Събудихме Моргана от сън и тя ни отвори вратата в лошо настроение или по-скоро в по-лошо от обикновеното си настроение. Тя не ме позна без брада и не видя мъжа си, който се беше натъртил от ездата и се влачеше след нас. Моргана взе Талиезин за друид, осмелил се да влезе в свещения двор на нейното светилище.
— Грешник! — запищя тя срещу него, макар и сънена тя го заля с цялата сила на злословието си. — Осквернител! Идолопоклонник! В името на Светия Бог и Неговата Благословена Майка, заповядвам ти да си вървиш!
— Моргана! — повиках я аз, но точно тогава тя съзря размъкнатата накуцваща фигура на Сенсъм, тихо измяука от радост и бързо се спусна към него. Лунният сърп проблесна по златната маска, с която тя покриваше обезобразеното си от огъня лице.
— Сенсъм! — викна тя. — Миличък мой!
— Скъпа! — каза Сенсъм и двамата се притиснаха в прегръдките си.
— Скъпи — ломотеше Моргана и галеше лицето му, — какво са ти сторили?
Талиезин се усмихна, дори аз, който ненавиждах Сенсъм и не обичах Моргана не можах да не се усмихна като гледах колко са доволни, че се виждат. От всички бракове, които познавах, този бе най-странният. Сенсъм бе най-безчестният човек, живял някога на земята, а Моргана бе най-честната жена на света, и въпреки това те очевидно се обожаваха един друг, или поне Моргана обожаваше Сенсъм. По рождение тя е била красива, но ужасният огън убил първия й мъж, бе изкривил тялото и обезобразил лицето й. Никой мъж не би могъл да обича Моргана заради нейната красота нито заради характера й, който бе толкова изкривен от огъня колкото ужасно бе станало лицето й, но би могъл да я обикне заради нейните връзки, защото тя бе сестра на Артур, и според мен, именно това бе привлякло Сенсъм. Но ако той не я обичаше заради нея самата, все пак й засвидетелстваше любов, която изглежда бе напълно убедителна за Моргана и я даряваше с щастие, заради това бях готов да простя притворството на господаря на мишките. Освен това той искрено й се възхищаваше, защото тя бе умна жена, а Сенсъм ценеше умните хора, така че и двамата бяха доволни от брака си — Моргана получаваше нежност, а Сенсъм закрила и съвети, и тъй като и двамата не търсеха удоволствие в плътта на другия, бракът им се оказа по-сполучлив от много други.
— След час — грубо прекъснах аз щастливите мигове на тяхната среща, — хората на Мордред ще бъдат тук. Дотогава ние трябва да сме далеч, а вашите жени, лейди — казах на Моргана, — трябва да потърсят убежище в блатата. Хората на Мордред едва ли ще се замислят, че те са свети жени и всичките ще изнасилят.
Моргана се вгледа в мен с единственото си око, което проблясваше през дупката на маската й.
— Изглеждаш по-добре без брада, Дерфел — отбеляза тя.
— Но ще изглеждам по-зле без глава, лейди, а Мордред си прави купчина от глави на Каер Кадарн.
— Не знам защо ние със Сенсъм трябва да спасяваме вашите грешни души, — измърмори тя, — но Бог иска от нас да сме милостиви.
Тя се измъкна от прегръдките на Сенсъм и изпищя с ужасен глас, за да събуди жените си. Заповяда на мен и на Талиезин да влезем в църквата, даде ни една кошница и ни нареди да я напълним със златото на светилището, Моргана изпрати жени до селото да събудят лодкарите. Тя бе невероятно организирана. В светилището щеше да настане паника, ако не беше Моргана, която държеше всичко под контрол и само след няколко минути първите жени влязоха в плоскодънните блатни лодки, които се насочиха към покритото с мъгла езеро.
Ние се качихме последни и, кълна се, че чух тропот на копита от изток, когато нашият лодкар заби лоста си в тъмните води. Талиезин, седнал на носа, започна да пее тъжната песен на Идфаел, но Моргана му се озъби да престане с неговата езическа музика. Той вдигна пръсти от малката си арфа.
— Музиката не познава религиите, лейди — укори я той внимателно.
— Твоята музика е дяволска — озъби се отново тя.
