тротоара. Минувачите забавиха крачка и загледаха как младежът изпищя отново, свивайки се на кълбо. Преди още да успее да се обърне и да погледне нападателите си, младежите вдигнаха щангите и ги стовариха жестоко върху главата му. Черепът му се строши още от първия удар, опръсквайки бетонната настилка с кръв, но двамината бяха безмилостни и го удариха още по два пъти. Стрийткорна потръпваше при всеки удар, после притихна и умря.
— Господи! — изпищя една млада жена. — Какво направихте?
— Запушихме гадната уста на тоя боклук — каза единият младеж.
— Някой да повика полицията! Някой да помогне! — изкрещя една стара чернокожа жена с бастун.
Младежът я изгледа, после я приближи. Хората се отместваха от пътя му. Старицата се дръпна назад.
— Хей! — извика един бял мъж на средна възраст, вмъквайки се помежду им. — Я стига!
Нападателят го ритна в глезена и мъжът се строполи на тротоара със сгърчено от болка лице. Чернокожата жена притисна гръб към близката витрина.
Безмилостният убиец доближи лицето си до нейното и изсъска:
— Затваряй си вонящия черен плювалник.
— Не и докато дишам американски въздух — заяви храбро тя.
Вторият младеж изсумтя и заби единия край на щангата в устата й. Тя се сгъна на две и той я събори на земята, после скочи с двата си крака отгоре й.
— Оправихме ги — обади се вторият младеж, който пребъркваше Стрийткорна, и се изправи.
Двамата застанаха рамо до рамо срещу тълпата.
— Не могат да убият всички ни! — изкрещя някой. Мъжът с ключовете бръкна в сака, измъкна пистолет и се ухили.
— Хайде бе, я да видим.
Тълпата се разстъпи. Младежите минаха през нея и тръгнаха към Лоръл Каньон, игнорирайки гневните погледи на пешеходците и заплашителните крясъци зад себе си. Стигнаха до колата на Стрийткорна, качиха се, завиха по Лоръл Каньон и потеглиха нагоре по холивудските хълмове, необезпокоявани от никого. Движението към Холивуд бързо ги погълна.
Полицията пристигна след седем минути; веднага бе издадено нареждане да започне издирване с хеликоптер. Хеликоптерът забеляза колата паркирана близо до пресечката на Коулдуотър Каньон и Мълхоланд Драйв. Беше изоставена и чиста, без отпечатъци от пръсти.
В раницата на Стрийткорна на улицата нямаше никакви касети, само четиристотин долара и дребни.
41
Пол Худ пристигна в офиса на Хаузен заедно с Нанси.
Хаузен говореше по телефона, Ланг седеше на ръба на бюрото, свил устни, и го гледаше. Мат Стол още беше пред компютъра.
— Това е Нанси Джо Босуърт — каза Худ. — Работи в „Demain“.
— Разбирам — произнесе Ланг с учтива усмивка.
— Не съм близка на Доминик — каза тя. — Просто работя там.
— Изглежда, малцина го познават отблизо — каза Ланг, все така усмихнат и все така стиснал устни.
Худ запозна Нанси и със Стол, остави ги заедно и попита Ланг:
— Какво прави хер Хаузен?
— Разговаря с френския посланик в Берлин. Опитва се да уреди спешен полет до Франция, за да се разследват подробностите около тази игра и създателя й. Хер Хаузен желае да се изправи срещу този човек в присъствието на френските власти. Опитва се да се свърже директно с Доминик, но не може. Страшно е разгневен заради цялата тази работа. Приема нещата много лично.
— Как върви работата с посланика?
— Изобщо не върви. Очевидно Доминик има много голяма влияние върху него. Ще рече, контролира не само банки и предприятия, но и политици.
Худ изгледа съчувствено Хаузен и се върна при Нанси и Стол. Мат тъкмо прекарваше няколко кучета през едно блато. Явно му беше трудно да се концентрира върху играта.
— Справяш ли се, Мат? — попита го Худ. Стол натисна клавиша за пауза, обърна се и вдигна вежди.
— Изключително гадна игра, шефе. Просто няма да повярваш какво правят с тия кучета. После ще можеш сам да се увериш — добави той. — Свързах един видеокасетофон с компютъра и прекарах играта през него. По-късно ще превъртя записа на бавни обороти да видя дали няма някакви подпрагови съобщения или някои други следи, които да съм пропуснал.
— Това е играта, която е получил хер Хаузен, нали? — обади се Нанси. Поколеба се за момент, после продължи: — Всъщност това е моя игра, но не ставаше дума за прослава на нацистите, а за едно блатно чудовище, което бягаше от създателя си и от разгневените селяни.
Худ потисна желанието си да я хване за ръката и да я спре. Забеляза как Стол ги стрелка с очи, докато се отдръпваха в ъгъла. Колкото и да беше изключителен по отношение на персонала си и допуснатите до работа с информация от върховна секретност хора, Оперативният център не беше по-различен от останалите организации. И в него хората си чешеха езиците. Персоналът умееше да пази държавни тайни, но фразата „лични тайни“ им беше буквално непозната.
— Пол — каза Нанси, — знам, че се изложих страшно в миналото, но това тук не е моя вина. Всеки специалист би могъл да направи тия промени.
— Имаш предвид хората от вътрешното обкръжение на Доминик? — Нанси кимна.
— Вярвам ти — каза Худ. — Въпросът е какво ще правим?
Клетъчният му телефон иззвъня и той се обади.
— Да?
— Пол, Даръл се обажда. Можем ли да говорим?
— Да.
— Срещнах се с Лиз и Майк — продължи Маккъски — и тримата единодушно стигнахме до заключението, че този тип е точно човекът, когото търсиш. И при това достатъчно могъщ, за да избегне всякакъв арест.
— Обясни.
— Изглежда, използва мрежа от банки, за да пере пари и да финансира човеконенавистнически групи по целия свят. Законът само души около него, без да посмее да го захапе. Междувременно по всичко изглежда, че се кани да внедри един нов джойстик, който да помага на играча в усещането, че онова, което вижда на екрана, е самата реалност.
— Ако съм те разбрал правилно, този джойстик е съвместим с човеконенавистническите игри.
— Разбира се — отвърна Маккъски. — Но най-спешният ни проблем не е в това. Екипът на „Чиста нация“, който беше спипан тази сутрин, може да е бил нагласен. Изглежда така, сякаш те и тези игри са част от един по-голям план да хвърлят американските градове в пожара на расовите сблъсъци. И пак нямаме сигурни доказателства. Само няколко мъгляви звена и шести чувства.
— Шестите ни чувства обикновено се отнасят до парите — каза Худ. — Има ли признаци, че тук става дума за предварително съставен план с график?
— Трудно е да се каже. Медиите са се съсредоточили върху „Чиста нация“ и според нас те ще използват максимално ситуацията.
— Разбира се, че ще го направят — каза Худ.
— А игрите са готови за разпращане — каза Маккъски.
— Ако това е координирано усилие, координаторът няма да позволи на страха да заглъхне. Един-два удара срещу чернокожите и общностите няма да се надигнат, те просто ще избухнат. Току-що разговарях с
