— Приемете го като маслинова клонка — каза той. — Клонка, която се надявам да приемете.
— Плюя на клонката ви и на самия вас — отвърна Рихтер без никаква емоция.
Жан-Мишел се сви леко. Анри злобно изгрухтя.
— Хер Рихтер — направи втори опит Жан-Мишел, — трябва да проумеете, че не можете да ни надвиете. Рихтер се усмихна.
— Това са същите думи, с които хауптман Розенлохер от хамбургската полиция се обръща към нас от години. И въпреки това аз още съм тук. А между другото, благодаря ви за пожара. Хауптманът е толкова зает да разбере кой толкова ми желае смъртта, че той и претоварената му команда неподдаващи се на корупция герои ме оставиха да се измъкна.
— Мосю Доминик не е полицай. Той е много щедър меценат. Вашите политически канцеларии са оставени невредими, като мосю Доминик е превел пари по сметката ви, така че да се възстановите в професионално отношение.
— На каква цена? — запита Рихтер.
— Взаимно уважение.
— Уважение ли? — изсумтя Рихтер. — Това е подлизурство! Ако аз изпълнявам желанията на Доминик, той ще ми позволи да оцелея.
— Вие не разбирате — разгорещи се Жан-Мишел.
— Така ли? — отвърна Рихтер. После посегна към вътрешния си джоб и двамата телохранители рязко се приведоха напред. Рихтер дори и не ги забеляза. Той извади табакера, пъхна цигара в устата си и върна табакерата на мястото й. Втренчи се в Жан-Мишел и продължи: — Разбирам ви много добре. Цял следобед си блъскам главата, опитвайки се да проумея защо е толкова важно за вас да не ми позволявате да надигам глава.
Измъкна ръката си от вътрешния джоб и докато Жан-Мишел проумее, че не държи запалка, стана прекалено късно. Компактният модел „PN Бейби Браунинг“ изригна два пъти, веднъж от лявата страна на Жан-Мишел и другия път от дясната. Гърмежите не бяха силни и не заглушиха отчетливия звук, с който куршумите преминаха през челата на двамата му телохранители.
Жан-Мишел обезумял от ужас гледаше Рихтер.
— Ще наредя да ги заровят нейде сред горите, когато пристигнем — каза Рихтер и изплю цигарата си на пода. — Между другото, не пуша.
Приведе се напред, без да пуска оръжието си, издърпа пистолетите на мъртъвците от кобурите им и остави единия на седалката до себе си, докато разгледа другия. После каза:
— Армейско оръжие. Тия двамата да не са били в армията?
Жан-Мишел имаше сила само колкото да кимне.
— Тогава не ме учудват невероятно слабите им рефлекси — каза Рихтер. — Френската армия никога не е знаела как да обучава войниците си да воюват. За разлика от германската.
Той пусна пистолетите, потупа гърдите на Жан-Мишел и джобовете му, за да се увери, че няма скрито оръжие, после се отпусна на седалката. Кръстоса крака и сплете пръсти върху коляното си.
— Подробности — произнесе германецът. — Ако ги видиш, подушиш, чуеш и запомниш, тогава в най- лошия случай ще оцелееш, а в най-добрия ще успееш. А доверието е нещо, което не се гласува никому — добави той мрачно. — Аз допуснах грешката да бъда почтен с вас и си платих.
— Вие ме изтезавахте! — изпищя истерично Жан-Мишел.
Беше здравата изнервен от труповете от двете си страни, но беше още по-изплашен от лекотата, с която Рихтер се беше справил с тях. Потисна импулса си да се хвърли от вратата на лимузината. Той беше представител на мосю Доминик. Беше длъжен да запази достойнството си.
— Наистина ли мислите, че това беше причината Доминик да ме нападне? — запита Рихтер и се усмихна за пръв път от началото на срещата им; говореше с почти бащински тон. — Не ставайте наивен. Доминик ме нападна, за да ме сложи на мястото ми. И успя. Той ми напомни, че аз стоя най-отгоре на стълбата, а не по средата.
— Най-отгоре ли? — запита Жан-Мишел. Самомнението на този германец действително надхвърляше всичко. Негодуванието помогна на Жан-Мишел да забрави за момент страха си, уязвимостта си. — Вие не сте на никакъв връх, а сте стъпили върху два трупа, заради което ще трябва да давате отчет.
