ден тя ще се омъжи и ще живее в хубаво имение… — госпожа Флорънс замълча и поклати глава.
В главата на Мадлин се блъскаха най-различни варианти, докато лицето на старицата, изразяващо тъжна ирония, не подсказа отговора.
— Елизабет искаше да бъде като вас — каза Мадлин, почти уверена в думите си.
— Да. Тя напусна училището по свое желание и ми каза, че иска да стане актриса. Молих я да не го прави, но тя не промени решението си. Изглежда, че при хората, на които липсва нещо много важно, желанието да играят е най-силно. Несъмнено на Елизабет й липсваха много неща, особено баща и семейство. Аз сторих за нея онова, което беше по силите ми. Но стана ясно, че е трябвало да направя нещо повече.
— Какво се случи с нея?
— Шестнайсетгодишна, Елизабет стана актриса. Публиката я посрещна възторжено. В играта й имаше финес и сила, с които тя ме надмина. Мисля, че Елизабет щеше да стане една от най-великите актриси, по- велика и от Джулия. Въпреки че не одобрявах професионалния й избор, хранех големи надежди за бъдещето й.
Госпожа Флорънс въздъхна и прибра миниатюрата в кутията.
— Малко след седемнайсетия си рожден ден Елизабет срещна един мъж. Аристократ — красив, интелигентен и безсърдечен. Тя лудо го обичаше, заряза кариерата си и всичко останало, за да стане негова любовница. Когато забременя, беше безкрайно щастлива. Аз изобщо не разбрах какви са неговите намерения, но беше ясно, че не иска да се венчае за нея. Един ден… — тя замълча, устата й се сгърчи така, че не можеше да говори, — …негова милост изпрати един прислужник да ми съобщи, че дъщеря ми е починала при раждане.
— А бебето? — след дълго мълчание попита Мадлин.
— Съобщиха ми, че и бебето не е оживяло.
— Кой беше…
— Не ми се говори за него, скъпа моя. Той погуби живота на дъщеря ми и ми причини повече болка, отколкото можех да понеса. Никога не съм произнасяла името му.
— Разбирам — каза Мадлин и нежно погали ръката на госпожа Флорънс. — Приемам за чест това, че споделихте спомените си с мен, мадам.
Старицата й се усмихна, като стискаше в ръце кутията с миниатюрите.
— Имате ли други миниатюри на Елизабет? — попита Мадлин.
— Да… но нямам сили да ги погледна, нито да ти ги покажа.
— Разбирам.
Мадлин я погледна с любопитство, усещайки че около Елизабет има повече тайни, отколкото беше разкрила госпожа Флорънс.
Когато на другата сутрин Мадлин отиде в театър „Капитал“, тя научи, че Арлис Бари се е заразила от болестта, която засегна мнозина. Съпругът й, който беше главен художник по декорите, беше останал да се грижи за нея. Дукесата изглеждаше много притеснена.
— Едва задържаме Арлис далеч от театъра — каза тя на Мадлин. — Искам да я посетя, но дукът ми забрани. Всъщност, той ме заплаши, че ще ме затвори у дома през следващите седмици, докато заразата отмине.
— Това е доста разумно решение — каза Мадлин. — Вероятно ще го обмислите, ваша милост.
Дукесата потиснато въздъхна.
— Има много работа… пък и скоро ще раждам. Дотогава трябва да отхвърля колкото се може повече задачи. Освен това Арлис и дубльорката й са болни. Чудя се дали ти би могла да поемеш ролята за репетициите, докато едната от тях оздравее.
— О, ваша милост, не бих могла… — поклати Мадлин глава. — Не мога да играя. Нямам дарба, нито пък желание…
— Няма нужда да играеш. Само ще казваш репликите… Знаеш ги по-добре от Арлис… и ще се движиш по сцената, както тя трябва да го прави. Не се срамувай, Мади. Всички ще разберат, че ти временно поемаш ролята на Арлис, за да улесниш репетициите на трупата. Ще си помислиш ли?
