най-жизнените расово-ненавистнически групи в страната, Коалицията, е базирана в Куийнс. Това е точно над Ист Ривър, по-близо, отколкото „Чиста нация“ беше дори и в Ню Йорк. И въпреки това между двете сякаш няма никакви контакти.
— Дали пък не ни подхвърлят дезинформация? Знаеш ли, ние с Боб сме събрали един файл за тях. Ако имаш време, хвърли му един поглед; казва се Das Bait4. Номерът е в това, че ако искаш да заблудиш враг, оставяш го да залови някаква бойна част с дезинформирани войници. Ако врагът се полъже по думите им, десет или дванадесет души могат спокойно да вържат дивизия или дори цяла армия в очакване на нападение, което никога не ще се случи, или пък да се втурнат в съвсем погрешна посока. Съюзническите сили са отказали да правят такива неща поради жестоките инквизиции на заловените военнопленници. Но германците и японците са го правели редовно. А след като заловените войници не знаят, че лъжат, няма никакъв начин да се разбере дали казват истината, или не. А генералите са принудени да пращат собствени сили зад линията на фронта да разузнават. С колко човека разполагаше ФБР по случая?
— Почти тридесет.
— А сега? Колко хора проверяват откритите следи или разследват „Чиста нация“?
— Около седемдесет или осемдесет по цялата страна.
— А те са най-добрите специалисти по белите расовоненавистнически групи — каза Роджърс. — И така, шепа членове на „Чиста нация“ са арестувани и какво от това? ФБР ангажира най-добрата си част от групата по борба с белите расистки организации.
Маккъски се замисли за момент, после поклати глава.
— Като тактика има смисъл, но за Чистите националисти не звучи достатъчно мъжествено. Те вярват в силата на оръжието и по-скоро биха се сражавали, отколкото да замислят такива номера.
— Тогава защо не са го направили?
— О, те се биха — каза Маккъски. — Опитаха се да застрелят момчетата ни.
— Но не са го направили — посочи Роджърс. — И след това на всичко отгоре се оставят да ги заловят.
— Били са атакувани с превъзхождащи сили — възрази Маккъски. — ФБР все още може да воюва.
— Знам — отвърна Роджърс. — Но след като „Чиста нация“ са такива мъжаги, защо се предават? Не би ли било по-добре за каузата им да се бият до последния куршум, превръщайки се в мъченици и карайки ФБР да изглежда като някаква шайка главорези?
— Те не са камикадзе — отвърна Маккъски. — Може и да са смели и безмилостни, но и на тях им е мил животецът.
— Животецът — повтори Роджърс. — Тези хора едва ли са щели да пострадат. Каква е най-голямата присъда, която ги заплашва? Стреляли са срещу федерални агенти. Заговорничели са. Укривали са и са трупали оръжия. Ако обжалват, всеки ще получи от седем до десет години. Седем до десет години кабелна телевизия и гимнастически зали. Ще излязат на тридесет и пет, четиридесетгодишна възраст. Ще бъдат поздравявани като герои от хората си. Това би се понравило на всеки човек с болно съзнание като тяхното.
— Възможно е — съгласи се Маккъски, — но това не се вписва в нито един от профилите, които някога сме виждали. Да се предадеш, за да дезинформираш, и после да лежиш в затвора? Не, аз все още твърдя, че това не е достатъчно, за да задоволи тези хора.
— А аз твърдя, че ние може би сме изправени пред една нова порода расисти. Такива, които обичат да играят подобни игри.
Маккъски понечи да каже нещо, но размисли.
— Знам какво си мислиш — каза Роджърс. — Ти все още чувстваш, че ние им придаваме прекалено голямо значение.
— Изобщо значение — поправи го Маккъски. — Не искам да подценявам врага, но това са хора, ръководени от болно съзнание и сляпа ярост. Всяка вариация за тях би била отклонение, ерес.
— Но ако им предложиш подходящата награда, може да направят онова, което им е наредено, нали?
