свещениците, докато ония с остриганите си темета виеха нещо като песен. Свещеникът във водата продължаваше да ръчка в реката с дългия кол, увенчан със сребърен кръст.
— Никога няма да успееш да хванеш пъстърва с това — провикна се Кълхуч, — защо не опиташ с рибарско копие?
Копиеносците на нашия бряг се засмяха, а свещениците ни погледнаха навъсено без да спират отегчителната песен. Някакви жени от града дойдоха и запяха с тях.
— Женска религия — плю Кълхуч.
— Това е моята религия, скъпи Кълхуч — измърмори Галахад. Той и Кълхуч спориха така през цялото време, докато воювахме в Беноик, но този спор бе вечен, както впрочем и тяхното приятелство.
Свещеникът откри достатъчно дълбоко място, където водата му стигаше до кръста и се опита да забие там прътта. Течението обаче проваляше опитите му и всеки път, когато водата събаряше кръста, копиеносците свиркаха и дюдюкаха. Сред зрителите имаше и християни, но те не се опитаха да спрат подигравките.
Накрая свещеникът успя да забие кръста, макар и не много здраво, и излезе от реката. Копиеносците отново засвиркаха и задюдюкаха при вида на кльощавите му бели крака и той припряно пусна мокрите поли на дрехата си да ги скрие.
Тогава се появи втора процесия. На нашия бряг се възцари пълна тишина. Копиеносците замълчаха почтително, тъй като идващите десетина воини придружаваха волска кола, покрита с бяло ленено платно. В нея седяха две жени — Гуинивиър и кралица Илейн, майката на Ланселот, и един свещеник. Най-странното беше, че този свещеник бе не някой друг, а епископ Сенсъм. Беше облечен с всички салтанати на епископското облекло — един куп пищни филони (дълго наметало, носено при специални случаи от църковните служители, б. пр.) и бродирани шалове, а на врата му висеше тежък кръст от червеникаво злато. Остриганото му теме розовееше, изгоряло от слънцето. Люхтигерн, както му викаше Нимю — господарят на мишките.
— Мислех, че Гуинивиър не може да го понася — учудих се аз, защото Гуинивиър наистина на времето ненавиждаше Сенсъм, а сега той се возеше в нейната кола. — Освен това Сенсъм не беше ли в немилост?
— Понякога лайната изплуват на повърхността — изръмжа Кълхуч.
— А Гуинивиър дори не е християнка — възмутих се аз.
— Я виж, с нея идва още едно лайно — вдигна ръка Кълхуч, сочейки група от шест конници, които яздеха след трополящата волска каруца. Водеше ги Ланселот. Беше възседнал черен кон и беше облечен само с карирани панталони и бяла риза. От двете му страни бяха синовете на Артур, Амхар и Лохолт, в пълно бойно облекло — шлемове с пера, плетени ризници и дълги ботуши. Зад тях яздеше още един воин с ризница, а другите двама носеха дълги бели роби на друиди.
— Друиди? — удивих се аз — На християнско покръстване?
Галахад вдигна рамене — и той нямаше обяснение за това. Двамата друиди бяха млади яки мъже с красиви тъмни лица, гъсти черни бради и дълги грижливо сресани черни коси, които се спускаха зад остриганите им тонзури — една тясна обръсната ивица над челото. Всеки от тях носеше черен жезъл, закичен с метличина, но и меч на кръста, което беше необичайно за друиди. Воинът, който яздеше с тях, не беше мъж, а жена — висока, изправена, червенокоса жена. Невероятно дългата й коса се стелеше под ръба на сребърния й шлем и стигаше чак до гърба на коня.
— Казва се Ейд — осведоми ме Кълхуч.
— Коя е тя?
— А ти коя мислиш? Прислужничка в кухнята му, може би? Тя му топли леглото — захили се Кълхуч. — Не ти ли напомня на някого?
Напомняше ми на Ледуис, любовницата на Гундлеус. Нима съдбата на силурските крале беше винаги да имат любовници, които яздят и носят меч като мъже? Ейд имаше дълъг меч на кръста си, беше нанизала на ръката си ремъка на щит с изобразен морски орел и държеше копие.
— На любовницата на Гундлеус — отговорих на Кълхуч.
— С тая червена коса? — Кълхуч бе разочарован от моята несъобразителност.
