— Нашата благословена Богородица обещала на краля, че с този меч ще бъде извоювана победа за Британия. Казала, че той е докоснат от ръката на Сина, белязана с гвоздей, и е благословен от ласката на Неговата майка. От днес нататък, заявила нашата Дева, този меч ще се нарича Острието на Христос, защото е свещен.
Ланселот, ако трябва да бъда честен, изглеждаше ужасно смутен по време на тази проповед. И нищо чудно — цялата тази церемония сигурно го притесняваше, защото той беше човек с голяма гордост и лесно ранимо достойнство, но въпреки това явно бе решил, че е по-добре да бъде потопен в реката, отколкото публично да бъде унижен като не бъде избран сред посветените в тайнствата на Митра. Сигурен, че няма да бъде приет в редовете на митраистите, той се бе съгласил публично да се откаже от старите Богове. Забелязах как Гуинивиър съзнателно избягва да гледа към реката и рееше поглед към бойните знамена, забити във валовете и край дървените укрепления, ограждащи Кориниум. Тя беше езичница, почитателка на Изида, всички знаеха, че мрази християнската религия. Но беше превъзмогнала своята омраза, явно притисната от необходимостта да подкрепи с личното си присъствие тази публична церемония, която щеше да спаси Ланселот от унижението на Митра. Двамата друиди разговаряха тихо с нея и понякога успяваха да я разсмеят.
Сенсъм се обърна с лице към Ланселот.
— Кралю господарю — викна той така че да може и ние на отсрещния бряг да го чуем — елате сега! Влезте във водите на живота, като малко дете да получите своето кръщение в името на благословената църква на единствения истински Бог.
Гуинивиър бавно се обърна да види как Ланселот ще нагази в реката. Галахад се прекръсти. Християнските свещеници на отсрещния бряг разпериха ръце за молитва, а жените коленичиха, вперили възторжено очи в красивия, висок крал, който застана във водата до епископ Сенсъм. Слънчевите лъчи играеха по водата и се гонеха с отблясъка от кръста на Сенсъм. Ланселот не вдигаше очи като че ли не искаше да вижда хората, които ставаха свидетели на този унизителен ритуал.
Сенсъм протегна ръка и я положи върху короната, увенчала главата на Ланселот.
— Приемаш ли — викна той, така че да го чуем всички — истинската вяра, единствената вяра, вярата в Христос, който умря заради нашите грехове.
Ланселот изглежда каза: «Да», макар никой от нас да не чу отговора му.
— Тогава — продължи Сенсъм, а аз се зачудих откъде такъв глас у такова човече, — отказваш ли се от всички други Богове и от всички други вери и от всички други нечисти духове и демони, идоли и дяволски изчадия, чиито нечисти дела заблуждават този свят?
Ланселот кимна и измънка нещо.
— А осъждаш ли — продължи епископът с явно удоволствие — и осмиваш ли ритуалите на Митра, признаваш ли, че те са изпражнения на Сатаната и ужас за нашия Господ Иисус Христос?
— Да — ясно чухме отговора на Ланселот.
— Тогава в името на Отца — викна Сенсъм — на Сина и на Светия Дух, аз те провъзгласявам за християнин — и тук епископът дръпна силно короната върху главата на Ланселот и го потопи целия в студената вода на Чърн. Сенсъм задържа Ланселот толкова дълго под водата като че ли искаше да го удави. Накрая го пусна и докато копелето плюеше и кашляше епископът отново заговори.
— Обявявам те за благословен, наричам те християнин и те зачислявам в свещената армия на Христовите воини — завърши Сенсъм.
Гуинивиър, без да знае точно какво се прави в такива случаи, учтиво започна да ръкопляска. Жените и свещениците подеха нова песен.
— Какво в светото име на светата блудница е «Светия Дух»? — заяде се Кълхуч с Галахад.
Но Галахад нямаше време за това. Обладан от щастие от покръстването на брат си, той се втурна към реката, прецапа я и застана пред Ланселот, точно когато онзи зачервен и почти задушен измъкваше главата си от водата, за да поеме първата си глътка въздух. Ланселот не очакваше да види Галахад пред себе си и за момент замръзна неподвижен, без съмнение изпълнен със съзнанието, че Галахад бе мой приятел. Но после внезапно си спомни, че току-що му бяха вменили християнска любов и се остави в ръцете на своя полубрат, който възторжено го прегърна.