— Не цялата — каза Талиезин и започна отново да пее, но този път песен, която никога преди не бях чувал. — Край реките на Вавилон — запя той, — където седяхме, проливахме горчиви сълзи при спомена за родния дом.
Забелязах, че Моргана пъхна пръст под маската си, може би да избърше търкулнала се сълза. Менестрелът продължи да пее, докато високият Хълм оставаше все по-далеч от нас, а ние, обгърнати от меката мъгла, слушахме шепота на тръстиките, докато лодкарят буташе лодката по черната повърхност на водата. Когато Талиезин свърши песента, чуваше се само ромоленето на езерото по ниските бордове на лодката и плясъкът от лоста на лодкаря.
— Трябва да пееш за Христос — каза Сенсъм с укор.
— Аз пея за всички Богове — отговори Талиезин, — а в дните, които ни очакват, ще имаме нужда от всички Богове.
— Има само един Бог! — свирепо настоя Моргана.
— Щом така смятате, лейди — тихо каза Талиезин и вдигна рамене, — но се боя, че тази нощ Той не е с вас — и менестрелът посочи назад към Инис Уидрин. Всички се обърнахме.В мъглата зад нас се разливаше ярко сияние. Бях виждал вече това сияние, през същите тези мъгли и от същото това езеро. Бе сиянието на подпалени сгради, на горящи сламени покриви. Мордред ни бе последвал и светилището на Свещеното Бодливо дръвче, където бе погребана майка му, гореше, но ние бяхме в безопасност сред блатата, защото никой не смееше да влиза тук без водач.
Злото отново бе сграбчило Думнония в лапите си.
Но ние бяхме в безопасност, а призори намерихме един рибар, който се съгласи да ни откара до Силурия срещу злато. Така се завърнах вкъщи при Артур.
Очакваше ме нов ужас.
Сийнуин беше болна.
Болестта я повалила бързо, каза ми Гуинивиър, само часове след като съм заминал за Думнония. Сийнуин започнала да трепери, после да се поти и до вечерта вече нямала сили да стои на краката си. Легнала, а Моруена се грижела за нея. Една мъдра жена й дала отвара от еленово копито и седефче, сложила и лековит амулет между гърдите й, но до сутринта кожата на Сийнуин се покрила с гнойни рани. Всяка става я боляла, не можела да преглъща и хриптяла като дишала. После започнала да бълнува, мятала се в леглото и дрезгаво пищяла за Даян.
Моруена се опита да ме подготви за смъртта на Сийнуин.
— Тя смята, че е прокълната, татко — каза ми Моруена, — защото в деня, когато ти замина, у нас дойде една жена и ни помоли за храна. Ние й дадохме ечемик, но когато тя си тръгна видяхме кръв на прага.
Аз докоснах дръжката на Хюелбейн.
— Проклятията могат да се премахват.
— Доведохме друид от Сефу-криб — каза ми Моруена, — и той остърга кръвта от прага и ни даде блатен камък — пълните й със сълзи очи се извърнаха към продупчения камък, който висеше сега над леглото на Сийнуин. — Но проклятието не иска да си отиде! — заплака тя. — Мама ще умре!
— Още не — казах аз, — още не.
Не можех да повярвам в близката смърт на Сийнуин, та тя винаги е била толкова здрава. Нямаше нито един бял косъм, беше запазила почти всичките си зъби. Когато напуснах Иска бе пъргава като момиче, а сега изведнъж изглеждаше стара и грохнала. И всичко я болеше. Не можеше да ни каже, че я боли, но й личеше по лицето и по сълзите, които се стичаха по страните й.
Талиезин дълго време стоя загледан в нея и потвърди, че е била прокълната, а Моргана се изплю като го чу.
— Езически суеверия! — изграчи тя и се зае да търси нови билки, които кипна с медовина и даде на Сийнуин с лъжица. Забелязах, че Моргана бе много внимателна, въпреки че докато капеше капка по капка отварата в устата на Сийнуин, я гълчеше за това, че била езичница и грешница.
Бях безпомощен. Можех само да седя до Сийнуин, да й държа ръката и да плача. Косата й посивя и два дни след моето завръщане започна да капе на кичури. Гнойните й рани започнаха да текат и леглото се напои с гной и кръв. Моруена и Моргана правеха нови легла от прясна слама и чист лен, но всеки ден
