Обвинението отекна в стаята като изстрел. Лоугън едва не залитна.
— Боже! — изстена болезнено той.
Макар че Рочестър се държеше твърдо, както преди, сега тонът му беше поомекнал.
— Но вината не беше твоя — забеляза той.
Все още опрян на ръба на масата, Лоугън насочи празния си поглед към стареца.
— Казвал ли си за мен на Андрю? — чу той въпроса си.
Рочестър поклати глава.
— Не виждах смисъла. Като имам предвид последните му удоволствия, мисля, че ще бъде много засегнат, като разбере. Не съм го виждал трезвен от месеци. И сега това може да го довърши.
— Не обвинявам Андрю, че пие. Когато госпожа Флорънс ми каза, че ти си моят баща, аз също посегнах към бутилката.
— Нел… тази дърта котка! — каза Рочестър и потърка брадата си. — Винаги съм знаел, че ще ми докара някоя беда. Но защо точно сега реши да ти го каже?
Лоугън нямаше намерение да му разказва за Мадлин, нито пък за спешната си женитба. Щеше да остави Рочестър да го научи от други хора.
— Не зная.
— Е… какво ще предприемеш? Смяташ ли да се свържеш с Андрю и да му кажеш, че имате един и същи баща?
Лоугън поклати глава.
— Доколкото зависи от мен, не бих го оповестил.
Рочестър се изненада.
— Надявам се да ти е ясно, че дори и да те призная за свой син, няма да имаш законно право на наследство, поради незаконната връзка…
— Не желая да имам нищо общо с теб… нито дори един шилинг.
— Щом искаш да бъде така…
— Ти си поискал да бъде така в деня, когато съм се родил, — каза Лоугън горчиво. — С радост ще уважа желанието ти. Имаш само един син. Бог да го пази от вниманието на баща му.
— С Андрю съм се държал както трябва — отвърна старецът. — Ти направи от него пияницата и разсипника, какъвто е сега.
— Аз?! — Лоугън го погледна слисано.
— Не мисли, че не зная колко пъти си давал на Андрю пари. В своите криворазбрани опити да му помогнеш, ти влоши положението. Той ще пие и ще играе комар дотогава, докато има кой да изплаща дълговете му.
— Нима предпочиташ да го осакатят онези, на които дължи пари? Ще пратят някого да потроши костите му… и ще има късмет, ако е само това.
— Андрю трябва да приеме последствията на своите постъпки. В противен случай, когато умра, ще се озове в затвора за длъжници. Ще ти бъда благодарен, ако не се намесваш повече в живота му.
— С радост.
Лоугън беше леко зашеметен, но се отдръпна от масата и се отправи към вратата.
— Скот — каза тихо старецът.
Лоугън спря, без да се обръща. Той почака, докато чу гласа на Рочестър като ехо.
— Винаги съм се учудвал защо избра сцената. Можеше да успееш във всяко поприще… ти приличаш на мен в много отношения.
— Прав си — каза Лоугън с глас, изпълнен с омраза към самия себе си. Той се обърна към баща си. За свой ужас разбра, че у него има нещо повече от външната прилика с Рочестър. И двамата бяха сдържани и умееха да влияят, и двамата бяха по-склонни да влагат пари и време в изкуство и сделки, вместо да се погрижат за някого.
— С течение на времето сигурно ще се превърна в същия безмилостен мръсник, какъвто си ти. А към театъра се насочих, защото нямах друг избор. Той беше в кръвта ми.
— Като майка си — Рочестър го погледна изпитателно. — Признавам, че ти твърде много ми напомняше за Елизабет, което не ми беше приятно. Мога само да гадая какво е струвало на Нел да те гледа.
Лоугън не отговори, защото почувства как душата му се раздира от болка.
