света, увери го тя, нямаше да позволи на Мадлин да се облече в бяло.
— Това ще бъде върхът на лицемерието — каза твърдо Агнес. — Мадлин няма право на това.
Лоугън я погледна, без да мигне.
— Мадлин беше невинна, когато я срещнах. Тя ще бъде изцяло облечена в бяло.
— Мадлин не може да се облече в цвета на чистотата, когато давате обет пред Бога. Това би било богохулство! Не бих се изненадала, ако някоя светкавица пробие покрива!
Лоугън сви устни иронично.
— Макар да не минавам за религиозен, смятам, че Господ си има други грижи вместо да се занимава с цвета на роклята на Мади.
— Мади! — повтори Агнес, поклащайки глава в знак на възмущение при споменаването на галеното име на Мадлин. — Ще ви бъда много благодарна, ако не наричате дъщеря ми с име, което е подходящо за някоя кръчмарка…
— Мамо — прекъсна я Джъстин и сложи ръка върху рамото на майка си. Агнес се отдръпна, смръщена като градоносен облак.
Мадлин се овладя и леко докосна ръката на Лоугън.
— Моля те — каза тя с нежен глас. — Мама е права… Не бива да се обличам в бяло.
Макар да стана ясно, че Лоугън е склонен да спори, той свъси вежди и не отговори. Настъпи тишина.
— Благодаря ти — каза Мадлин с облекчение.
— Пет пари не давам, ако щеш да се появиш гола на сватбата — мърмореше той. — Искам само всичко да свърши, за да се отдам на работата си.
Като чу думите му, Агнес отново се напрегна и му хвърли свиреп поглед, но Джъстин я успокои.
Мадлин сведе очи. Тя разбираше нетърпението на Лоугън, защото знаеше, че театърът винаги ще бъде на първо място в живота му. Нито един човек не би могъл да го откъсне от любимия му театър.
След като се разбраха за сватбената рокля, разговорът замря и Лоугън си тръгна. След неговото заминаване вълненията на Мадлин поутихнаха. Леко потисната, тя се върна заедно с Джъстин в стаята, за да продължи опаковането на вещите си.
— Какъв необикновен мъж! — възкликна Джъстин, когато вратата зад тях се затвори. — Какво присъствие… и тези сини очи! Но все пак намирам, че най-забележителното нещо у него е гласът му. Мисля, че с този глас може да съблазни всяка жена… дори ако й рецитира математически уравнения!
Мадлин слушаше думите на възхищение на сестра си и почувства гордост. Досега Джъстин се беше отнасяла към нея с едно смесено чувство на обич и снизхождение. Днес за първи път тя долови нотка на завист в гласа на сестра си.
— Какво дяволче излезе от теб — каза Джъстин. — Нито Алтия, нито аз бихме повярвали и да го чуехме със собствените си уши, че си избягала от училище и си имала любовен роман с Лоугън Скот. Мисля, че е чудесно. Разбира се, жалко е, че се омъжваш за човек, който не е подходящ за теб.
Мадлин се сепна.
— Не смятам, че той не е подходящ за мен.
— Браво! Продължаваш в същия дух, като че ли не знаеш, че потеклото му е от по-низш ранг. — Джъстин се наведе напред; в очите й се четеше жив интерес. — Скот има много мъжествен вид. Предполагам, че е много опитен. Мадлин, разкажи ми как е, а?
— Не мога — възрази Мадлин, стъписана от въпроса. — Това е нещо интимно.
— Но аз съм ти сестра… С мен можеш да споделиш всичко. Ти сега ми разкажи за господин Скот, а пък аз ще ти разкажа всичко, което поискаш да узнаеш за лорд Багуърт.
Мадлин си представи ниския, кръглолик съпруг на Джъстин и се засмя.
— Джъстин… Прости ми, но едва ли си заслужава.
— Добре. — По-голямата й сестра се отдръпна и си придаде обиден вид. — Лорд Багуърт може да не е така изискан като господин Скот, но той има връзки в обществото, които са далеч по-големи от връзките на съпруга ти.
— Сигурна съм, че имаш право — отговори Мадлин и потисна смеха си.
