— Надявах се да не дойдеш да ровиш тук, преди да съм заминал.
Джен едва не събори свещите, докато се мъчеше да се изправи.
— Не — задъхано промълви тя, втренчена с ужас във фигурата, изникнала от сенките. — Не, ти си мъртъв!
— Слуховете доста преувеличават — усмихна се Майкъл.
Джен не можеше да помръдне. Не бе в състояние да разсъждава.
— Защо…
Той сви рамене и приближи към нея.
— Бяха започнали да надушват измамата. Последния път, когато дойдох тук, скрих някои необходими документи. Смятах да ги взема, след като премине бъркотията около погребението, и да замина завинаги. Промъкнах се в къщата миналата нощ, докато ти беше на брега. Но не бях предвидил, че ще си намериш компания. — Той отново сви рамене. — Освен това подцених бурята.
Джен се бе опасявала, че не го познава добре. Нямаше представа колко права е била. Трябваха й няколко минути, за да се досети какви всъщност са били намеренията му.
— Всичко е било нагласено — промълви тя. — Инсценирал си катастрофа в морето, та всички да останат с убеждението, че тялото е било отнесено от теченията… — Мозъкът й трескаво работеше и тя започваше да осъзнава измамата, с която си бе послужил съпругът й. — Документите… Ти си присвоявал незаконно пари от банката.
— Много пари. — Той заплашително пристъпи към нея. — Чудех се дали да ти предложа да дойдеш с мен, но вече не си ми забавна, Джен.
Сълзи замъглиха погледа й. Предателството на Майкъл се стовари върху гърдите й като разтопена стомана. Гняв и срам се бореха в душата й.
— Значи си се крил в моята къща.
— Боя се, че е така. Което означава, че чух всичко. — Той кимна към пода. Предполагам задължителният четирийсет и осем часов период на траур е свършил, любов моя?
— Не ме наричай така!
Ръката му се стрелна напред. Джен с ужас се втренчи в малкия пистолет, насочен срещу гърдите й.
— Не ревнувам — усмихна се Майкъл. — Но той е усложнение, което не бях планирал.
Джен не можеше да откъсне очи от пистолета.
— А срещата с мен беше предвидил, така ли?
— Е, надявах се да се промъкна незабелязано и да замина, без да разбереш, че съм бил тук. Но след като бях принуден да прекарам толкова време с твоите уважавани предци, ми хрумна друго.
— Какво си намислил?
Мъжът със смях кимна към револвера. Джен усети как кръвта й изстива.
— Изглежда съвсем навреме съм решил да те изоставя. Ако си като всички останали жени в твоето семейство, само след пет години ще си напълно обезумяла. Всички те са били обсебени от любовта си към мъжа, дал името на тази къща. Капитанът от армията на Конфедерацията. Нищо чудно, че майка ти не желае да има нищо общо с тях. Предполагам, решила е, че най-подходящото място за всички тези скелети е таванът. Или може би се е страхувала, че ако научиш за старата фамилна традиция, ще ти хрумнат твърде безумни идеи?
Джен незабелязано заотстъпва назад, надявайки се да достигне сандъка.
— Благодаря ти за урока по история, Майкъл…
— Наистина ми беше изключително интересно — пристъпи към нея той. Черното дуло зловещо зееше насреща й. — Баба ти е приличала удивително на теб. Всъщност дори е носела твоето име, Дженевив. Майка ти никога не говори за нея, нали? Знаеш ли защо? Познай как е умряла? — Той кимна към пистолета. — Именно нейната история ми помогна да измисля плана си.
Не бе нужно да й разказва. Джен се досети. Сърцето й сякаш спря. Дъхът й секна. Не, не трябваше да се случи и с нея.
