интереса му от тази руса омъжена жена и да го насочи към себе си, тя щеше да го направи.
В следващите няколко дни четирима от работниците на „Капитал“ се разболяха — двама актьори и двама дърводелци. Симптомите бяха висока температура, кашлица и повдигане, а в единия от случаите — безсъзнание, което трая два дни. Дукесата изпрати прислужници да се поинтересуват за състоянието на работниците.
— Очаква се болестта да зарази почти цялата трупа — каза дукесата на Мадлин намръщено. — Не бива да се надяваме, че и друг няма да се разболее.
— Ваша милост, — каза Мадлин и погледът й падна върху напредналата бременност на дукесата. — Трябва да се пазите — във вашето състояние…
— Да, разбира се — нетърпеливо въздъхна Джулия. — Но не мога да си стоя у дома, когато тук има толкова много работа.
— Здравето ви е по-важно от която и да е пиеса, ваша милост.
Дукесата се намръщи.
— Не го казвай пред господин Скот. Той не вярва на болести. Откакто го познавам, той смята, че нищо, дори скарлатина, не може да наруши театралната програма.
— Но хората не могат да се предпазят от болести — възрази Мадлин, като се питаше дали наистина господин Скот може да е толкова безразсъден.
Джулия обърна очи.
— Лоугън не понася човешката слабост. И как да я разбере, като той не е такъв?
Подпряла ръце на бюрото си, тя се изправи и сви устни.
— Трябва да му съобщя за положението. Очаквам да зареве като мечка.
Противно на мнението на дукесата от кабинета на господин Скот не се чу никакъв рев… Но през целия ден въздухът беше зареден с раздразнение и гняв, което страшно потискаше членовете на трупата. Мадлин помоли дукесата за разрешение да си тръгне по-рано и молбата й беше удовлетворена.
Тя вървеше по Риджънт стрийт, стиснала листчето в ръка. Мъчеше се да изглежда самоуверена сред тълпата от хора, карети и животни, които задръстваха голямата улица. Отстрани се редуваха магазини за мебели, порцелан, хранителни стоки, галантерия и платове. И когато загуби надежда, че ще намери ателието на госпожа Бърнард, тя се натъкна на магазинче със зелен фирмен надпис и витрина с платове.
Мадлин предпазливо отвори вратата и звънчето иззвъня. Появи се спретнато момиче почти на нейната възраст и я попита:
— С какво мога да ви бъда полезна, госпожице?
— Търся госпожа Бърнард… Казвам се Мадлин Ридли.
В дъното на ателието до маса, отрупана със скици и платове, се изправи висока жена, явно чула разговора. На вид наближаваше петдесетте и беше облечена в елегантна синя рокля, а посивяващите й коси бяха сплетени и навити на стилен кок.
— Госпожа Бърнард — каза Мадлин, докато помощничката поемаше наметката и ръкавиците й.
— Вие сте протежето на Нел Флорънс — отговори госпожа Бърнард, оглеждайки я преценяващо. — Нел ми писа за вас, като ми обясни, че искате да привлечете вниманието на някакъв господин, но нямате подходящо облекло. — Тя хвърли презрителен поглед към скромната наметка на Мадлин. — С това не бихте си намерили богати покровители.
После даде знак на помощничката си и поведе Мадлин към задната част на ателието.
— Рут ще ви помогне да пробвате някои дрехи. Аз скоро ще се върна.
Тръгвайки с Рут, Мадлин се обърна към госпожа Бърнард:
— Госпожо Бърнард, бих искала да ви благодаря….
— Да, да. Без друго щях да накарам Рут да преработи някои от дрехите — тя трябва да практикува. А вие сигурно сте нещо по-особено, щом Нел толкова ви е харесала. Аз съм й задължена, защото ми изпраща много добри клиенти.
Госпожа Бърнард замълча, после се обърна към помощничката си:
— Рут, донеси кафявото кадифе и жълтата италианска коприна. Мисля, че те добре ще подхождат на госпожица Ридли.