— Господин Скот няма да одобри това — каза предпазливо Мадлин.
— Остави на мен! За Лоугън театърът е над всичко.
Мадлин се видя с господин Скот едва на следващата сутрин. На всичкото отгоре й казаха, че репетицията ще бъде с костюми. Освен притеснението, че трябва да играе на мястото на Арлис, имаше и нещо по-лошо — трябваше да облече роклята, която беше ушита от сини и сребристи полупрозрачни парчета плат, драпирани около тялото. Тъй като мерките на Мадлин бяха далеч по-малки от тези на Арлис, голямото деколте разкриваше гърдите й доста повече от предвиденото.
— Каква красавица — каза госпожа Литълтън, като се отдръпна да погледне костюма отдалеч. — Жалко, че госпожица Бари няма твоята фигура. Ти придаваш на костюма една ефирност, която при нея липсва.
— Мисля, че госпожица Бари има хубава фигура — бързо я прекъсна Мадлин.
— Би имала, ако престанеше да яде сладкиши всеки ден — каза тъжно госпожа Литълтън, като въртеше пълното си тяло около един сандък с костюми, нужни за представлението.
Мадлин влезе в общата стая при актьорите и се сви в близкия ъгъл, като се мъчеше да остане незабелязана. За съжаление полупрозрачният костюм стана причина за куп закачки. Чарлз Хейвърсли беше първият, който я забеляза и я поздрави, подсвирквайки възторжено.
— Боже, какво прераждане! — извика той, като се втурна към нея, взе ръцете й, а погледът му жадно оглеждаше тялото й и шареше по полуголите й гърди. — Мила госпожице Ридли, нямах представа какво се крие под всекидневното ви облекло. Признавам, в някои моменти се питах…
— Чарлз — прекъсна го господин Бърджис, един от по-възрастните актьори, който изпълняваше ролята на безутешен баща, — никой от нас, най-малко госпожица Ридли, не желае да слуша за преживяванията ти.
Мадлин измъкна ръцете си от възторженото ръкостискане на Чарлз.
— Господин Хейвърсли — започна тя с укорителен тон, но преди да продължи, към тях се приближи Стивън Мейтлънд с поглед, вторачен в деколтето й.
— Госпожице Ридли, ще ви придружа до сцената. Тъмно е и може да се спънете…
Тяхното суетене беше прекъснато от тих глас, идващ от другия край на стаята.
— Достатъчно, господа.
Мадлин погледна нататък и видя господин Скот да стои отсреща с няколко листа в ръка. Той огледа събралите се актьори, като че ли не забелязваше Мадлин.
— Да започнем — подкани ги той. — Имам няколко бележки по вчерашната репетиция, а после искам всички да заемат местата си за началната сцена.
Господин Скот прочете забележките и промените, а актьорите внимателно го слушаха. В края на краткото си слово той за пръв път погледна директно към Мадлин.
— Госпожице Ридли, вярвам всички да са разбрали, че вие сте се съгласили да вземете участие в репетицията, защото госпожица Бари и дубльорката й отсъстват. Благодаря ви за помощта.
Мадлин усети как се изчервява и се опита да кимне в отговор. Той изведнъж отклони погледа си с намръщено лице.
Актьорите излязоха от общата стая, Мадлин тръгна с тях. Тя, или по-точно духът на измамената съпруга, се появяваше в първата сцена. Когато се размина със стоящия на вратата Скот, Мадлин се спря и го погледна.
— Господин Скот — каза тя тихо, като внимаваше някой да не я чуе. — Помня, че ми казахте да не се приближавам до вас, но дукесата ме помоли…
— Зная — прекъсна я той.
— Сърдите ли ми се?
Лицето му беше безразлично.
— Засега присъствието ви не ме дразни.
— Добре — каза Мадлин, неловко се усмихна и продължи към сцената. Когато минаваше покрай него, тя