— На Гуинивиър — досетих се най-сетне аз. Наистина имаше някаква далечна прилика между Ейд и надменната Гуинивиър, която седеше до кралица Илейн. Илейн беше бледа, но иначе не забелязах никакви други доказателства за болестта, която според слуховете бавно я убиваше. Гуинивиър изглеждаше красива както винаги, раждането не беше оставило видими следи по нея. Не беше довела детето си, но аз и не очаквах това от нея. Гуидър без съмнение беше в Линдинис, в ръцете на своята дойка, достатъчно далече за да не може да безпокои съня на майка си като плаче.
Синовете на Артур слязоха от конете зад Ланселот. Все оше бяха твърде млади, едва възмъжали, за да носят копие в битка. Бях ги виждал много пъти, но не ги харесвах, защото не бяха взели и капка от практичния разум на баща си. Разглезиха ги като малки и сега бяха станали буйни, себични, алчни младежи, които не обичаха своя баща, презираха майка си Айлийн и си отмъщаваха за назаконния си произход на хора, които не смееха да се противопоставят на потомци на Артур. Бяха наистина жалки. Двамата друиди се смъкнаха от конете си и застанаха до волската кола.
Първи Кълхуч разбра какво се канеше да прави Ланселот.
— Ако бъде покръстен — изръмжа той до ухото ми, — няма да може да се присъедини към култа на Митра, нали така?
— И Бедуин беше християнин — припомних му аз, — а идваше на нашите събирания. При това той беше епископ.
— Скъпият Бедуин — обясни ми Кълхуч — играеше и от двете страни на дъската за игра. Когато умря, намерихме в къщата му изображение на Бел, а жена му ни каза, че правел жертвоприношения пред него. Ще видиш, че съм прав. Така Ланселот ще избегне позора да бъде отхвърлен от Митра.
— Може пък да е бил докоснат от Господ Бог — възпротиви се Галахад.
— Ако е така, твоят Бог просто си е изцапал ръцете — отвърна Кълхуч. — Прощавай, ако такова… оня ти беше брат все пак.
— Полубрат — уточни Галахад явно за да подчертае, че с Ланселот го свързва по-далечно родство.
Каруцата спря съвсем близо до брега на реката. Сенсъм се изтътрузи по надолнището до тръстиките и без да повдига полите на пищните си дрехи нагази във водата. Ланселот слезе от коня си и зачака на брега докато епископът стигне до кола с кръста. Сенсъм е дребен човек, така че водата там го заля чак до тежкия кръст, който висеше на тесните му гърди. Той се обърна към нас — станали по неволя негово паство — и издигна силния си глас.
— Тази седмица вие ще понесете копията си срещу врага и Бог ще ви благослови. Бог ще ви помогне! А днес, тук в тази река, ще видите доказателство за силата на нашия Бог. — Християните сред нас се прекръстиха, а езичниците, като Кълхуч и мен, плюха да прогонят злото.
— Виждате тук крал Ланселот! — продължи Сенсъм, махвайки с ръка към Ланселот, сякаш не го бяхме разпознали вече. — Той е героят от Беноик, кралят на Силурия и Лорд на орлите!
— Лорд на кое? — попита Кълхуч.
— И тази седмица — не му обърна внимание Сенсъм, — точно тази седмица, той трябваше да бъде приет сред гнусната пасмина, почитаща Митра — този лъжлив Бог на кръвта и гнева.
— Не можеше и да се надява на това — изрева Кълхуч сред дружния ропот на мъжете, почитатели на Митра.
— Но вчера — надвика ни Сенсъм — този благороден крал получи видение. Видение! Не някакво кошмарно бълнуване, предизвикано от лошо храносмилане или от пиян магьосник, а чисто и красиво видение, дошло от небето на златни крила. Свято видение!
— Аха, Ейд си е вдигнала полите — измърмори Кълхуч.
— Светата и благословена Майка Божия се яви на Ланселот — викна Сенсъм. — Самата Дева Мария, тази тъжна мадона, от чиято девствена и съвършена утроба се роди детето Иисус, Спасителят на цялото човечество. И вчера сред поток от светлина, сред облак от златни звезди, тя се явила на крал Ланселот и с нежната си ръка докоснала Танладуир! — Сенсъм отново махна назад с ръка, а Ейд тържествено измъкна меча на Ланселот, наричан Танладуир, ще рече „Светлия убиец! и го вдигна високо. Стоманата отрази слънчевата светлина право в очите ми и за миг ме заслепи.