Дотогава Мадлин не беше посещавала шивашко ателие. Майка й викаше шивачка в имението, където се ушиваха пет-шест нови рокли за предстоящия сезон. Често те бяха в крак с последните модни журнали… За Мадлин обаче това нямаше значение. Тя мечтаеше за стилни рокли, но майка й смяташе, че не са подходящи за нея.
— Като се омъжиш за лорд Клифтън, сама ще избираш дрехите си — казваше майка й. — Макар че той е консервативен човек и съм сигурна, че не би искал съпругата му да се перчи с тоалети.
— Не искам да се перча, мамо — беше й отговорила Мадлин вбесено. — Искам да имам дрехи като приятелките ми — рокли в хубави цветове, украсени с дантела…
— Нямаш нужда от такива дрехи — студено беше отбелязала майка й. — Те се шият, за да привличат погледите на мъжете, а ти вече си обещана на лорд Клифтън.
Като си спомни настояванията на майка си и собственото си отчаяние, че трябва да се свърже с възрастен мъж, Мадлин стана още по-решителна. Щеше да направи каквото трябва, за да накара господин Скот да я види съвсем различна.
По настояване на помощничката Мадлин свали дрехите си и остана по измачкана памучна долна риза и дълги долни гащи. Рут хвърли двусмислен поглед към бельото й и изчезна, като измърмори нещо неразбираемо. След минута се върна заедно с госпожа Бърнард. Шивачката се ужаси от долната риза на Мадлин.
— Отвратително — каза госпожа Бърнард, сключила ръце и клатейки глава. — Не можете да обличате роклите ми с подобно бельо, госпожице Ридли, линията ще се развали.
Мадлин я погледна с тревога и извинение.
— Всичко, което имам, е в такъв вид, мадам.
— Къде са банелите ви? — продължи шивачката. Мадлин я погледна неразбиращо и тя прояви леко нетърпение. — Корсетът ви, скъпа. Не носите ли корсет? За Бога, на колко години сте?
— На осемнайсет, но аз никога…
— Всяко момиче на вашата възраст трябва да носи корсет. Необходимо е, освен това и здравословно. Изненадана съм, че не сте прегърбена, щом не сте го носила досега.
Мадлин тревожно се обърна да види гърба си в огледалото, като очакваше да съзре някоя гърбица.
Госпожа Бърнард въздъхна и разпореди на помощничката си:
— Рут, донеси ми три комплекта от бельото, което поръча лейди Баркъм. До края на седмицата ще й ушием други. Вземи и банели от кутията на втората полица.
— Мадам — каза Мадлин със съжаление. — Извинявам се, но не мога да си позволя…
— Няма нищо — каза й госпожа Бърнард. — Нел каза, че ако е нужно нещо допълнително, вие двете ще уредите въпроса. Бихте могли да изпълните някои нейни поръчки в замяна на разходите за дрехи. Съгласна ли сте?
— Да, мисля…
— Тогава да започнем.
Рут и госпожа Бърнард, която леко гълчеше, помогнаха на Мадлин да съблече памучното си бельо и да облече комплект от риза и долни гащи, чиято дължина беше над коленете й. Бяха ушити от прозрачен лен, толкова лек, че все едно не беше облечена. Мадлин се изчерви, като застана през огледалото. Майка й щеше да получи апоплектичен удар, ако знаеше какво прави.
После й сложиха корсет, копринено елече, което се закопчаваше отпред, а отзад имаше връзки. Като ги стегнаха, талията й се намали с пет сантиметра. Мадлин се вторачи в отражението си в огледалото. Това ли наистина искаха мъжете и така ли щеше да направи впечатление на господин Скот? Тя нямаше търпение да го разбере.
Първата рокля, която Мадлин изпробва, беше от фин жълт копринен рипс. Макар че дрехата беше шита за по-висока жена, стилната й простота допадна на Мадлин. Тя едва дочака Рут да я закопчае отзад.
— Отлично — каза госпожа Бърнард, като набождаше с карфици плата, който трябваше да се изреже. — Повечето жени не могат да носят този нюанс на жълтото, но той подчертава златистите ви