Тя не очакваше подобна реакция от сестра си. Джъстин беше изглеждала винаги толкова доволна, дори самодоволна, че се е омъжила за мъж с титла и голямо имение в провинцията, с хубава къща в Лондон и множество прислуга да се грижи за нея. Но Лоугън Скот имаше по-голямо богатство, а отгоре на всичкото беше много елегантен, което призна самата Джъстин. Мадлин не даваше пет пари дали във вените му тече поне капка синя кръв. Лоугън беше най-очарователният и изискан мъж, когото беше срещала, и тя не би могла да претендира за по-достоен съпруг. Всъщност, Мадлин се надяваше и тя да бъде достойна за него.
Седмица по-късно те се венчаха в гостната на Лоугън, украсена с много картини и цветя. Подът блестеше като огледало. Мадлин почти не беше на себе си, докато стоеше зад семейството си: родителите й, сестра й Джъстин и лорд Багуърт.
Единствените гости, поканени от Лоугън за церемонията, бяха дукът и дукесата на Лийдс и, колкото и да е странно, госпожа Флорънс. Мадлин беше озадачена защо той беше пожелал старицата да присъства на сватбата му, понеже те се бяха запознали съвсем наскоро. Двамата проявяваха един към друг любезно внимание, но Мадлин чувстваше, че между тях съществува някаква тайна, за която никой не биваше да знае. Може би по-късно тя щеше да разбере каква точно е връзката между тях и защо изглеждаше, че двамата знаеха нещо повече за ситуацията от всички останали.
На въпросите на свещеника Лоугън отговаряше едносрично. Лицето му беше напрегнато, но сдържано — лице на актьор, който отлично владее чувствата си. Мадлин беше убедена, че гордостта на Лоугън се противеше на ситуацията като цяло. Той никога не беше си представял, че един ден ще се ожени за жената, която беше отблъсквал с всичките си сили… но тя го беше принудила да стигне дотук. Вярно е, че беше изявила желание сама да се погрижи за детето си… но все пак, дълбоко в душата си тя знаеше, че Лоугън не би отрекъл съществуването на детето, след като вече знае за него. Очите й се напълниха със сълзи на съжаление и срам.
Когато свещеникът ги призова да се обичат и почитат и произнесе обета, който ги свързва за вечни времена, Лоугън погледна към Мадлин и видя сълзите й. Той стисна зъби. Обявиха ги за съпруг и съпруга, Лоугън я целуна хладно по устата, с което церемонията завърши.
След това гостите бяха поканени на богат обяд във великолепната трапезария — ротонда с мраморен под и позлатени коринтски колони. На тавана беше изографисана сцена от „Бурята“, а стените бяха богато украсени с италианска мазилка.
Мадлин седеше в единия край на дългата маса и през свещниците от кристал и злато едва виждаше съпруга си отсреща. Очевидно беше, че нейните роднини бяха удивени от лукса и красотата на обстановката. Атмосферата значително се поразведри, когато напълниха кристалните чаши със скъпи френски вина и поднесоха блюда от френската кухня.
Съпругът на Джъстин, лорд Багуърт, изрази задоволството си от подбора на вината.
— Бих казал, Скот, че за човек, който не изпълнява роли в дома си, вие съвършено играете ролята на домакин.
Преди Лоугън да отговори, майката на Мадлин подбра момента да вдигне глава от украсената си със злато чиния и сприхаво рече:
— Човек трябва само да се надява, че господин Скот ще играе ролята на грижовен съпруг със същото умение.
Ако беше изказана в шеговит тон, забележката можеше да бъде приета като приятелска, но неприязънта на Агнес не можеше да се скрие.
Мадлин се напрегна в очакване на отговора на Лоугън. За нейно успокоение той отговори спокойно:
— Вярвам, че вие няма да имате оплаквания в този смисъл, лейди Матюс, нито пък моята съпруга.
— Не, разбира се — каза Мадлин. Тъй като беше мълчала почти през целия ден, при забележката й всички обърнаха изненадано глави към нея. Тя продължи с многозначителен тон. — Убедена съм, че майка ми искаше да ни увери, че големите й очаквания напълно ще се оправдаят, господин Скот.
