значението на думата „не“?
Цял ден Мадлин беше заета да кърпи костюмите, да оправя гримьорните на актьорите, да подрежда току-що напечатаните реклами и да преписва за господин Скот и другите актьори програмните разписания на дукесата.
Театралната трупа беше като едно голямо семейство — с всичките търкания между членовете й, което беше естествено. Особено любопитна беше пъстроцветната група от изпълнители. На Мадлин й се струваше, че актьорите са далеч по-интересни от обикновените хора, защото говореха и се шегуваха с една откровеност, която я поразяваше. Независимо какъв беше предметът на разговора им, в него винаги се споменаваше нещо за господин Скот. Те открито му се възхищаваха, дори го обожаваха и той беше образецът, по който сравняваха всички останали.
Мадлин метеше пода на общата актьорска стая, миеше мръсните чаши и чинии и слушаше спора между няколко от най-известните актьори на „Капитал“ на тема какво кара хората да се влюбват.
— Това не е нещо, което може да се планира — каза Арлис Бари, дребна, къдрокоса комична актриса. — То е нещо, което не показваш. Вземете господин Скот, например. Наблюдавайте го в която и да е роля и ще забележите, че той винаги прикрива нещо. Това е неговата тайна, която предизвиква интереса на хората към него или нея…
— За сцената ли говориш или за живота — попита Стивън Мейтлънд, русият господин, който неволно рани Скот в боя с шпаги.
— Има ли разлика? — запита Чарлз Хейвърсли, друг млад изпълнител, с преднамерено смущение и всички се засмяха.
— В този случай не — каза Арлис Бари. — Хората винаги искат онова, което не могат да притежават. Зрителите се влюбват в главния герой, защото той никога не прилича на някого от тях. В действителността е същото. Няма човек — мъж или жена, който да не се влюби в някого, който е недостижим.
Мадлин спря близо до тях с метла и лопата в ръце.
— Не съм сигурна дали съм съгласна — каза тя замислено. — Не съм много опитна в тези работи, но… ако някой е много добър към теб и те кара да се чувстваш сигурен и обичан… нима няма да ви привлече?
— Не зная — каза Чарлз, хилейки се двусмислено. — Може би ще трябва да изпробваш теорията си с мен, Мади, за да провериш дали е вярна.
— Мисля, че Мади вече я пробва с другиго — каза Арлис дяволито, като видя, че Мадлин се изчерви. — Прости ми, скъпа… Ние обичаме да се закачаме. Боя се, че трябва да свикваш с това.
Мадлин също се усмихна.
— Естествено, госпожице Бари.
— И с кого пробваш теорията си? — заинтересува се Чарлз. — Да не ми кажеш, че е господин Скот?
Той се престори на възмутен, като видя, че Мади почервеня още повече.
— Защо с него, а не е мен? Той е талантлив, богат, красив и известен… Но какво повече има той от мен освен тези качества?
Като се опитваше да се отърве от закачките му, Мадлин започна така усърдно да мете, та помете не само стаята, но и коридора.
— Горката — чу тя зад гърба си тихата забележка на Стивън. — Той изобщо няма да я забележи… много е сладникава за него все пак…
Мадлин се притесни, спря да мете и се облегна на вратата на една празна гримьорна. След като чу разговора между актьорите, а те бяха много по-опитни от нея, Мадлин започна да разбира, че беше сгрешила. Тя подходи погрешно към Скот, като смело обяви намеренията си и така изцяло се разкри, без да запази поне някоя малка тайна, с която да го съблазни. Не е чудно, че той почти не се интересуваше от нея. Но вече беше твърде късно да промени положението.
Мадлин въздъхна дълбоко и пожела да имаше някого — някоя мъдра и опитна жена, която би могла да й даде така нужните съвети. Дукесата … Но тя изобщо не би одобрила плановете на Мадлин. Изведнъж й хрумна нещо и челото й се проясни. Може би имаше човек, когото би могла да помоли за съвет.
Небето беше покрито с мрачни облаци, когато един файтон докара Мадлин до къщата на Съмърсет стрийт. Госпожа Флорънс седеше до огъня в гостната и вечеряше.
— Скъпа моя, идваш по-късно, отколкото очаквах. Много ли те товарят с работа в театъра? Сигурно си гладна. Ще поръчам още една вечеря.
Мадлин кимна с благодарност и седна до нея, като трепереше, докато не се стопли. По настояване на старата жена тя разказа за случилото се през деня, а после се втренчи в огъня.
— Госпожо Флорънс, бих искала да ме посъветвате за нещо, но мисля, че ще бъдете шокирана.
— Невъзможно е да бъда шокирана, дете. Живяла съм твърде дълго, за да се изненадам от нещо.
Възрастната жена се наведе напред и очите й озариха финото й лице.
— Е, ти изостри любопитството ми, не ме карай да чакам.
— Мисля, че с вашия опит… със знанията, натрупани през годините… Исках да ви попитам все пак… — Мадлин замълча и после изстреля думите. — Искам да съблазня един мъж.
Старицата се облегна назад с широко отворени очи.
— Ето че ви шокирах — каза Мадлин.
— Изненада ме е по-точната дума, скъпа моя. Не очаквах от теб подобен въпрос. Сигурна ли си, че знаеш какво правиш? Не искам да допуснеш грешка, от която след това да се срамуваш.
— Госпожо Флорънс — засегнато отговори Мадлин. — През целия си живот не съм успяла да направя нещо, от което наистина да се срамувам.
Очите на старицата внезапно заискриха весело.
— А сега искаш да поправиш това?
— Да! Иначе ще бъда безхарактерна и безволева.
— Не съм съгласна, скъпа моя. Ти имаш по-силен характер и воля от мнозина. Все пак, ако си решила да изпълниш намерението си, аз с радост ще те посъветвам. Познавам добре мъжете, по-скоро познавах ги. Осмелявам се да кажа, че те не са се променили много през последните десетина-двайсет години. Кажи ми, конкретен мъж ли искаш да съблазниш?
— Всъщност, това е господин Скот.
— Ах!
Госпожа Флорънс дълго я гледа — погледът й беше проницателен и същевременно резервиран. Като че ли някакъв стар спомен оживяваше пред очите й — спомен, който й носеше наслада.
— Не те виня ни най-малко — рече накрая тя. — И аз бих го съблазнила, ако бях хубава млада девойка като теб.
— Нима? — попита Мадлин, изненадана от думите й.
— О, така е. Мисля, че господин Скот е един от малкото мъже в Англия, които заслужават да бъдат съблазнени. Не бих се занимавала с женствените, самовлюбени същества, които днес минават за големи любовници. За жалост, никога не съм имала случай да се запозная лично с господин Скот, но съм го гледала на сцената. За първи път преди пет години. Играеше Яго в „Отело“… най-сполучливото изпълнение, което някога съм гледала. Чисто, съблазнително, подкупващо зло! Като актьор той заслужава най-голямо възхищение. Като мъж ми се струва доста опасен.
— Опасен?! — неспокойно повтори Мадлин.
— Да, за женското сърце. За брак са подходящи сигурните мъже. Опасните са за удоволствие. Просто трябва да си сигурна, че не желаеш от тях нещо повече.
Мадлин се наведе напред.
— Госпожо Флорънс, нали няма на никого да кажете какво съм намислила?
— Разбира се, че не. Това е нещо съвсем лично. Освен това няма гаранция, че ще успееш. Доколкото съм слушала за Лоугън Скот, а то е повече от Джулия, той не харесва жени от твоя тип. Има мъже с