— Грешите — отвърна германецът спокойно. — Аз все още имам късмет и съм начело на най-голямата група неонацисти в света.
— Това е лъжа. Вашата група не е…
— … онова, което беше — довърши Рихтер и се усмихна тайнствено.
Жан-Мишел беше объркан. Объркан и много уплашен. Рихтер се отпусна в меката кожена седалка.
— Днешният следобед беше за мен едно истинско откровение, мосю Орн. Нали разбирате, всички потъваме в капаните на бизнеса и хватката му не ни изпуска. И губим от погледа си собствените си сили. Лишен от жизнеността си, аз бях принуден да се обърна към себе си: „Какви са силите ми? Какво представляват моите цели?“ И проумях, че съм започнал да ги губя от погледа си. Не прекарах остатъка от деня, скърбейки по онова, което се бе случило. Телефонирах на поддръжниците си и ги помолих да дойдат в Хановер тази вечер в осем часа. Казах им, че ще направя едно съобщение. Такова, което ще промени политиката в Германия… в цяла Европа.
Жан-Мишел го слушаше, без да откъсва поглед от него.
Рихтер продължи:
— Преди два часа Карин и аз се съгласихме да слеем „Фойер“ и националсоциалистическата партия „21 век“. Довечера в Хановер ще направим тази вест достояние на събранието.
Жан-Мишел рязко се приведе напред.
— Вие двамата? Но нали тази сутрин казахте, че тя не е водач, че тя…
— Точно така — съгласи се Рихтер. — Това е и причината аз да водя новото обединение, а тя да бъде моят полеви командир. Нашата партия ще бъде известна като „Национален огън“. Двамата с Карин ще се срещнем в лагера й и ще поведем хората й към Хановер и там, заедно с моите последователи, също както и хилядата наши членове, които вече са на линия, тоест близо три хиляди души, ще направим един импровизиран марш, такъв, какъвто Германия не е виждала от години. И властите не ще направят нищо, за да ни спрат. Дори и да подозират Карин за днешното нападение на снимачната площадка, няма да имат куража да я арестуват. Тази нощ, мосю Орн, тази нощ вие ще станете свидетел на раждането на нова сила в Германия, сила, водена от човека, когото искахте да смачкате.
Пронизан от мисълта каква ужасна грешка е допуснал и как е подвел мосю Доминик, французинът за момент забрави страха си.
— Хер Рихтер — заговори спокойно Жан-Мишел, — мосю Доминик има свои собствени планове. Големи планове, по-добре финансирани и с по-далечен прицел от вашите. Ако той успее да хвърли Съединените щати в хаос — а той може и ще го постигне, — той със сигурност ще ви победи.
— Очаквам го да направи опит — каза Рихтер. — Но не ще получи Германия от мен. Какво ще използва? Пари? Вярно, някои германци могат да бъдат купени, но не всички. Ние не сме французи. Сила? Ако ме нападне, ще ме превърне в герой. Ако ме убие, ще трябва после да се справя с Карин Доринг, която ще се добере до него, където и да се скрие, уверявам ви. Спомняте ли си колко ефикасно алжирците парализираха Париж през 1995 година, като взривиха няколко станции в метрото и заплашваха да вдигнат във въздуха и Айфеловата кула? Ако Доминик тръгне срещу нас, „Национален огън“ ще се обърне срещу Франция. Организацията на Доминик е голяма, много лесна цел. Нашите операции са по-малки и по-бързи. Той може да разруши някой офис днес или пък някое заведение утре, а аз просто ще го възстановя. Но всеки път ще си късам все по-голяма порция от слонския му задник.
Лимузината летеше на юг. Свечеряваше се. Светът отвън отразяваше все по-мрачните мисли в главата на Жан-Мишел.
Рихтер си пое дъх и каза почти шепнешком.
— Само след няколко години тази страна ще бъде моя. Аз ще я възстановя, точно както Хитлер издигна Райха върху развалините на Ваймарската република. Иронията е в това, мосю Орн, че вие бяхте архитектът. Вие ми посочихте врага, за когото аз дори и не бях подозирал.
— Хер Рихтер, вие не трябва да гледате на мосю Доминик като на враг. Той все още може да ви бъде от голяма помощ.