— Няма ли и ние да целунем кучия син? — захили се Кълхуч към мен.
— Остави го — казах аз. Ланселот не ме беше видял и аз нямах никакво желание да ме вижда, но точно тогава ме забеляза Сенсъм, който беше излязъл от реката и се опитваше да изцеди водата от тежките поли на дрехите си. Господарят на мишките просто не можеше да отмине враг без да го предизвика и сега не устоя на изкушението.
— Лорд Дерфел! — викна епископът.
Не му обърнах внимание. Но Гуинивиър чу името ми и рязко извърна глава. Изостави Ланселот и Галахад, с които разговаряше, и сопнато заповяда на коларя да потегля. Той сръчка воловете с остена и каруцата тръгна. Ланселот бързо се метна вътре, зарязвайки своите последователи на брега на реката. Ейд подкара коня си след волската кола, хванала юздите на кралския кон.
— Лорд Дерфел! — викна отново Сенсъм.
Обърнах се неохотно към него.
— Какво има, епископе?
— Бих ли могъл да ви убедя да последвате крал Ланселот във реката на изцелението?
— Скоро се къпах — при последното пълнолуние — отговорих аз и воините на нашия бряг се засмяха. Сенсъм се прекръсти.
— Ще трябва да се изкъпеш в свещената кръв на Господния агнец — викна той, — за да измиеш нечистотиите, оставени в душата ти от Митра! Ти си едно зло, Дерфел, грешник, идолопоклонник, дяволово изчадие, сакска издънка, господар на курва!
Последната обида събуди гнева ми. Другите обиди бяха просто празни думи, но Сенсъм, макар и умен, никога не проявяваше благоразумие при подобни публични противоборства и сега не можа да се сдържи и да спести тази последна обида, насочена срещу Сийнуин. Втурнах се срещу него през реката, сподирен от окуражителните възгласи на воините от източния бряг на Чърн. Те се развикаха още по-високо, когато изплашеният Сенсъм хукна да бяга. Беше доста далеч от мен, освен това бягаше бързо, но мокрите поли на купищата тежки дрехи върху него се замотаха в краката му и не след дълго аз го застигнах и го спънах с копието си. Той се просна по очи сред маргаритките и жълтите иглики.
Извадих Хюелбейн и опрях острието в гърлото му.
— Не чух добре как ме нарече накрая, епископе.
Той не отвърна, а хвърли поглед към другарите на Ланселот, които приближаваха към нас. Амхар и Лохолт бяха извадили мечовете си, но двамата друиди само ме наблюдаваха с неразгадаем израз на лицата. През това време Кълхуч вече бе прекосил реката и застана до мен, както и Галахад. А разтревожените копиеносци на Ланселот ни гледаха от далеч.
— Та какво каза накрая, епископе, чий господар съм аз? — попитах отново аз, докосвайки гърлото му с Хюелбейн.
— На Вавилонската курва! — изхърхори той отчаяно, — всички езичници я почитат. Блудницата, лорд Дерфел, истински звяр! Антихристът!
Усмихнах се.
— Аз пък си помислих, че обиждаш принцеса Сийнуин.
— Не, лорд, не! Не! — сключи той ръце. — Никога!
— Закълни се тогава.
— Кълна се, лорд! В Светия Дух, кълна се.
— Не знам кой е Светият Дух, епископе — охладих аз ентусиазма му и натиснах с върха на Хюелбейн адамовата му ябълка. — Закълни се пред моя меч. Целуни го и ще ти повярвам.
В този момент Сенсъм ме намрази. И преди не ме харесваше, но сега направо ме ненавиждаше. Въпреки това опря устни до острието на Хюелбейн и целуна стоманата.
— Не съм искал да обидя принцесата. Кълна се.
Задържах Хюелбейн върху устните му за миг, после прибрах меча в ножницата и оставих Сенсъм да се изправи.
— Мислех, че пазиш Свещено бодливо дръвче в Инис Уидрин, епископе?
