Изведнъж възторгът на Мадлин изчезна.
— Страхувам се, че господин Скот ме видя зад кулисите. Той все още не ме иска. Показа го съвсем ясно.
Джулия вдигна учудено вежди.
— Това не му е присъщо. Никога не се е интересувал кого наемам. Не виждам защо — тя млъкна смутено, като се вгледа в Мадлин. — Не се притеснявай, скъпа. Утре, преди репетицията, ще се срещна с него и всичко ще оправя.
— Надявам се, ваша милост. — Мадлин замълча. — Много искам да работя в „Капитал“.
— Ще работиш — окуражи я дукесата. — Освен ако господин Скот не изтъкне сериозна причина против. Но аз смятам, че това няма да се случи.
ВТОРА ГЛАВА
Лоугън се намираше в дърводелската работилница в дъното на театралната сграда и критично оглеждаше двойните декори. Те бяха измайсторени от конопено платно, опънато върху дървена рамка, укрепена с ребра.
— Никога досега не сме правили толкова големи декори — обърна се Лоугън към двамата дърводелци, които бяха изправили декорите за проверка. — Как ще ги закрепите за сцената?
— Според нас най-добре ще е да опънем поддържащи въжета — отговори Роби Клиъри. — Така ще бъдат стабилни по време на представлението.
Лоугън протегна едрата си ръка и хвана една от дъските, за да опита здравината й.
— По-добре ще е да приковете към пода подпори отзад. Не бива да се допусне възможност да паднат върху някого. Дяволски са тежки.
Роби кимна в знак на съгласие и отиде зад декора, за да го огледа отблизо. Той беше построен така, че предната рамка с платното да пада напред благодарение на собствената си тежест, за да открие второто рамкирано платно. Решението беше хитроумно, понеже комбинацията от сръчност и бързина спестяваше грешки.
Обърнат с гръб към декора, Лоугън поглади несъзнателно косата си.
— Хайде да видим как пада предният декор — каза той.
— Добре, господин Скот — отвърна Роби колебливо. — Но ви предупреждавам, че все още уточнявам как да стане това.
— Точно сега му е времето.
Джеф, слабоватото чираче, се втурна да помага на дърводелците.
С ъгъла на окото си Лоугън видя някой да влиза в работилницата — стройно момиче с метла, лопата и куп парцали за миене. „Новата“, сети се той с нотка на раздразнение. Тя явно не знаеше, че предстои изпробване, и се насочи точно към мястото, където падаше декорът.
— Внимавай, дявол те взел! — извика остро Лоугън.
Тя спря и го погледна с питащи като на новороден фавън очи, докато дървената рамка се стоварваше отгоре й.
Лоугън се спусна напред и я дръпна, закривайки я с тялото си. Тежкият декор се стовари върху раненото му рамо, той почувства непоносима болка и се олюля, като ругаеше.
За миг дъхът му спря. Все пак успя да се задържи на краката си. Пред погледа му се мержелееше как Роби и останалите се втурват да вдигат декора и да го отместят, а девойката отстъпи назад.
— Господин Скот, добре ли сте? — смутено попита тя. — Много съжалявам.
Лоугън леко кимна с глава, лицето му беше побеляло и цялото му същество се бореше да не повърне. Никога не би си позволил да го стори насред дърводелската работилница. Той държеше на авторитета си и никога не боледуваше, нито показваше слабост или нерешителност пред работниците си.
— О, рамото ви — възкликна Мадлин, като видя ризата, върху която бяха избили няколко кървави петна от отворилата се рана. — Какво да направя?
— Не се приближавайте — промърмори Лоугън, преодолял най-сетне напъна за повръщане. Той дълбоко си пое въздух. — Защо сте тук, за Бога?
— Канех се да измета треските и стърготините, да почистя инструментите и … Искате ли да направя нещо, господине?
— Вън! — процеди Лоугън и лицето му се смръщи. — Докато не съм те удушил.
— Да, господине — съгласи се тя покорно.
Всяка друга девойка на нейно място би избухнала в сълзи. Макар неохотно, той призна, че тя запази хладнокръвие. Всички останали в театъра трепереха от гнева му. Дори Джулия внимаваше да не го натоварва, когато беше в лошо настроение.
Мадлин погледна към Роби.
— Извинявам се, господин Клиъри. Ще дойда по-късно да измета пода.
— Добре, момичето ми.
Главният дърводелец изчака Мадлин да излезе и се обърна към Лоугън.
— Господин Скот — каза той укорително. — Не биваше да говорите така на момичето. То искаше да помогне.
— Тя е истинско бедствие.
— Но, господин Скот — каза чиракът Джеф, — на Мади й се случват разни несгоди само във ваше присъствие. Иначе тя работи добре.
— Не ме интересува — Лоугън притисна с ръка рамото си, което като че изгаряше. Главата му пулсираше от болка.
— Не я искам тук — изсумтя той и решително напусна работилницата.
Отиде в кабинета на Джулия с намерение да излее гнева си. Тя беше виновна, защото настоя да наеме тази девойка, затова тя самата трябваше да я уволни.
Джулия седеше на бюрото си и съсредоточено преглеждаше седмичната програма. Тя го погледна и лицето й побледня от изненада.
— Лоугън, какво се е случило? Като че си се бил с шестима?!
— По-лошо. Имах още един сблъсък с малкото ти протеже.
— Мадлин? — загрижено попита Джулия. — Какво стана?
Той й разказа накратко за случилото се в дърводелската работилница. Вместо да прояви очакваните внимание и тревога, Джулия намери случката за забавна.
— Горкият Лоугън — каза тя през смях. — Ясно защо си в лошо настроение. Е, не можеш да виниш Мади.
— Така ли? — попита той кисело.
— Днес е първият й ден тук. Трябва й време да свикне с обстановката.
— Първият й ден! — повтори Лоугън. — И последният! Джулия искам тя да напусне. Говоря сериозно.
— Просто не разбирам защо Мадлин Ридли ти е толкова неприятна — облегна се назад Джулия с израз на любопитство, което ядоса Лоугън.
— Млада е и нищо не разбира от театър.
— Всички сме били някога млади — отговори Джулия и го погледна с лек присмех. — Всички, освен теб, естествено. Ти май си се родил научен…
— Тя не е за тук — прекъсна я Лоугън. — Дори и ти не можеш да опровергаеш това.
— Може би — съгласи се тя. — Но Мадлин е хубава, интелигентна млада жена, която очевидно има някакви проблеми. Искам да й помогна.
— Единственият начин да го сториш е да я изпратиш там, откъдето е дошла.
— Ами ако е избягала от някаква опасна ситуация? Никак ли не те е грижа? Не си ли поне любопитен?
— Не.
Джулия въздъхна ядосано.
— Кой знае в какво положение може да изпадне, ако не работи тук? Ще плащам заплатата й от джоба
