Стоун“. Навярно го е направил някой противник на Никсън.
Кид се облегна назад.
— Това все още не означава, че няма да се обърнат към Китай и че Пекин няма да ги подкрепи с атомни оръжия.
— Убедени сме, че това няма да стане. — Колон се върна на менюто и освети „Възможност Китай“. — Мел, ТРЕНКОН е от твоя ресор…
— Да. — Независимо от добрата климатична инсталация в стаята, дребничкият председател на КНЩ се бе изпотил. — Разработихме тренировъчен вариант на евентуален подобен конфликт преди години, след посещението на Джими Картър в Северна Корея при Ким Ир Сен. Като взехме предвид военната обстановка в Китай и психологическите характеристики на държавните му ръководители — предоставени ни от твоите хора, Пол, — открихме, че ако намалим ограниченията за търговски инвестиции в Китай и същевременно разрешим доставката на оръжия за антикитайските групировки в Непал през Индия, съществува много малка вероятност китайците да се намесят.
— Колко малка? — попита президентът.
— Осемдесет и седем процента възможност само да седят и да гледат.
— Ние получихме по-различен резултат в нашите предвиждания — намеси се Колон. — Агенцията за проучвания, анализ и моделиране дава около седемдесет процента. Но АПАМ не разполагаше с последните психологически характеристики, така че съм склонен да се съглася с Мел.
Въпреки че слушаше внимателно, с непроницаемо изражение, Худ малко се притесняваше от заключенията на Лиз. Уважаваше психоложката на центъра не по-малко от Мат Стол, шефа на компютърното подсигуряване. И все пак поставяше компютърните анализи и психологията на заден план, много по-ниско от вярната интуиция. Ан Ферис, говорителката на центъра, се шегуваше, че любимото му чувство е шестото, и беше права.
Президентът хвърли поглед към часовника в долния край на монитора и събра връхчетата на пръстите си. Колон даде знак на секретарката да изчисти екрана и Худ се загледа в ракетите от защитната програма на монитора, които запрехвърчаха напред-назад.
— Господа — обяви президентът след продължително мълчание, — всички ставате членове на Корейската група със специално предназначение, а ти, Пол — той погледна Худ в очите, — ще я оглавиш.
Думите на президента изненадаха не само директора на Оперативния център, но и всички останали.
— След четири часа очаквам да ми предадеш доклад за възможните варианти. Ако няма по-нататъшни терористични или агресивни действия, ще изхождаш от позицията, че ще предприемем известна постепенна дислокация, но не и военни действия през първите двадесет и четири часа. Това ще даде на твоите хора и на специалната група време да прецените разузнавателните данни и да ми представите нов доклад. — Президентът се изправи. — Благодаря на всички. Ав, чакай ме в Овалния кабинет в шест, за да обсъдим ситуацията със съюзниците ни. Ърни, Мел, с вас ще въведем в обстановката кабинета и членовете на комисията по въоръжените сили в седем часа. Пол, с теб ще се видим в девет и половина.
Президентът излезе, следван от министъра на отбраната и Паркър. Ав Линкълн се приближи към Худ.
— Моите поздравления, Пол. Усещам, че на някой му натриват носа. — Той се наведе към него. — Гледай само да не е твоят.
Прав беше. Президентът никога досега не бе възлагал на Оперативния център международна ситуация и фактът, че го правеше сега, означаваше, че смята да нанесе силен, решителен удар, стига да му се отдаде възможност. Ако нещо се объркаше, можеше да натопи новичките и да закрие центъра с минимален ущърб за политическата си репутация. А Худ щеше да получи някоя ниско платена длъжност в центъра „Картър“ или Института за мир на САЩ, да стане реформиран пацифист, покаял се грешник, когото изправят за публично порицание на официалните вечери и симпозиуми.
