решително брадичка и излезе от стаята.
Стаята на Лоугън се намираше само през няколко врати. Беше осветена от огъня в камината. Той се беше облегнал на рамката на леглото, вдигнал ръце на тила си. Беше гол и под завивките ясно се очертаваше всяка част на възбуденото му тяло. Светлината на огъня хвърляше върху лицето му отблясъци като от разтопен метал. Мадлин приближи до леглото и спря на няколко крачки от него, защото чу дълбокия му глас.
— Свали си нощницата!
Тя го погледна смутено.
— Хайде! — промърмори той, а очите му святкаха като на дебнещ звяр.
Мадлин разбра какво иска и се опита да се подчини, но пръстите не я слушаха. Лоугън чакаше с неестествено търпение и мълчаливо я наблюдаваше. Мадлин разкопчаваше дългия ред от копчета. Когато свърши, тя измъкна ръцете си от ръкавите и остави нощницата да се свлече на пода. Отдолу беше облечена само с тънката си риза. Кожата й гореше, защото осъзна, че светлината на огъня прозира през ризата и осветява всяка част от тялото й.
— Всичко! — каза непреклонно Лоугън.
Тя се взря в твърдото му лице и вдигна ръце да откопчее ризата си отзад на врата. Обзе я чувство, че е собственост, че е вещ за показ. Ако Лоугън искаше да я унизи, той беше постигнал целта си. Тя сграбчи ризата, започна да я съблича през глава но се поколеба. Не можеше!
— Веднага! — чу тя внезапно суровия му глас.
Затаила дъх, Мадлин се подчини с решително движение, вдигна нощницата и я запокити на пода. Студеният въздух обгърна цялото й тяло, тя настръхна и зърната на гърдите й се втвърдиха. Мадлин стоеше с изсъхнало гърло и ръце, отпуснати от двете й страни, а той втренчено я гледаше.
— Аз… студено ми е — отчаяно прошепна тя и й се прииска нещо, каквото и да е, да се загърне.
— Виждам — отвърна Лоугън, а погледът му опипваше гърдите й. Свали ръцете си, отметна завивките и с жест й показа да легне до него.
Мадлин не се сдържа да не покрие с ръце тялото си, докато отиваше към него. С едната ръка прикри гърдите си, а с другата — скута си.
Жестът й като че развесели Лоугън, дишането му стана по-дълбоко, когато тя стигна до леглото.
— Няма нужда от свенливост, мила моя. Нито една тайна не ще ти остане, когато дойде утрото.
Зъбите й тракаха, докато пропълзя по леглото и легна на мекия чаршаф. Всеки мускул на тялото й беше стегнат. Топлата ръка на Лоугън се плъзна по ханша й, докосването му я накара да потрепери. Противно на страховете й, той беше много нежен, почти безразличен, когато я обърна към себе си. Погали очертанията на тялото й, сякаш беше скулптор, пръстите му се движеха леко и нежно.
Начинът, по който я докосваше, беше съвсем различен и Мадлин разбра, че нетърпеливият любовник, когото тя беше познала първия път, сега беше заменен от някакъв пресметлив странник. Той я люби в чисто физическия смисъл на думата, чувствата му бяха заключени някъде дълбоко в него. Ако и тя можеше да реагира така… Но Мадлин не можеше да сдържи удоволствието, което изпита, когато той целуна гърдата й и в същото време ръката му се плъзна между бедрата й. Пръстите му галеха мекия пух и леко проникнаха в нея.
Мадлин се извиваше под него, гърдите търсеха устата му, докато възбудата й растеше все повече. На устните й трептяха думи и тя с много усилия се въздържа да не ги изрече… Обичам те… обичам те… Той обаче не желаеше любовта й.
Точно когато екстазът я обзе, Лоугън се отдръпна. Изпълнена с болка, Мадлин изстена в знак на протест и се спусна към него, за да почувства как той я отблъсна. Тя видя главата и раменете му над себе си и за момент си помисли, че той иска да я остави така — засрамена и трепереща от страст.
— Моля те — каза тя с глас, който сякаш не беше неин.
— Тихо.
Лоугън докосна устните й с пръсти, които носеха интимния й аромат.
