стреляй. Стреляй, Джоди, или и двамата сме мъртви!
Младата жена бе сграбчила кормилото и не помръдваше.
— Джоди!
Тя продължи да плаче.
Отчаян, Хърбърт изстреля няколко куршума в седалката до бедрото й. Тя изпищя и подскочи.
— Джоди — повтори той, — вземи пистолетите и застреляй Карин Доринг. Иначе тя ще те победи!
Стажантката се извърна към него с широко разтворени очи. Очевидно поне това бе стигнало до съзнанието й. Тя се обърна решително назад, протегна се и сграбчи двата пистолета.
— Освободи предпазителите — каза Хърбърт. — Онези малки пластинки върху…
— Освободих ги — прекъсна го тя.
Той я изгледа как преглъща сълзите си и как после стреля през стъклото, как се привежда над седалката и избива останките от стъклото с крясък.
— Изумително! — произнесе той на себе си, после извика: — Прицелвай се, когато стреляш! И пести боеприпасите!
Издърпа от барчето две бутилки минерална вода и започна да ги излива. Стана му смешно и поклати глава. Беше си отгледал един малък убиец. Изпразни бутилките, дръпна количката назад и изряза с ножа си парче гума от лявото колело. Дори и Карин Доринг нямаше да може да прекрачи огнена стена.
Куршумите рикошираха и свиреха над предния капак на колата. Джоди се сви в ъгъла.
— Джоди! — изрева Хърбърт. — Включи запалката в таблото!
Тя го направи и пак се смъкна долу. Хърбърт беше наясно, че няма да се надигне втори път.
Карин вече беше на трийсетина метра. Очевидно усетили, че са в безопасност, другите германци тръгнаха напред.
Хърбърт вече бе отворил капачката на резервоара и отливаше бензин в бутилките. Куршумите зачестиха. Само след половин минута двамата с Джоди щяха да бъдат в ръцете на нацистите.
Чу щракането на запалката и разбра, че Джоди няма да му помогне. Бързо се придвижи напред и се пресегна през мястото на пътника до седалката на шофьора, за да изтръгне част от пълнежа под разкъсаната от куршумите му тапицерия. Сложи една от бутилките на земята и започна да тъпче пълнежа в другата. После измъкна запалката от таблото и я притисна до натъпканото гърло на бутилката. Нищо.
С ужас проумя, че проклетият пълнеж не гори.
Изтръгна го с проклятие, пусна запалката направо в бутилката и я захвърли с рязко движение.
Коктейлът „Молотов“ експлодира още по средата на полета си и засипа първите германци с огнени езици и парчета стъкло. Разнесоха се писъци.
Джоди се надигна. Страхът й бе заместен от удивление.
— Свърших бомбите — каза й той и се вмъкна в колата. — Предлагам да потегляме.
И затръшна с всички сили вратата, а Джоди подкара лимузината. Пред тях Карин Доринг разблъска тълпата и започна да стреля.
Хърбърт чу вик и погледна наляво. Джоди бавно се свличаше. Колата спря.
Той се приведе към нея и видя, че е улучена в рамото, малко под ключицата, точно над цигарите и кибрита в джоба на ризата й. Сложи я да легне на седалката и се наведе надясно, вдигна втората бутилка и я стисна между бедрата си. Карин бе пред тълпата и презареждаше оръжието си. Хърбърт измъкна кърпичката си, натъпка я в бутилката и драсна клечка кибрит. Кърпичката пламна веднага.
— Тия типове или са неуязвими за пламъците, или искат да ни вземат акъла — викна той и запокити бутилката към Карин. Всичко избухна в пламъци.
Хърбърт вмъкна количката си в лимузината, най-вече заради телефона, после помогна на Джоди да се изправи.
— Джоди — прошепна той, — искам да направиш нещо. Чуваш ли ме?
Тя кимна веднъж, слабо.
— Не мога да настъпя педала на газта. Ще трябва да го направиш вместо мен. Ще можеш ли?
Тя отново кимна.
Той се пресегна зад нея и хвана кормилото. Погледна напред и мярна един мъж — дърпаше Карин назад от огъня.
— Джоди! Нямаме време. Трябва да се измъкнем оттук.
Тя кимна пак, облиза устни и простена, протягайки крака си. Очите й бяха затворени, но Хърбърт я виждаше как опипва за педала на газта.
— Хайде — насърчи я той. — Готово. Сега натисни.
Джоди изпълни нареждането и колата тръгна назад. Хърбърт направи завой и насочи колата по черния път през гората. Оранжевите пламъци блестяха в огледалото за задно виждане.
Куршумите продължаваха да се забиват в колата, но вече с по-малка сила.
„Хаос в Дните на хаоса — мярна се в съзнанието му една доволна мисъл. — Огън, спрян от огън.“
И тъкмо помисли, че може да се измъкнат, и колата спря.
51
Карин Доринг хладнокръвно отръска горящите частици. Беше вбесена, но не го показваше. Следеше оттеглящата се през пламъците и дима кола.
Умен мъж. Без фарове. Оттегляше се на заден ход, направляван само от слабата светлина на спирачните светлини. И в един момент и те угаснаха. Есесовският кинжал се люшкаше на хълбока й. Карабината, която държеше, беше предназначена за мъжа. Кинжалът — за момичето.
Манфред я сграбчи за рамото и викна:
— Карин! Имаме ранени! Рихтер има нужда от помощта ти, за да…
— Искам тези двамата — изръмжа тя. — Рихтер да се оправя с тоя хаос. Нали искаше да е водач. Нека води тогава.
— Ама той не може! — убеждаваше я Манфред. — Няма да го приемат.
— Тогава ти води.
— Знаеш, че те са готови да слязат и в ада, но само след теб.
Карин тръсна рамо, за да се освободи от ръката му, после се обърна и го погледна убийствено.
— В ада? Та те се разбягаха като хлебарки от един старец в инвалидна количка и от едно истерично момиче! Те ме опозориха. Срамота!
— Да забравим това — каза Манфред. — Това беше случайност.
— Искам отмъщение. Искам кръв.
— Не — замоли я Манфред. — Недей. Всичко свърши, отидоха си…
— Стига глупости! Ще ги стигна!
— Карин, изслушай ме! — извика Манфред. — Можеш да насочиш мъстта си по друг канал. Като помогнеш на Рихтер и ни поведеш към Хановер.
— Нямам право да водя никого, докато тези двамата са живи. Стоях до Рихтер и гледах как хората ми, собствените ми войници, треперят като страхливци. — Тя тръгна сред пушеците. Манфред се повлече след нея.
— Не можеш да догониш автомобил — започна той.
— Той кара без фарове по черен път — отвърна тя и затича. — Ще го пипна или ще го проследя. Няма да е трудно.
— Изобщо не мислиш — подвикна той. — Откъде си толкова сигурна, че не ти е направил засада?
— Не съм сигурна.
— А какво ще правя аз без теб?
— Присъедини се към Рихтер. Нали така искаш.
— Не искам — каза той. — Карин, нека поговорим… Тя затича по-бързо.
— Карин! — изрева той.