— Свободата — каза Маккъски. — Свободата да нападат онова, което ненавиждат.
— Съгласен съм — каза Роджърс. — А кое дава на една личност моралното право да напада?
— Ако те бъдат атакувани първо — каза Маккъски.
— Точно така — потвърди Роджърс. Вече започваше да се самонавива. Маккъски можеше и да не се съгласи, но той чувстваше, че тук има и още нещо. — Да приемем, че искаш да накараш някаква група да те нападне. Ти влизаш в антагонизъм с тях. Караш ги да се чувстват застрашени…
Телефонът звънна.
— Расовоненавистническите игри — каза Маккъски.
— Не е достатъчно — отвърна Роджърс. В очите на Маккъски се появи внезапен страх и разбиране.
— Това, плюс осведомяването им, че се каниш да ги нападнеш. Даваш на една чернокожа група да разбере, че е цел, и възпламеняваш всички чернокожи. Господи! Това е била целта на „Чиста нация“ — да позволят собственото си арестуване. Да дадат на „Шака Зулу“ да разберат, че те са били тяхна цел, дори и да не е било така. И преди още да мигнем, всички чернокожи като един са застанали зад войнствените „Шака Зулу“… и на белите не им остава голям избор освен да се изправят срещу тях.
Роджърс закима енергично. Телефонът отново зазвъня. Той му хвърли поглед. Върху светодиодното екранче в основата на апарата се бе изписал кодът за повикването на Ан Фарис.
— Точно това се случи през шейсетте — каза Маккъски, — когато Черните пантери станаха войнствените съюзници на голям брой групи за граждански права.
— Ако всичко това наистина се впише в една обща картина — Доминик, парите му, расовоненавистническите групи и дестабилизацията на Европа и САЩ, — светът ще бъде разлюлян от гигантски трус. — Роджърс включи телефона на високоговорител. — Извинявай, че те накарах да чакаш, Ан.
— Майк, Даръл ми каза, че сте се нуждаели от проверка на съобщения в пресата от „Demain“ — каза тя. — Обадих се на „Д’Алтон и Д’Алтон“, на хората им от агенцията в Ню Йорк, и получих по факса последните материали.
— И?
— Всичко е банална рекламна шумотевица за игрите — каза Ан, — с изключение на един нов джойстик.
— Какво пише за него?
— Че с новия „Енджойстик“ вие вече не просто играете играта — вие я чувствате.
— Продължавай. — Това пасваше напълно на расовоненавистническите игри. Роджърс усети студени пипала да плъзват по гръбнака му.
— Одобрена от федералната комисия по комуникациите нова технология, която стимулира нервните клетки посредством едно патентовано биозвено, управлявано с отпечатък на пръста. Предполагам, че това е направено, за да са сигурни, че връзката ще се използва върху ръцете, а не на други части от тялото. Пише така: „С Енджойстик Вие ще усетите и изпитате възбудата и емоциите, които Вашият герой от играта изпитва на екрана“.
— Заедно с ненавистта и любовта и всички спирки между тях.
— За това не се споменава нищо — каза Ан, — но не мога да повярвам, че нещо подобно наистина съществува. Чувствам се като в някакъв научнофантастичен роман.
— Не си в никакъв роман — каза Роджърс. — Много хора все още дори не могат да проумеят могъществото на тази технология, но въпреки това тя съществува. Благодаря ти, Ан. Това наистина е голяма помощ.
— Няма защо, Майк — отвърна тя. Роджърс затвори телефона и погледна към Маккъски, който пишеше нещо върху корицата на една от папките.
— Всичко пасва — изрече възбудено Маккъски. — По дяволите, всичко пасва.
— Давай тогава.
— Нека да кажем, че Доминик използва банкови схеми като онази в Науру да праща пари на белите расистки движения. Той ни подхвърля фалшива следа, отклонявайки ни в погрешен коловоз, като ни
