„Червено“ да останат по местата си, където ги завари командата. „Жълто“ за оттегляне. „Бяло“ за цивилни граждани в опасност. Леки импулси по радиото, в случай че звукът има опасност да издаде някого. Един за нахлуване. Два да останат по местата си. Три — изтегляне. Контингенти за бърза помощ. Започваше да се пита дали Доминик не е научил за операцията и нарочно не прави нищо.
Или може би започваше да става параноичен?
След като бе прекарал толкова дълго време в разследвания, Балон бе разбрал, че параноята е нещо, което не може да се избегне. Навремето бе организирал следенето на един от хората на Доминик, Жан- Мишел Орн. Орн бе отишъл на една среща подсвирквайки си и Балон не бе успял да се отърве от подозрението си, че си свири само за да го изкара от релси.
— Обаждат се от Америка, господине — прекъсна мислите му един от хората му.
— Какво искат пък сега? И хвана слушалката.
— Полковник — започна диспечерът, — обажда се генерал Майкъл Роджърс от Националния център по справяне с кризисни…
— Полковник Балон — прекъсна го Роджърс, — простете за намесата ми, но е много важно да разговаряме.
— Говорите ли английски? — запита Роджърс. — Ако не, дайте ми минута, докато открия преводач…
— Говоря — призна неохотно Балон. — Какво има, генерал Роджърс?
— Доколкото разбирам, вие се опитвате да спипате един наш общ враг.
— Опитвам се, вярно.
— Според нас той планира разпространяването на софтуер, който ще подпомогне създаването на безредици в градовете по целия свят. Смятаме, че възнамерява да използва тези безредици, за да срути икономиките на основните американски и европейски нации.
Устата на Балон започна да пресъхва. Този мъж беше или пратеник на боговете, или ръката на самия Сатана.
— Откъде знаете всичко това?
— Ако не го знаехме, правителството щеше да си вземе обратно всички пари, с които финансира екипа ни. — Това също се понрави на Балон.
— А какво ще кажете за терористическите ударни групи? Знаете ли за тях? — запита той с надеждата да изкопчи някаква нова информация. Каквато и да е.
— Нищо нямаме — призна Роджърс. — Но подозираме, че той работи в тясно сътрудничество с няколко неонацистки групи в Америка и другаде.
За момент Балон замълча. Все още нямаше пълно доверие на този мъж.
— Информацията ви е интересна, но не особено полезна — каза той. — Искам доказателства. Искам да разбера какво става зад стените на крепостта му.
— Ако това е проблемът, аз мога да помогна. Обаждам ви се, за да ви предложа съдействието на един командващ фронтовете на НАТО в Италия. Казва се полковник Брет Огъст и неговата специалност е…
— Знам — прекъсна го Балон. — Той е специалист по антитерористична дейност.
— И мой приятел от детинство — каза Роджърс. — Ще ви окаже помощ, ако го помоля. Също така имам и едно специално оборудване в Германия, което ще ви дам да ползвате.
— Какво оборудване? — запита Балон. Отново започна да става подозрителен. Този мъж изглеждаше прекалено идеален, за да е на хубаво. Едно хубаво нещо, на което не би могъл да противостои. Едно хубаво нещо, което като нищо можеше да получава заповедите си от Доминик. Едно хубаво нещо, което като нищо можеше да завърши с някой капан.
— Един нов вид рентгеново устройство — обясни Роджърс. — Такова, с което операторът ми може да прави чудеса.
— Нов вид рентгеново устройство? Няма да ни е от особена полза. Нямам нужда да зная къде са застанали хората…
— То може да чете документи или по устата — прекъсна го Роджърс.
Балон отново бе заинтригуван, но въпреки това продължаваше да е нащрек.
— Генерале — произнесе той, — откъде сте толкова сигурен, че в момента си нямате работа с Доминик?
— Защото знаем за две убийства, които е извършил преди двадесет години. Познаваме човека, който е бил с него тогава. Не мога да ви кажа нищо повече, освен че искам да изправя Доминик пред съда.
— Добре — заяви полковникът, — как да се свържа с този ваш чудотворец?
— Останете там. Ще му телефонирам да ви се обади.
Балон се съгласи и затвори. После прати трима души да излязат отвън и да наблюдават сградата. Ако нещо им подскажеше, че ги водят за носа или се канят да ги атакуват, трябваше веднага да му съобщят.
Имаше обаче усещането, че генерал Роджърс е от добрите, точно както още навремето бе усетил с цялата си същност, че Доминик е самото въплъщение на злото.
40
Беше си харесал името Стрийткорна и продаваше аудиозаписи от една раница, изработена от кожа на пантера. Вече повече от година всеки ден към седем сутринта младежът слизаше от разнебитения Фолксваген в паркинга зад ивицата магазини в Лоръл Каньон в Студио Сити и се устремяваше към булевард „Вентура“. Носеше черни кожени сандали и поличка, закачена през рамото на ремък от леопардова кожа. Под ремъка имаше просмукана от пот черна фланелка с къси ръкави, върху която с бели букви беше изписано „СТРИЙТКОРНА РАП“. Косата му беше избръсната от двете страни на главата и само един голям кичур по средата бе хванат на възел. Очите му не се забелязваха под очилата. Дребните диамантени игли в носа и езика сияеха от потта и слюнката му.
Стрийткорна никога не бързаше. Докато крачеше, опъваше от цигарата си с марихуана, за да се подготви за амбулантната си търговия през деня. Колкото повече димът разхлабваше и отпускаше съзнанието му, толкова повече костеливите му ръце и крака навлизаха в ритъма, командван от главата му. Бедрата му започваха да се движат в такт и той почваше да пляска с ръце.
Стрийткорна спря на ъгъла, без да спира танца си, свали раницата си, отвори я така, че касетите да се виждат, включи един малък магнетофон и започна основното си изпълнение. На ден обикновено продаваше пет-шест касети на честна уговорка. Тъй като беше прекалено зает, за да спира, беше написал на едно кашонче купувачите да пускат парите там. Повечето оставяха по пет долара, някои само по един-два, други обаче по десет. На ден изкарваше средно по тридесет долара, които му стигаха за цигари, бензин и храна.
Най-големият му удар беше, когато го бяха отвели в студиото от другата страна на Радфорд Авеню. Снимаха го за един вечерен скеч в една улична сцена и изкара достатъчно пари, за да си запише предварително някаква музика. Преди това всичко се записваше на живо, на улицата, както си пееше. Всички, които купуваха касета от Стрийткорна, получаваха оригинален запис. Сега вече можеха да избират.
През последния ден от живота си Стрийткорна пристигна на работното си място в 7 и 10 сутринта. Продаде една касета за десет долара през първите два часа, запали цигара в 9 и 15 и навлезе в любимия си рап.
Докато пееше със затворени очи, двама млади мъже прекосиха Лоръл Каньон. Бяха руси, високи и вървяха бавно. Дъвчеха сандвичи. Носеха бели тениски, а на раменете им висяха спортни сакове. Когато наближиха Стрийткорна, единият спря зад него отдясно, а другият отляво. После спокойно извадиха автомобилни щанги от саковете си и едновременно ги стовариха върху коленете на продавача на музика.
Стрийткорна рухна с писък, слънчевите му очила се строшиха в плочките, когато лицето му се заби в
