Лоугън.
— За мен е удоволствие — промърмори той безразлично.
В очите на Джъстин блесна искрица недоволство.
— Добре дошли в семейството ни, господин Скот. Надявам се, че ще се отнасяте добре към по-малката ми сестра.
— Така мисля, лейди Багуърт. — Лоугън изгледа Джъстин с иронично повдигната лява вежда. Очевидно момичето очакваше той да бъде зашеметен. Тя беше привлекателна, но Мадлин всъщност беше по- красивата от двете — чертите й бяха по-нежни, очите й излъчваха топлина и интелигентност, която липсваше на сестра й.
Вниманието му се насочи към майката на Мадлин, Агнес, седнала в другия край на стаята.
— Лейди Матюс, боя се, че няма да се задържам. Надявам се, ще разрешите да остана няколко минути насаме с Мадлин.
Агнес беше смаяна от неговата молба.
— Би трябвало да знаете, господин Скот, че не е прието да разговаряте без присъствието на придружител.
— В нашата ситуация това едва ли се налага, нали? — попита той тихо, при което Мадлин се изчерви, а Джъстин се закикоти.
Агнес се смръщи на безсрамните му думи.
— Господин Скот, докато сте в моя дом, настоявам да се придържате към приличието… дори и да не го намирате за наложително. Можете да поговорите с Мадлин, но Джъстин ще остане като придружителка.
Тя спокойно излезе от стаята, като даде знак на по-голямата си дъщеря.
Тримата мълчаха. Джъстин ги погледна с престорена строгост и се оттегли в другата част на стаята. Тя застана до прозореца и с интерес се загледа в пейзажа навън, а Лоугън бутна Мадлин в ъгъла.
— Извинявай — каза притеснено Мадлин, за да оправдае студенината на майка си, но Лоугън притисна пръсти до устните й. Мадлин замълча, онемяла от близостта му. Той ухаеше на нещо познато — миризмата на лен, вълна и кожа на млад мъж, примесена с тютюн.
— Как се чувстваш? — попита той, като огледа строгата й, затворена рокля и лицето й.
Мадлин леко се изчерви.
— Много добре, благодаря.
— Още ли ти става лошо сутрин?
— Да.
— Ще продължи още месец-два. Дотогава гледай да хапваш по нещо.
— Откъде знаеш толкова подробно ти за тези работи? — осмели се да прошепне тя.
Лоугън се засмя дръзко.
— Моята заместничка често отсъстваше поради същото неразположение.
— Значи ти си нямал… — попита Мадлин, неспособна да прикрие безпокойството си.
— Не — каза Лоугън и изведнъж гласът му стана нежен. — Ти си първата жена, от която ще имам дете.
Той бръкна в джоба си и извади малък предмет.
— Дай ми ръката си.
Тя усети как той поставя на безименния пръст на лявата й ръка хладен и тежък пръстен и погледна надолу. Беше жълт диамант с тегло най-малко пет карата, заобиколен с ред кръгли бели диаманти, чийто блясък преливаше като огън. Смаяна от красотата на пръстена, Мадлин погледна Лоугън с разширени от изумление очи.
— Божичко! — чу се възклицанието на Джъстин от другия край на стаята. — Голям е като яйце!
— Благодаря ти — каза Мадлин на Лоугън трогната. — Никога не съм виждала по-прекрасно нещо.
Той безразлично сви рамене.
— Ако искаш, ще го сменим за нещо друго.
— О, не… възхитителен е!
Тя се взря в искрящия диамант, като търсеше подходящите думи, за да му благодари, но не ги откриваше.
Джъстин не можа да потисне любопитството си и побърза към тях.
— Нека да го видя, Мадлин! Божичко, какъв великолепен камък! Може ли да го изпробвам?
Преди да доизкаже молбата си, тя вече беше измъкнала пръстена от ръката на Мадлин и го разглеждаше с възхищение.
— Превъзходен! Какъв ефектен цвят!
Джъстин им хвърли лек поглед.
— Според мен такъв подарък заслужава нещо повече от едно „благодаря“. Мадлин, не е ли редно да целунеш господин Скот? Мама я няма, пък и аз… нищо няма да й кажа.
Мадлин погледна Лоугън и стоеше като вцепенена, неспособна да разгадае изражението на лицето му.
— Господин Скот е много сдържан… — каза тя, но Лоугън я прекъсна с дяволита усмивка.
— Не чак толкова сдържан, мила!
Той повдигна лицето й и устните му се притиснаха до нейните. Тя потръпна при лекия допир на устата му и от начина, по който я целуна, като че е нещо крехко. „Това е само за показ“, припомни си тя, да увери Джъстин, че са влюбени… но все пак усети приятната вълна, която мина по тялото й. Коленете й омекнаха и Мадлин се опря на Лоугън, замаяна от удоволствието от целувката му.
Той завърши целувката с леко движение на устните и се отдръпна да я погледне.
— Е, — чу се закачливият глас на Джъстин. — Вие май сте доста очарован от малката ми сестра, господин Скот. Да се чуди човек какво е намерил мъж с вашата изтънченост в момиче като нея.
Лоугън сви уста иронично. Беше ясно, че Джъстин изпитваше лека ревност.
— Мадлин има качества, които винаги съм искал съпругата ми да притежава — отговори той спокойно.
— Тя е своенравна — засмя се Джъстин. — Дано само вие имате повече късмет в обуздаването й от родителите ми.
— Джъстин — каза Мадлин, гледайки сестра си с присвити очи. — Няма нужда да говориш за мен като за непослушното домашно животно.
Лоугън внезапно се засмя, в очите му блесна искра на одобрение и той поведе Мадлин към канапето.
— После ще се заяждате — промърмори той. — Не разполагам с много време, а има някои подробности за сватбата, които искам да обсъдим.
— Няма ли да останеш за вечеря? — попита Мадлин.
Лоугън поклати глава.
— Нямам желание да измъчвам някои… поне себе си… в опити да водя разговор на трапезата на семейство Матюс.
— Това е твърде умно — забеляза Джъстин с леко учудване. — Едва ли е тайна фактът, че мама не ви одобрява. За жалост, все пак… Чувствам, че вие бихте били най-забавният гост по време на вечеря, господин Скот.
— Това ще каже сестра ви — отговори Лоугън и погледна Мадлин така, че тя си спомни последната им вечеря… и страстната нощ, която я последва. Беше ясно, че той се забавлява от нейното неудобство.
За щастие разговорът премина към делнични неща, но Мадлин не успя да се съсредоточи върху темата за сватбата. След една седмица тя ставаше съпруга на Лоугън и те щяха да споделят леглото, ако той поискаше това. Беше я предупредил, че няма да е така приятно, както преди. Мадлин предполагаше, че Лоугън имаше предвид това, че няма да го е грижа за нейното удоволствие. Или може би понякога щеше да й причинява болка, макар че тя не можеше да допусне подобно нещо. Лоугън не беше жесток човек, въпреки нрава си.
Агнес влезе, за да вземе участие в обсъждането на подробностите около сватбата. Тя имаше незначителни забележки към плана на Лоугън, докато не дойде ред до роклята на Мадлин. За нищо на