Ав му направи знак с вдигнат палец на излизане и след като си събра мислите, Худ го последва към асансьора. Освен че щеше да отнесе вината при евентуален провал, никак не му допадаше, че през следващите четири часа ще трябва да играе ролята на звероукротител в бюрократичната война за надмощие и да държи непрекъсната връзка с всички присъстващи, за да състави издържана стратегия от мненията на шестима различни души с шест много различни цели. Това беше част от работата му и той се справяше добре с нея, но начинът, по който всеки се съобразяваше първо с интересите на учреждението и партията си, а едва тогава с тези на страната, го дразнеше.
И все пак положението си имаше и добра страна — може пък и да се справи. При тази мисъл усети прилив на енергия. След като президентът е готов да поеме риск и да възложи задачата на Оперативния център, то Худ би трябвало да е готов на още по-големи рискове заради възможността центърът веднъж завинаги да утвърди международната си репутация. Както правеше един от неговите кумири — Бейб Рут. Когато ти дойде редът да удряш, гледаш да постигнеш максималното и даже не помисляш да се откажеш. Дори и не винаги да улучваш.
13.
ВТОРНИК, 5:25 СУТРИНТА, КУОНТИКО, ВЪЗДУШНА БАЗА НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ, ВИРДЖИНИЯ
Битката беше дълга и изтощителна. Непрекъснато падаха тела, мяркаха се страдалчески изкривени лица, команди и викове цепеха ранната утринна тишина.
— Такива нехранимайковци са — каза Мелиса Скуайърс на останалите съпруги край масата за пикник. Тя почука с пръст по пейджъра на мъжа си. — Намерили си забавление!
— На децата им е интересно — отвърна една от жените и потрепна, когато дъщеря й падна от раменете на баща си в средата на басейна. — Ох… Дейвид ще бъде цял ден в лошо настроение. Двамата с Вероника дойдоха в пет без петнайсет да тренират.
Осемте жени се загледаха отново в сражението. Беконът, яйцата и кифличките бързо изстиваха. Ежедневната битка в басейна се беше проточила, ала те не биха се и опитали да повикат съпрузите си на масата, преди да е приключила. Мъжете само щяха да се ядосат и все едно, нямаше да дойдат — въпрос на чест.
Останали бяха само две двойки — слабият подполковник Чарли Скуайърс и върлинестия му син Били срещу набития редник Дейвид Джордж със сина си Кларк. Децата отмятаха мокрите кичури от очите си, докато бащите им бавно Се обикаляха и дебнеха сгоден случай — някое от децата да загуби равновесие, да направи недобре премерено движение, да потрепери или да се разконцентрира.
— Миналата седмица, когато ходихме при нашите в Аляска, с Чик заседнахме в една пряспа и той не поиска да извика пътна помощ — обади се Лидия, съпругата на сержант Грей. — Нареди ми да освободя от скорост, отиде отзад и буквално измъкна на ръце колата. После два дена ходи сгънат на две, но не си призна, че го боли. Може ли — Херкулес да се превива!
Откъм басейна се разнесе вик — Кларк атакува Били. Вместо да бяга назад както обикновено, подполковник Скуайърс настъпи, Били сграбчи протегнатата ръка на надвесения напред Кларк, дръпна я и момчето пльосна по гръб във водата. Редник Джордж даже не успя да реагира — само ошашавено гледаше ту Скуайърс, ту сина си. Край басейна, където отпадналите участници се бяха насъбрали, за да наблюдават развръзката, се разнесоха бурни ръкопляскания.
— И каква стана тя, сър? — каза Джордж на Скуайърс. — Боже мили, първата среща между Клей и Листън не свърши толкова светкавично.
— Съжалявам, Съни — намигна му Скуайърс. Той вдигна ръка и със сина му си удариха дланите.
— И кога я измъдрихте тая, сър?
— Докато си обувахме банските. Съвсем логично е, не мислиш ли? Очакваш отстъпление, а вместо това те атакуват — няма начин да не се изненадаш.
— И още как, сър — измърмори Джордж и се отправи към плиткия край на басейна, следван от сина си.
— Добре беше — каза Кларк на Били, който плуваше кучешката след баща си.
— Не говори така — мрачно му каза Джордж, докато се качваше тромаво по стълбичките, навъсен като
