земя. Защо точно той трябваше да стане свидетел на нейните глупости? Очакваше, че ще й направи някаква забележка, която да я унизи завинаги… Но сините му очи светеха весело.
— Кого се мъчите да прободете? — попита Лоугън с усмивка, която ясно показваше, че знае много добре кой е въображаемият й противник. Тя не отговори и тогава той я изненада, хващайки нежно китката й.
— Ето как е правилно да я държите. Хванете по-леко! Той нагласи ръката й, пръстите му притиснаха нейните.
Мадлин се опита да се отпусне, но не беше лесно. Лоугън стоеше толкова близо до нея, че пулсът й лудо заби.
— Застанете като мен — продължи той, — и дръжте коленете леко сгънати.
Мадлин рискува да го погледне. Косата му беше разрошена, като че ли не я беше сресал, и на нея й се прииска да приглади кичурите й.
— Вие все режисирате, нали?
— Не сте първата жена, която ме обвинява в това — отвърна той сухо и насочи шпагата под правилния ъгъл. — Сега напред с десния крак, сгънете коляното и протегнете шпагата напред… Да, точно така. Най- ефектното сценично движение, което изобщо съм виждал.
Той беше толкова близо, че Мадлин можеше да види порите на кожата му, тъмната набола брада по челюстта, блясъка на дългите кестеняви ресници. Лицето му беше спокойно и усмихнато и той изглеждаше по-млад от друг път, а също и по-близък.
— Разбирам защо бяхте груб с мен, господин Скот — осмели се Мадлин.
— О? — иронично вдигна вежди той.
— Разтревожихте се от опасността, която ме грозеше. Затова се ядосахте и аз ви прощавам.
Преди Лоугън да успее да реагира, тя притисна устни към брадата му. Острите косъмчета погъделичкаха устните й.
Цялото му тяло се стегна. Мадлин се отдръпна в очакване на реакцията му. Лицето й приличаше на бяла маска.
Тя внимателно се наведе да остави шпагата на земята и се изправи, като едва се осмели да го погледне.
— Беше ли … ефектно за сцена? — попита тя.
Изражението на Скот беше странно. Трябваше му доста време, за да отговори.
— Не съвсем — отвърна той най-сетне.
— Защо?
— Бяхте с гръб към публиката. Ако играехме… трябваше да се обърнете ето така.
Той понечи да я доближи, спря се, после сложи ръце на раменете й. Пръстите му погалиха раменете и се плъзнаха нагоре към шията и лицето й.
— Чувствата се показват чрез позата и наклона на главата… — Лоугън насочи брадичката леко надолу. Гласът му стана дрезгав. — Ако се колебаете дали да ме целунете, трябва да държите главата си ето така. А ръцете трябва да сложите на раменете ми, като че се каните да ме отблъснете.
Мадлин се покори, ръцете й потрепериха, когато притисна длани към силните му гърди. Той беше много по-висок от нея, раменете му се извисяваха високо над нея, а главата й едва стигаше до брадата му.
— Ако желаете целувката — продължи той, — трябва да вдигнете брадичката си по-високо… да застанете по-близо…
Той замълча, когато ръцете й обгърнаха врата му и малката й длан го докосна.
Лоугън миришеше на колосан лен, пот и сапун от сандалово дърво. Мадлин никога не беше усещала по-възбуждаща миризма — тя я изпълваше с желание да сгуши лицето си в него и да я вдишва.
По челото му беше избила пот.
— Мади… — каза Лоугън с видимо усилие. — Ти не знаеш какво искаш.
Мадлин сви пръсти и сграбчи ризата му.
— Зная.
Тя преглъщаше с труд и се беше вдигнала на пръсти, за да го достигне. Неговите задръжки изчезнаха и изведнъж той притисна устни към нейните. Устата му беше твърда и топла, изискваща нещо, което тя не знаеше как да задоволи. Ръцете му я обгърнаха, твърдото му мускулесто тяло притисна нейното. Постепенно целувката му стана по-нежна, той потърка устните си в нейните, докато се разделят.
Ръцете му обхванаха главата й и я държаха така, както той искаше. Мадлин не беше подготвена за подобно нещо. Всичките й представи за поезия и романтичност се стопиха, заменени от суровата действителност — неговото тяло срещу нейното.
Мадлин протегна ръка към косата му, пръстите й потънаха в разрошените му къдри. Вратът му беше твърд, когато го погали с дланта си. Тя потъваше в прегръдката му, отговаряше на целувките, сърцето й лудо биеше и мислеше, че ще припадне. Усети, че устата му се плъзна от устните към шията й, той жадно целуваше нежната й, чувствителна кожа. Краката й загубиха опора и тя се облегна на него.
Лоугън докосна твърдата извивка на гърдите й, погали я, докато зърното под корсажа й се втвърди.
— О, — изстена Мадлин и се отдръпна, като притискаше с ръка гърдите си. Очите й бяха широко отворени, лицето й беше зачервено и тя се задъхваше.
Лоугън изтри с ръкав нотното си чело. Нейното силно въздействие го беше възбудило до болка. Той искаше отново да я притисне, да я просне на твърдия под на сцената и да я обладае още там. Истинска лудост беше, че беше обсебен от това невинно момиче, след като можеше да получи удоволствие от някои от най-желаните жени в Европа.
— Стига глупости! — измърмори той.
— Глупости? — повтори Мадлин, смутена до болка.
Той се завъртя около нея.
— Аз съм на трийсет години, Мади. Никога не са ме привличали девойки на вашата възраст, дори когато бях на вашите години.
— Вие… Не ме ли харесвате?
— Боже!
Този въпрос беше доказателство за нейната неопитност — панталонът му беше опънат от възбуда. Лоугън спря да крачи и си наложи да я погледне.
— Харесвам ви — каза той дрезгаво. — По дяволите, бих искал да правя с вас неща, които…
Той млъкна и прокара ръка през косите си.
— Мади, идеята не струва. Вие не можете да играете играта, която искам аз. Накрая ще ви сменя с друга. Ще ви заболи.
— Разбирам — кимна тя.
— Не, не разбирате. Това означава, че ще бягам от вас като дявол от тамян. Не желая да тежите на съвестта ми.
— Вашата съвест не ме интересува. Искам само да ме целунете още веднъж.
Смелите й думи увиснаха помежду им. Мадлин беше поразена, че именно тя ги е изрекла. Скот я изгледа с недоверие, а след това избухна в смях.
— Това няма да се случи. Заради мен, не заради вас.
— Господин Скот…
— Вашата помощ в кабинета ми повече не е необходима. Бих предпочел да не се появявате на репетициите, макар че партньорите ми ще се противопоставят. — Той замълча и добави рязко: — Направете всичко възможно да не се появявате пред очите ми.
Мадлин беше поразена от безсърдечието му. Страстта напусна тялото й, тя почувства студенина и празнота. Как може така бързо всичко да се провали? Мислите й се объркаха. Той я беше отблъснал… беше й казал да стои далеч от него.
— Господин Скот…
— Вървете си — подкани я той с жест. — Дойдох да хвърля един поглед на декорите. Не желая присъствието ви.
Мадлин щеше да потъне в меланхолия, ако не беше госпожа Флорънс. Вместо това тя беше дълбоко заинтригувана от тълкуванието, което старата жена даде на случилото се.