Мадлин прехапа устни и остана неподвижна и задъхана. Тя се сви, когато почувства горещата му уста под гърдите си и после върху корема си. Неспокойно погали косата му, пръстите й потънаха в тъмните му къдрици. Лоугън отмести ръката й и продължи да изучава кътчетата на тялото й с устни, зъби и език… докато откри чувствителното място между бедрата й… нежната гънка, която беше навътре.
— Не… — изстена Мадлин и изтръпна от ужас, когато той стигна до чувствителното място. Тя не можеше да си представи, че той би могъл да направи подобно нещо. — Не…
Лоугън я хвана и я прикова на място, здраво стиснал китките й.
— Никога не ми казвай тази дума — каза той с метален глас. — Нито в леглото, нито извън него.
Думите му я поразиха. Мадлин разбра, че го е засегнала, и сега той й отмъщаваше, налагаше й своята воля.
— Не бива — опитваше се да каже тя, китките й се напрегнаха да се освободят. — Не искам така.
Лоугън подигравателно се изсмя и отново наведе глава. Сълзи на ярост и срам напълниха очите на Мадлин, тя усети устата му там, където никога не беше си представяла, че може да бъде. Макар че се опитваше да събере бедрата си, тялото й предателски се подчиняваше, разтваряше се за него. Устните му бяха горещи, изгаряха я, проникването на езика му я караше да стене от сподавено удоволствие. Тя престана да бъде Мадлин, превърна се в необуздано същество, което се извиваше буйно и страстно, докато не я заля необятната вълна на кулминацията, за да я остави после безволева и слаба.
Преди да отмине екстазът, Лоугън отново я прегърна. Тя усети как той прониква в нея и се опита да се възпротиви на силата му, като отблъскваше гърдите му. Но с няколко мощни движения той я облада, докато тя не се покори и не го прие. Започна с бавен ритъм, който усили, за да я изпрати отново в дълбините на страстта.
Мадлин свря лицето си между врата и рамото му и почувства, че чрез този акт той я беше направил своя като никога досега. Преди Лоугън беше партньор, учител, любим приятел. Сега той беше нейният господар, владетелят на тялото и душата й.
Тя отново усети върховно удоволствие, като че в нея гореше огън и изстена. Лоугън направи последно движение дълбоко навътре. Едрото му тяло потръпна облекчено. Потта по кожата сякаш ги съедини в здрава прегръдка. Тази прегръдка окуражи Мадлин, защото усети как Лоугън леко трепна, тя почувства дъха му по кожата си, биенето на сърцето му. Колкото и да се мъчеше, той не можеше да остане безразличен до нея. Лоугън се отпусна и тя с радост пое неговата тежест върху себе си. После той се отдръпна с въздишка.
Мадлин копнееше да я целуне, да я погали, или поне да задържи ръката й за момент, но той не я докосна. В стаята изведнъж пак стана студено. Мадлин се протегна към завивката и покри раменете си. Смутено се питаше дали той иска тя да си отиде.
— Да си вървя ли? — попита тя.
Лоугън дълго мълча.
— Не. Може да те пожелая още веднъж.
Тя стисна зъби при надменната му заповед, но се облегна на възглавниците. „Бъди търпелива“, беше я посъветвала Джулия… Е, може би си заслужаваше труда. Мадлин щеше да изкупи грешката си в миналото — дължеше му го. Обърна се и погледна към Лоугън. Той лежеше със затворени очи, но тя разбра, че му беше нужно доста време, за да заспи, а какви мисли витаеха в главата му… за това можеше само да гадае.
Бяха изминали вече десет години, откакто Лоугън основа театър „Капитал“. С много любов той беше възстановил старите сгради, беше събрал актьорска трупа, музиканти, художници, дърводелци, шивачи, сценични работници, реквизитори и други подобни. Да ги обучава за него беше истинско удоволствие. Освен това той никога не беше закъснявал за репетициите. До тази сутрин.
Обикновено се събуждаше лесно, но тази сутрин, когато видя до себе си спящата Мадлин, не можа да се въздържи. В просъница я привлече към себе си и отново я люби, а тя в полудрямка мъркаше и се извиваше като спящо котенце. Едва след всичко това той разбра колко е закъснял.
Лоугън ядосано изруга, облече се със светкавична бързина и препусна с каретата към театъра. Въпреки това пристигна там четиридесет и пет минути след уречения час. Влезе през задния вход и се втурна към общата стая. Актьорите сигурно щяха да се възмущават от закъснението му. Имаха право да се оплакват.
