срещат често из целия полуостров и не могат да бъдат използвани за определяне на произхода им.
Токсикологичният анализ обаче показва значителни следи от разтвор на натриев хлорид. Тази сол често се намира в петролните продукти от Голямата верига Кинган във Вътрешна Монголия, включително дизеловото гориво, използвано от моторизираните части на КНДР. Концентрацията 1:100 на NaCl в почвата почти изключва възможността частиците да са пренесени с вятъра от Севера. Компютърната обработка сочи, че съотношението в подобен случай би било 1:5000.“
Хван отпусна глава на облегалката и подложи лице на хладните струи въздух от вентилатора на тавана.
Значи терористите идват от Севера. Нима е възможно да не са севернокорейци? Започваше да си мисли, че има само един начин да се увери, въпреки че никак не му се искаше да изиграе толкова важна карта.
Докато препрочиташе заключенията, вътрешната уредба иззвъня.
— Сър, обажда се сержант Ин от пропуска. Един господин иска да се срещне с офицера, който отговаря за разследването на взрива пред двореца.
— Каза ли защо?
— Твърди, че ги е видял, сър. Някакви мъже изтичали от камиона с озвучителната техника.
— Нека изчака — нареди Хван, скочи на крака и си оправи вратовръзката. — Веднага идвам.
30.
ВТОРНИК, 8:05 СУТРИНТА, ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Боб Хърбърт и Мат Стол гледаха онемели снимките от Националния разузнавателен център, които започнаха да се сменят на монитора на Стол.
— Да пукна дано — каза накрая Хърбърт. — Тия съвсем са си изпили акъла.
На снимките от Пхенян се виждаха танкове и бронетранспортьори, напускащи града, и противовъздушна артилерия, която се прехвърляше към околните извънградски райони.
— Тия копелета се готвят за война! — възкликна Хърбърт. — Накарай НЦР да снима демилитаризираната зона. Дай да видим какво става пък там.
Той грабна телефона от ръчката на количката си.
— Бъгс, свържи ме с шефа.
Худ се обади веднага.
— Какво става, Боб?
— Има работа за теб — ще преписваш доклада за възможните ситуации. Поне три механизирани бригади се прехвърлят на юг от Пхенян, и най-малко — чакай, една, две, три — четири зенитни батареи обграждат южния периметър.
Худ замълча, а после нареди:
— Направи ми копие и продължавай да следиш ситуацията. Мат нещо да е открил?
— Не.
Настъпи още по-дълго мълчание.
— Обади се в „Андрюс“ и поискай на всеки два часа да ни изпращат разузнавателни данни от първа ръка за района от Източнокорейския залив до залива Чунсан.
— За разузнавателни полети ли говорим?
— Майк и ударният отряд пътуват натам. Ако компютрите отново откажат, не искам да тръгват на сляпо.
— Разбрано. Кажи ми, шефе, все още ли смяташ, че тия мръсници не се стремят към война?
— Белият дом или КНДР?
Хърбърт изруга.
— Ония с дръпнатите очи естествено. Не ние подхванахме цялата тази…
— Така е. Но продължавам да мисля, че севернокорейците не искат война. Те разполагат силите си, защото очакват, че и ние ще направим същото. Проблемът е, че президентът не може да си позволи прояви на нерешителност и окото му няма да мигне. А те ще отстъпят ли?
Хърбърт му каза, че ще го уведоми веднага, щом получат нова информация, и пусна полугласно една забележка относно светата невинност на Худ. Добре, той е участвал в политиката на местно ниво и като кмет се е съобразявал с препоръките на куп съветници и с всяко допитване до общественото мнение, но трябва ли и другите задължително да бъдат като него? Хърбърт не вярваше, че сегашният президент би изложил на риск младежта на Америка само за да си подобри репутацията на човек с твърда ръка. Ако не му мигне окото, то ще е по същата причина, заради която Роналд Рейгън изпрати в Триполи предупреждение, когато либийците взривиха бара в Берлин. Вие ни нападнахте и ние ще се разплатим с кръв. Предпочиташе това да е възприетата политика на действие вместо безсмисленото биене по гърдите в Обединените нации. Много му се искаше някой да плати на мюсюлманските терористи, заради които бе останал инвалид през 1983 година.
Хърбърт се обади на помощника си да го свърже с генерал Макинтош в базата „Андрюс“.
„Дасол Мираж 2000“, построен по поръчка на френското правителство, бе създаден като самолет- прехващач, но много скоро се бе оказал един от най-многофункционалните самолети, забележително добър и при близък бой, и при нападение на ниски височини, както и за въздушно разузнаване. При полети от последния вид дългият петнадесет метра двуместен самолет можеше да лети при скорости близки до Mach 2.25 на седемнадесет хиляди метра и постигаше двата параметра само за пет минути след момента на потегляне. Американските въздушни сили бяха закупили шест миража, за да ги използват в Европа и Далечния изток — от една страна, за да заздравят военните връзки с Франция, а от друга, защото самолетът наистина бе последна дума на техниката.
Миражът се издигна с рев от американската въздушна база в Осака. Самолетите, които потегляха на север от Южна Корея трябваше да летят на по-голяма височина и по-лесно се улавяха на радара, а тези, които идваха от Япония, можеха да летят ниско над морето и да преминат над Северна Корея преди военните да успеят да реагират.
Миражът стигна източния бряг на Северна Корея петнадесет минути след излитането. Докато турбовитловият двигател М53-2 го издигаше в почти вертикално изкачване, офицерът от разузнаването Марджолин започна да снима с „Лайка“ с 500х телеобектив, пригоден за нощно виждане.
Обяснено й беше какво търсят — признаци за прехвърляне на военни части и раздвижване около ядрените заводи и складовете за химически оръжия. Нещо подобно на картинката, която шпионският сателит на Националния разузнавателен център бе видял около столицата.
Това, което забеляза, когато миражът мина над Пхенян и пое в югозападна посока над залива към Жълто море, я удиви. Марджолин каза на пилота да не си прави труд да се връща, за да се огледат отново. Самолетът се насочи към тридесет и осмия паралел и веднага щом го прекоси, тя наруши мълчанието в ефира и се свърза с командващия операцията.
31.
ВТОРНИК, 22:10 Ч., СЕУЛ
Няколко минути Доналд стоя на прага на малкия параклис в базата, без да е в състояние да помръдне. Гледаше простичкия чамов ковчег и все още не можеше да си представи как ще повдигне капака му.
Току-що бе разговарял с баща й, който му каза, че наистина се е разтревожил, когато Сунджи не се обадила. Знаел, че ще ходи на тържеството, а винаги му се обаждала, ако нещо станело. Днес обаче не позвънила. А когато не я намерил нито у дома й, нито по болниците, започнал да си мисли най-лошото.
Ким Ян Нам понесе удара както всичко, което го разстройваше — затвори се в себе си. Веднага щом разбра за смъртта на Сунджи и плановете на Доналд да я погребе в Америка, прекъсна телефонната връзка без нито дума повече. Доналд никога не му се сърдеше, че постъпва така, и не бе очаквал друго — въпреки че може би щеше да му поолекне, ако бяха споделили мъката си. Ала всеки се справя по своему с болката си. Ким я затваряше в себе си и се изолираше от останалия свят.
Доналд си пое дълбоко въздух и се застави да си припомни Сунджи такава, каквато я видя за последен
