бойни коне Артър държеше навътре в Думнония, където вражите нападения не достигаха. Този ден след като Артър беше ранен, шестимата ни тежки кавалеристи разпръснаха саксите, убиха техния вожд и изпратиха оцелелите, които побягнаха на изток. Но на Артър му се беше разминало на косъм и ние бяхме много неспокойни. Пратеникът на крал Бан, старейшина на име Блейдиг, увеличи още повече нашето безпокойство.
— Разбираш — каза Артър на Блейдиг — защо не мога да дойда, нали? — и той посочи към пръснатите бели и червени мозаечни късчета.
— Клетвата си е клетва — отвърна Блейдиг упорито.
— Ако принцът остави Думнония — намеси се принц Гърийнт, — Думнония ще падне.
Гърийнт беше набит и глуповат човек, но затова пък верен и честен. Като племенник на Утър, той можеше да претендира за трона на Думнония, но никога не направи това и винаги беше верен на своя незаконен племенник Артър.
— По-добре да падне Думнония, отколкото Беноик — каза Блейдиг и се направи, че не чува гневното ръмжене, последвало думите му.
— Заклех се да защитавам Мордред — напомни Артър.
— Ти се закле да защитаваш Беноик — отговори Блейдиг и сви рамене. — Вземи детето със себе си.
— Трябва да предам на Мордред неговото кралство — настоя Артър. — Ако той си тръгне, кралството губи своя крал, губи сърцето си. Мордред ще остане тук.
— И кой заплашва да му отнеме кралството? — попита гневно Блейдиг. Старейшината от Беноик беше едър мъж, който ми напомняше за Оуейн, защото излъчваше същата груба сила. — Ти! — и Блейдиг вдигна с презрение пръста си към Артър. — Ако се беше оженил за Сийнуин, нямаше да има сега война! Ако се беше оженил за Сийнуин, не само Думнония, но и Гуент и Поуис щяха да изпратят подкрепления на моя крал!
Мъжете завикаха, извадиха мечове, но Артър ги усмири. Струйка кръв потече от раната на лицето му и се спусна надолу по хлътналата му буза.
— Колко време може да издържи Беноик? — попита той Блейдиг.
Блейдиг се намръщи. Беше ясно, че точен отговор на този въпрос няма, но старейшината даде на кралството си още шест месеца или година. Той каза, че франките бяха струпали нови войски на изток от Беноик и Бан не можеше да се сражава с всички тях. Неговата собствена армия, начело с най-добрия боец на Беноик, Борс, защитаваше северната граница, а хората, които Артър беше оставил в Арморика начело със своя братовчед Кълхуч, пазеха южната граница.
Артър беше вперил очи в своята карта с мозаечните камъчета.
— Три месеца — каза той, — и ще дойда. Ако мога! Три месеца. А дотогава, Блейдиг, ще ви изпратя един отряд отбрани воини.
Блейдиг запротестира, че клетвата заставяше Артър веднага да се върне в Арморика, но Артър беше непреклонен. След три месеца или никога, каза той и Блейдиг беше принуден да приеме този компромис.
Артър ми направи знак да го последвам в оградения с колони двор, който се намираше точно до залата. Там имаше бъчви, които смърдяха на изпражнения, но той сякаш не забелязваше вонята.
— Бог ми е свидетел, Дерфел — явно беше много напрегнат, щом призоваваше „Бог“ за свидетел, при това забелязах, че той се позова само на един Бог като християните, но веднага се поправи, — Боговете знаят, че не искам да те загубя, но трябва да изпратя човек, който не се страхува да разбие стена от щитове. Трябва да изпратя теб.
— За моя господар принц Артър… — започнах аз.
— Не ме наричай „принц“ — прекъсна ме той гневно. — Аз не съм принц. И недей да спориш с мен. Всички спорят с мен. Всички знаят как трябва да се спечели тази война, само аз не знам. Мелуас пищи за помощ, Тюдрик ме вика на север, Сей иска още сто копия, а сега и Бан ме вика! Ако харчеше повече пари за войските си, отколкото за своите поети, нямаше да има нужда от мен!
— Поети ли?