Мадлин седеше на края на леглото сред купища грижливо сгънати дрехи и гледаше денковете и кутиите, наредени до стената на стаята й. Повечето нейни вещи бяха вече опаковани и изпратени в дома на Лоугън в Лондон преди церемонията. Сватбата щеше да се състои след седмица в гостната на лондонското му имение. Въпреки настояванията на семейство Матюс, че ще е редно церемонията да се извърши в параклиса на тяхното имение, Лоугън беше отказал. Мадлин знаеше, че той държи да контролира всяка подробност на венчавката и че не позволява никаква намеса.
— Мадлин!
По-голямата й сестра Джъстин се изправи на вратата с блеснали от вълнение очи. Тя беше дошла да помогне около приготовленията за сватбата. Алтия пък беше изпратила сърдечните си поздравления, но за съжаление не можеше да присъства на церемонията, защото беше със съпруга си в Шотландия, където всеки момент очакваше да роди първото си дете.
— Той е тук! — извика Джъстин. — Каретата му идва по пътя.
Мадлин усети възел от нерви в стомаха си. Въпреки че Лоугън водеше кореспонденция с родителите й през миналата седмица, те не й разрешиха да прочете писмата. Тя не можеше да яде и да спи от тревога дали той няма да откаже женитбата с нея.
— Трябва да довършиш вечерята си — беше казала майка й предишната вечер. — Ако отслабнеш, твоят годеник сигурно ще обвини за това нас… а ако го стори, ще го изпратя там, където му е мястото.
Мадлин отиде до огледалото и се огледа, после поглади полите си и оправи блузата. Макар че беше отслабнала, гърдите й бяха наедрели и дрехата й изглеждаше тясна.
— Оправи си косата — посъветва я Джъстин нетърпеливо. — Много си разрошена.
Мадлин извади фуркетите от косата си, изчетка я и я зави механично на кок. Джъстин дойде до огледалото, нежно оправи своите руси букли, като пусна няколко къдрици над челото, наслюнчи пръста си и ги приглади. Възхитена от образа си в огледалото, тя доволно се засмя.
Още като дете Джъстин правеше впечатление с красотата си и забележителните си маниери. Беше от онези малки момичета, които никога не се държат лошо, не чупят играчките си, нито пък газят в калта. Когато я представиха в обществото, тя беше ухажвана от най-подходящите за женитба мъже в Лондон и дори от един френски благородник. Беше избрала лорд Багуърт, богат виконт. Джъстин беше и винаги щеше да остане гордостта на лейди и лорд Матюс… докато Мадлин беше черната овца в семейството.
Докато сестра й я подканяше да бърза, тя забоде последния фуркет в косата си и ощипа бузите си, за да се зачервят. Когато двете слязоха долу, Лоугън беше вече в приемната, където Агнес го беше приела с едва доловима любезност.
Той стоеше прав, когато младите жени влязоха в стаята. Изглеждаше необикновено едър за размерите на приемната, с широки рамене под изрядно ушитото черно сако, строен и стегнат в сива брокатена жилетка и черен панталон. Косата му беше скоро подстригана и тъмните му къдри блестяха с махагонов оттенък.
— Господин Скот — каза Мадлин, като се поколеба дали да се приближи.
Лоугън разреши веднага проблема й, като отиде до нея и взе ръката й. Вместо да я целуне, той я обърна и притисна устни към дланта й, което придаде на жеста му нежност и интимност. Всичко това беше направено заради майка й и сестра й, естествено. Но независимо от това Мадлин усети как сърцето й трепва от топлината на устните му.
Лоугън се изправи и я огледа до последната подробност. Веждите му се смръщиха.
— Не си се хранила добре — промърмори той така, че да бъде чут.
— Ти също — отговори Мадлин. Не й убягна, че тялото му като че беше станало още по-стройно.
Лоугън се засмя иронично на думите й и се обърна, за да бъде представен на Джъстин, която стоеше наблизо. Мадлин го представи на по-голямата си сестра според етикета и зачака да види изпълнения с възхищение поглед, който трябваше да се появи на лицето му. Мъжете реагираха така винаги, когато се запознаваха с нея. Странно, но безумната красота на Джъстин не направи голямо впечатление на