— Самоубийство — рече Майкъл и потвърди подозренията й. — След като съпругът й починал, тя изглежда решила да спази семейната традиция. Била обречена на безсмислено съществуване без любовта на своя живот и всякакви подобни глупости. От всичко, което прочетох тук ми се струва, че традицията е нарушена за едно поколение. — По устните му се плъзна хладна усмивка, очите му блестяха с маниакална решителност. — Доста интересен прецедент, не мислиш ли?
— Но ти не си любовта на моя живот — неволно възрази Джен.
Той отново се разсмя.
— Предполагам тази роля си отредила на безмозъчния тъпак долу?
Джен се бореше за въздух, стремеше да запази самообладание и се молеше Рейф да остане в спалнята, докато тя измисли начин да се измъкне.
— Всеки, който прочете събраните тук документи, няма да се усъмни нито за миг, че си отпратила Ани, също както е сторила баба ти с твоята майка, за да сложиш край на живота си. Тъжно, но предвидимо, нали?
— Аз не съм като баба си.
— Но никой не знае това — ухили се Майкъл. — И никой няма да разбере. Особено след като разпръсна всички тези дневници из цялата къща. Съжалявам, Джен. Говоря сериозно. Пет милиона долара са ми по- скъпи от перспективата да остарея с теб. — Майкъл махна с пистолета. — Хайде, да тръгваме.
— Никъде не отивам с теб. Ще се наложи да ме застреляш тук.
— Та като те намерят да се усъмнят, че не е било самоубийство? И това съм предвидил. Само трябва да взема някой от търкалящите наоколо стари пистолети, останали от дядо ти. Няма смисъл да се съпротивляваш, Джен. Аз спечелих. — Той насочи пистолета почти в упор. — Би могла да ми съдействаш, така ще бъде по-безболезнено.
Ала Джен не възнамеряваше да остане безучастна — Не, Майкъл! — изкрещя тя. — Моля те!
Ала мъжът натисна спусъка.
Осма глава
Щеше да улучи Джен право в челото, ако не се беше хвърлила зад сандъка. Изстрелът отекна в помещението, а куршумът се заби в стената над нея.
Майкъл изруга и пристъпи напред.
— Не ме карай да те гоня. Не бих искал да те нараня повече, отколкото се налага.
Джен избухна в истеричен смях.
— Ти си невероятен глупак!
Тя се отмести отново и опита да достигне една от старите пушки на стената. Не можеше да стреля, но щеше да я използва като тояга.
Така и не успя да ги достигне. Все още се криеше зад сандъка и се ориентираше за местоположението на Майкъл само по стъпките му. Тъкмо бе минал покрай капака на пода, когато изненадано изруга. Джен надникна иззад скривалището си и зърна изуменото му изражение. Мъжът полетя напред и се стовари по корем на пода. Едва тогава Джен забеляза ръцете, хванали глезените му.
— Удари го! — изкрещя Рейф и се измъкна през отвора. Джен сграбчи една от пушките. Майкъл вече се извръщаше към новия противник, пистолетът отново проблесна в ръката му. Рейф яростно изрева и Джен знаеше, че ще се хвърли между оръжието и нея. Не трябваше да му позволи да го стори.
Стисна здраво стария мускет. Вероятно с пушката не бе стреляно повече от век, но пък беше тежка. Младата жена бързо се изправи.
Майкъл стреля отново и Рейф изстена от болка. Джен се извърна с пушката в ръце. Рамото на Рейф кървеше. Младата жена извика от ужас и отчаяние. Ала нейният спасител продължаваше да се бори, опитвайки се да притисне Майкъл към пода. Съпругът й риташе и удряше, без да изпуска пистолета.
— Отдръпни се! — замахна с пушката Джен. — Отдалечи се от него, Рейф!
Но той не се подчини. Ако се отдръпнеше, Майкъл отново щеше да се прицели. Поставена в безизходица, Джен стовари пушката върху пистолета.
Двамата мъже изкрещяха и се отдръпнаха. Пистолетът се плъзна по пода. Джен се хвърли да го вземе,
