Тя не искаше да чува нищо повече. Не беше сигурна до каква степен последователите й я бяха подвели и до каква степен ги бе подвела тя. Всичко, което съзнаваше в момента, беше, че за да изкупи бездействието си в този позор, да се почувства отново чиста, трябваше да измие ръцете си с кръв.

И щеше да го направи. Така или иначе, днес или утре, в Германия или в Америка, щеше да го направи.

52

Четвъртък, 21:32

Тулуза, Франция

Балон пристъпи напред още преди самолетът да беше спрял. Подир него подтичваше мъж в официален костюм.

Худ се промъкна през люка. Нанси, Стол и Хаузен го последваха.

— Добър вечер — поздрави Худ и протегна ръка. — Аз съм Пол Худ.

Балон я разтърси и каза:

— Добър вечер. Аз съм полковник Балон. — Посочи с палец към мъжа в официалния костюм и продължи: — Това е мосю Маре от митницата. Той държи да ви кажа, че това не е международно летище и че вие сте тук единствено в услуга на мен и Групата за действия към Националната жандармерия.

— Вив ла Франс — промърмори Стол под носа си.

— Паспортите — обърна се мосю Маре към Балон.

— Той иска да види паспортите ви — каза Балон. — И после можем да потегляме.

— Ако съм си забравил паспорта, означава ли това, че трябва да се прибирам у дома? — попита Стол.

— Вие ли сте човекът с апаратурата? — Стол кимна.

— Тогава няма да си ходите. Ако се наложи, ще застрелям Маре, но вие идвате с нас.

Стол бръкна в джоба на якето си и измъкна паспорта. Другите също ги извадиха.

Маре изгледа всеки поотделно, сравнявайки лицата им с фотографиите в документите, после каза:

— Минавайте.

— Длъжен съм официално да ви заявя, че вие не сте навлезли във Франция. И че трябва да напуснете в рамките на двайсет и четири часа — заяви Балон.

— Ние не съществуваме, но ни има — обади се Стол. — Аристотел би дал мило за драго да види на живо такава ситуация.

— Защо Аристотел? — попита Нанси.

— Той е вярвал в абиогенезата — представата, че от мъртвата материя могат да се зародят живи същества. Франческо Реди го е опровергал през седемнадесети век. Сега пък ние опровергаваме Реди.

Худ наблюдаваше Маре. По лицето му можеше с увереност да заключи, че нещо не е наред. След миг Маре дръпна Балон встрани и му каза пешо. Балон се намръщи още повече.

— Какво има? — попита Худ.

— Господин Маре е много загрижен — каза Балон и хвърли поглед към Хаузен. — Държи тази изключително извънредна ситуация в никакъв случай да не получи огласка в пресата и медиите.

— Не го обвинявам — изрече студено Хаузен. — Кой би искал да бие барабан, че в къщата му живее Доминик?

— Никой — отвърна Балон. — Освен може би нацията, която ни даде Хитлер.

Инстинктът на Худ при всеки конфликт от този род го караше да действа като помирител. Сега обаче реши да не се намесва. И двамата мъже до този момент не се бяха сблъсквали и той усети, че би могъл да настрои и двамата срещу себе си с намесата си.

— Дойдох тук, за да помогна да спрем поредния Хитлер, а не да се караме заради истинския. Някой има ли желание да помага? — викна Нанси. После разблъска Балон, Маре и останалите и се устреми към сградата на летището.

Хаузен изгледа Худ, после Балон, и каза:

— Тя е права. Извинявам се и на двама ви.

Балон поведе групата към два микробуса, настани Стол, Нанси и Худ в първия, после се качи до водача. На задната седалка имаше още трима души. Никой не носеше оръжия. Те бяха във втория микробус, където беше и Хаузен.

— Използвах старите си заслуги, за да ви вкарам във Франция — каза Балон. — Имам и разрешение за обиск на „Demain“. Валидно е в продължение на едно денонощие до тази нощ в 12 и аз не искам да го похабяваме. От няколко дни наблюдаваме фабриката с видеокамери с дистанционно управление, с надеждата да зърнем нещо, което да оправдае нахлуването ни. До този момент обаче сме все още с празни ръце.

— Какво се надявате да открием? — запита Худ.

— В идеалния случай ли? Лица на известни терористи. Членове на ужасната му парамилитарна формация Новите якобинци, които не се колебаят да убиват старици или дори малки деца.

Полковникът подаде на Худ една папка, в която се намираха над дузина рисунки и размити фотографии.

— Тези са познатите ни якобинци — каза Балон. — Трябва да открия поне един от тях вътре, за да оправдая нахлуването си.

Худ показа папката на Стол.

— Можеш ли да видиш лице достатъчно ясно, за да се идентифицира безпогрешно? Стол прехвърли изображенията.

— Може би. Зависи с колко време ще разполагам, за да…

— Стига условия — каза раздразнено Балон. — Трябва да разпозная поне един от тия изроди във фабриката.

— Няма ли нещо в разрешението за обиск, което да ни позволи да проточим малко работата? — попита Худ.

— Не — отвърна гневно Балон. — Но аз няма да позволя да набедим някой невинен, че е терорист, само и само да оправдаем влизането си.

— Олеле — възкликна Стол. — Ха иди работи под тоя тормоз. — И върна папката на Балон.

— Именно това издига стена между истинския професионалист и аматьора — отряза Балон.

— Аз пък мисля, че истинският професионалист не би позволил на тия терористи да се укрият вътре — ядоса се Нанси. — Мисля си също така, че Доминик може да е крадец, дори убиец, и е готов да разпалва войни. Но той си върши работата докрай. Това прави ли го професионалист?

— Хора като Доминик не признават закона. Ние не можем да си позволим този лукс — отвърна хладно Балон.

— Дрън-дрън — избухна тя. — Аз живея в Париж. Повечето американци там се третират като последните отрепки, като почнеш от хазайките и свършиш с жандармите. Законите изобщо не ни бранят.

— Но вие се подчинявате на закона, нали? — запита Балон.

— Разбира се.

— Страната, която действа извън закона, са престъпниците. Но когато и двете страни започнат да действат извън закона, започва хаос.

Худ реши да се намеси в спора преди да е стигнал прекалено далеч.

— След колко време ще стигнем фабриката?

— След четвърт час. — Балон не откъсваше погледа си от Нанси, която се бе извърнала настрани. — Мадмоазел Босуърт, вашите аргументи са верни и аз съжалявам, че говорих грубо с мосю Стол. Но на карта е заложено страшно много. — Той ги изгледа поред. — Замислял ли се е някой от вас за рисковете при един успех?

— Не. — Худ се приведе напред. — Не сме. Какво имате предвид?

— Ако работим с хирургическа точност и смачкаме само Доминик, компанията и холдингите му ще

Вы читаете Хаос
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату