съкровища, които притежава нашата бедна обител. Сега полагаме в краката ви тези съкровища, с което изпълняваме своя скромен дълг (макар и с нежелание) — той тъжно поклати глава. — Заради нашата щедрост ще ходим гладни този сезон, но там, където мечът командва, ние, простите Божи служители, трябва да се подчиняваме.
Монасите изсипаха съдържанието на торбичките върху каменния под. Една монета се търкулна към мен по пода и аз стъпих с крак върху нея.
— Златна монета на император Адриан! — каза Сенсъм, проследил монетата до моя крак. Вдигнах парата. Беше бронзова сестерция с образа на император Адриан от една страна и Британия с тризъбец и щит от другата. Аз стиснах монетата между пръстите си, извих я и я хвърлих на Сенсъм.
— Злато за глупаци, епископе — казах аз.
Такова беше почти цялото съкровище. Имаше изтъркани монети, повечето медни, някои сребърни, имаше железни пръчки, които широко се използваха при размяна, една брошка от нечисто злато, както и няколко брънки от счупена златна верижка. Цялото съкровище струваше не повече от десетина златни монети.
— Това ли е всичко? — попита Артър.
— Ние даваме на бедните, господарю! — каза Сенсъм — Все пак, ако нуждата ви е толкова голяма, бих могъл да добавя и това.
Той свали златния кръст от врата си, който заедно с дебелата верига сигурно струваше четиридест — петдесет златни пари. Епископът неохотно го подаде на Артър.
— Това би могъл да бъде моят личен заем за вашата война, господарю? — предложи Сенсъм.
Артър посегна към кръста, но Сенсъм дръпна ръката си.
— Господарю — каза той, но толкова тихо, че само Артър и аз можехме да го чуем — миналата година с мен се отнесоха много несправедливо. В замяна на тази верига — разтърси той тежките златни брънки, — бих искал отново да бъда удостоен с честта да стана личен свещеник на крал Мордред. Моето място е до краля, господарю, а не тук сред тези болестотворни блата.
Преди Артър да може да отговори, вратата на църквата отново се отвори и вътре се вмъкна Иса с подгизнало наметало. Сенсъм се обърна вбесен към новодошлия.
— Църквата е затворена за поклонници! — озъби се той. — Има си часове за службите. А сега се махай! Махай се!
Иса махна от лицето си мократа коса, захили се и се обърна към мен.
— Те крият всичко край езерцето зад голямата къща, господарю. Всичко е скрито под купчина камъни. Видях ги как скриха там днешната парса.
Артър дръпна тежката верига от ръката на Сенсъм.
— Можеш да задържиш другите съкровища — кимна Артър към разхвърляното на пода, — за да храниш бедната си обител през зимата, епископе. Задръж и огърлицата си, за да ти напомня, че вратът ти е цял благодарение на мен.
Артър тръгна към вратата.
— Господарю! — извика Сенсъм възмутен — Умолявам ви…
— Моли, куче — прекъсна го Нимю и свали качулката си. — Моли! — Тя се обърна и плю срещу разпятието, после плю на пода на църквата и накрая заплю самия Сенсъм. — Моли, боклук такъв — озъби му се тя.
— Мили Боже! — Сенсъм пребледня като видя своя враг. Той отстъпи назад и се прекръсти. За момент сякаш си глътна езика от ужас. Сигурно беше смятал, че Нимю е изчезнала за винаги на Острова на мъртвите. Но не, тя беше тук, в неговата църква и победоносно плюеше, където си пожелае.
— Това е светотатство! О, Исусе Христе! — той падна на колене и се вторачи в гредореда на тавана. — Прати огън от небето! Сега, в този миг!
Артър мина покрай него и излезе под поройния дъжд, който мокреше оброчните панделки, висящи от Свещеното бодливо дръвче.
— Повикай и останалите копиеносци — заповяда той на Иса. Моите хора чакаха извън портите на манастира в случай, че Сенсъм се опита да скрие съкровищата си извън стените на обителта. Но сега копиеносците влязоха вътре в двора, за да ни помогнат да отстраним обезумелите монаси от купчината камъни, които скриваха тяхното тайно съкровище. Някои монаси паднаха на колене, като видяха Нимю. Те знаеха, коя е тя.
Сенсъм изскочи от църквата и се втурна към купчината камъни. Той се просна върху нея и драматично заяви, че ако трябва ще пожертва живота си, за да запази Божиите пари. Артър тъжно поклати глава.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш тази саможертва, епископ Сенсъм?
— Боже Господи, Всемогъщи! — изрева Сенсъм. — Твоят раб идва, убит от тези зли мъже и тяхната мръсна вещица! Цял живот съм служил на волята Ти. Приеми ме, Господи! Приеми своя смирен раб!
Последва писък, защото Сенсъм реши, че смъртта беше дошла за него, но беше само Иса, който го хвана за врата и за расото на гърба и внимателно го вдигна от камъните. Отнесе го до езерцето и го пусна в плитката кълна вода.
— Давя се, Господи — извика Сенсъм, — хвърлен в бурните води, като Йона в океана! Мъченик в името на Христос! Както бяха мъчени Петър и Павел, Господи, сега идвам аз!
Той пусна няколко тревожни мехурчета във водата, но никой освен неговият Бог, не му обръщаше внимание, затова той бавно изпълзя от калния жабурняк и започна да обсипва с проклятия моите хора, които бързо преместваха камъните настрани.
Под купчината имаше дъсчен капак, а под него — яма, облицована с камъни и пълна до горе с кожени чували. А в чувалите имаше злато. Дебели златни монети, златни верижки, златни статуи, златни огърлици, златни брошки, златни гривни, златни игли — златото, донесено тук от стотиците поклонници, дошли да търсят изцеление от Бодливото дръвче. Артър настоя един монах да преброи и претегли всичко, за да може да издаде точна разписка за даденото от манастира. Той остави моите хора да наблюдават монаха и поведе мокрия и протестиращ Сенсъм през двора.
— Първо трябва да се научиш да отглеждаш бодливи дръвчета и тогава да се месиш в делата на кралете, милорд епископ, — каза Артър. — Ти няма да станеш личен свещеник на краля, а ще останеш тук и ще се учиш на земеделие.
— Сложни тор на следващото дръвче — посъветвах го аз. — Поддържай корените му влажни, докато се захване. И не пресаждай дръвче, което цъвти, епископе, това няма да му хареса. Затова са загинали последните няколко дръвчета, които се пресаждал тук — отиваш в гората и ги изкопаваш в неподходящо време. Донеси го през зимата. Изкопай му дълбока дупка, сложи отдолу малко тор и листак и може да постигнеш истинско чудо.
Сенсъм падна на колене и впери поглед в мокрото небе.
— Прости им, Господи! — каза той.
Артър искаше да посети Хълма, но първо се отби при гроба на Норуена, станал място за поклонение на християните.
— Тази жена бе използвана най-безскрупулно — каза ми той.
— Това се отнася до всички жени — намеси се Нимю. Тя ни беше последвала до гроба, който се намираше непосредствено до Свещеното бодливо дръвче.
— Не е така — възрази Артър — Може би това е вярно за повечето хора, но не за всички. Тази жена наистина беше използвана най-безскрупулно, а ние още не сме отмъстили за нея.
— Някога ти имаше възможност да отмъстиш — обвини го остро Нимю, — но остави Гундлеус жив.
— Защото се надявах да има мир — каза Артър. — Следващия път обаче той ще умре.
— Твоята жена ми го обеща — каза Нимю.
Артър потръпна пред жестокостта, която се криеше зад желанието на Нимю, но кимна.
— Гундлеус ще бъде твой — каза Артър. — Обещавам ти.
Той се обърна и ни поведе към върха на Хълма под поройния дъжд. Нимю и аз отивахме у дома, а Артър искаше да види Моргана.
Той прегърна сестра си в замъка. Златната маска на Моргана проблясваше заедно със светкавиците в черното небе. На врата й висеше огърлицата от мечи нокти, облечени в злато, която Артър й беше донесъл от Беноик преди толкова време. Тя се вкопчи в него, жадна за топлина и обич. Аз ги оставих насаме. Нимю,