— Инис Трийбс е рай за поетите — каза той с горчивина, спомняйки си за столицата на крал Бан. — Поети! Трябват ни копиеносци, не поети. — Артър спря и се облегна на една колона. Никога не го бях виждал толкова уморен. — Не мога да постигна нищо — каза той, — докато не спрем да воюваме. Ако можех само да поговоря с Кунеглас, очи в очи, можеше да има някаква надежда.
— Не и докато Горфидид е жив — казах аз.
— Не и докато Горфидид е жив — съгласи се той, после замълча. Знаех, че мисли за Сийнуин и Гуинивиър. През порутения покрив над колонадата проникна лунна светлина и докосна скулестото му лице. Той затвори очи и аз разбрах, че обвинява себе си за тази война, но стореното сторено. Трябваше да се постигне нов мир, а имаше само един човек, който можеше да наложи този мир в Британия и това беше самият Артър. Той отвори очи и сбърчи нос.
— Каква е тази миризма? — усети я той най-накрая.
— Тук избелват тъкани, господарю — обясних аз и посочих към дървените бъчви, пълни с урина и размита птича тор, които се използваха за производството на ценното бяло платно, необходимо за пелерините, които Артър толкова харесваше.
При други обстоятелства Артър щеше да се въодушеви от това свидетелство за наличието на производство в западнал град като Дурокобривис, но в онази нощ той само сви рамене и докосна ранената си буза, по която се спускаше нова струйка топла кръв.
— Още един белег — каза той мрачно. — Скоро ще станат колкото твоите, Дерфел.
— Трябва да носиш шлема, господарю — казах аз.
— С него не мога да виждам наляво и надясно — каза той, отдели се от колоната и ми махна с ръка да повървим. — Слушай сега, Дерфел. В битка франките са също като саксите. Те всички са германци и в бойния стил на франките няма нищо особено, само дето, освен обичайните оръжия, обичат да носят и къси копия за хвърляне. Така че дръжте главите си наведени при първата им атака, но след това битката е просто между две стени от щитове. Франките се сражават добре, но много пият и обикновено могат да бъдат надхитрени. Затова изпращам теб. Ти си млад, но можеш да мислиш за разлика от повечето ни войници. Те просто вярват, че е достатъчно да се напиеш и да сечеш, но никой не може да спечели по този начин една война. — Артър замълча и се опита да скрие прозявката си. — Прости ми. Освен това, Дерфел, доколкото познавам Бан, Беноик изобщо не е в опасност. Кралят е много емоционален и лесно се паникьосва, но ако той загуби Инис Трийбс, това ще разбие сърцето му, а аз ще трябва да живея и с тази вина. Кълхуч е добър, на него можеш да се довериш. Борс също е способен.
— Но и опасен — чу се гласът на Сеграмор в тъмното зад бъчвите. Той беше дошъл да бди над сигурността на Артър.
— Не е честно — каза Артър.
— Добре, но е опасен — настоя Сеграмор със странния си акцент, — защото е човек на Ланселот.
Артър сви рамене.
— Ланселот наистина може да създава проблеми — съгласи се той със Сеграмор. — Той е наследник на Бан и обича да налага своята воля, но нима аз не обичам. — Артър се усмихна и погледна към мен. — Ти можеш да пишеш, нали?
— Да, господарю — казах аз. Бяхме отминали Сеграмор, който остана в сянката без да изпуска Артър от очи. Котки пробягаха край нас, чу се и трополенето на плъхове, които тичаха към голямата зала с димящите огньове. Аз се опитах да си представя това вонящо място пълно с римляни с бели тоги и запалени лампи, но не можах.
— Трябва да ми пишеш и да ми разказваш какво става — каза Артър, — за да не разчитам на въображението на Бан. Как е твоята жена?
— Моята жена ли? — стреснах се аз от този въпрос и за момент помислих, че Артър говори за Кана, една сакска робиня, която ми правеше компания и ме учеше на своя диалект, който се различаваше малко от майчиния ми език. Но след това разбрах, че Артър имаше предвид Люнет.
— Отдавна не съм чувал нищо за нея, господарю.
— А и не питаш, нали? — стрелна ме той с дяволит поглед, после въздъхна. Люнет беше с Гуинивиър, която пък беше отишла в далечния град Дурновария, за да живее в стария зимен дворец на Утър. Гуинивиър
