Хърбърт набра цифрите 008 на прикрепения към инвалидната количка телефон. Това беше вътрешният номер на Пол Худ. Малко преди Оперативният център да заработи, Мат Стол беше проникнал в компютърната система и беше запазил за себе си вътрешен номер 007. Хърбърт не беше одобрил постъпката му, но Худ оцени инициативата на компютърния спец. Худ беше готов да му прости, стига Стол да ограничаваше вътрешния си саботаж до телефонната система.
Телефонът даде сигнал свободно само веднъж.
— Худ слуша.
— Шефе, обажда се Боб. Имаш ли минутка?
— Разбира се — каза Худ.
— Идвам веднага — каза Хърбърт. Набра някакъв адрес в компютъра си и натисна „Enter“. — Междувременно искам да хвърлиш един поглед на електронните файлове, които ти изпращам. Единият съдържа доклад от АНС за тазсутрешната атака в Шринагар. Другият — твърде тънкото досие на Рон Фрайдей.
— Добре — каза Худ.
Хърбърт затвори и затика количката си надолу по коридора към кабинета на Худ. В този момент му звънна Мат Стол.
— Давай, но по-бързо — каза Хърбърт.
— Тъкмо преглеждах последните данни на „Белхоп“ — започна Стол. — Телефонният номер, който следим, полевият телефон в Шринагар. От него постъпват много странни обаждания.
— Какво имаш предвид? — попита Хърбърт.
— Полевият телефон непрекъснато се обажда до домашния телефон в Джаму, полицейския участък. Но всяко обаждане трае само една секунда.
— И това ли е всичко?
— Да, това е всичко — каза Стол. — Данните сочат свързване, пауза от една секунда и после разпадане на връзката.
— И това често ли се случва?
— На всяка минута от четири следобед местно време или шест и половина сутринта наше време — обясни му Стол.
— Та това са повече от четири часа — отбеляза Хърбърт. — Къси, редовни импулси през толкова дълъг период от време. Звучи ми като проследяващ сигнал.
— Може би е това — съгласи се Стол. — Или просто означава, че някой е натиснал копчето за автоматично преизбиране, без да иска. В полицейския участък на повикванията, които не са спешни, отговаря телефонен секретар. Полевият телефон може би е програмиран да възприема това като прекъсване на връзката, затова затваря и набира отново.
— Не звучи много вероятно — каза Хърбърт. — Има ли някакъв начин да разберем дали полевият телефон е в движение?
— Не и пряко — каза Стол.
— Ами непряко? — попита Хърбърт, който тъкмо стигна до офиса на Худ. Вратата беше отворена и той почука на страничната каса. Худ изучаваше монитора на компютъра си. Махна с ръка на Хърбърт да влиза.
— Ако телефонните обаждания са проследяващ сигнал, полицията в Кашмир със сигурност ги е уловила — каза Стол. — Всичко това минава и през техните компютри. Ще ми отнеме малко време, но мога да се опитам да проникна в тяхната система.
— Направи го — каза Хърбърт.
— Разбира се. Но защо просто не им се обадим и не ги попитаме какво става? Нали са наши съюзници? Не се ли предполага да управляваме тази операция заедно?
— Така е — отвърна Хърбърт. — Но ще бъда по-щастлив, ако има някакъв начин да свършим това без тяхно знание. Полицията ще иска да знае защо питаме. „Черните котки“ и избрани правителствени служители са единствените, които се предполага да знаят, че Ударният отряд пристига в страната им.
— Разбирам — каза Стол. — Добре. Ще се опитам да проникна в системата им.
— Благодаря — каза Хърбърт и затвори. После влезе в кабинета на Худ и затвори вратата след себе си.
— Напрегната сутрин, а? — попита Худ.
— Не и преди някакъв лунатик да реши да прави фойерверки в Шринагар — отвърна Хърбърт.
Худ кимна.
— Не съм свършил с файловете. Но Рон Фрайдей очевидно е загрижен за всичко, свързано с „Черните котки“. А ти очевидно си загрижен за всичко, свързано с Рон Фрайдей.
Пол Худ не работеше отдавна в разузнавателната общност и имаше някои слаби страни. Едно от най- големите му предимства обаче бяха годините, прекарани в политиката и финансите, които го бяха научили да усеща интуитивно тревогите на своите подчинени, независимо по какъв повод.
— Нещо такова — призна Хърбърт.
— Разкажи ми за обажданията към този полицейски телефон — каза Худ, като продължаваше да чете.
— Последната комуникация от домашния към полевия телефон е постъпила секунда преди експлозията. Но Мат току-що ми съобщи, че регулярните импулси от полевия към домашния телефон са започнали веднага след това. В електронното разузнаване са необходими три неща, преди да направим възможна връзка с терористична атака: време, близко местоположение и вероятен източник. Сега разполагаме с тях.
— И вероятният източник е терористична група, която очевидно работи на територията на Шринагар — отбеляза Худ.
— Правилно — каза Хърбърт. — Току-що помолих Мат да се опита да събере повече сведения за продължаващите обаждания.
Худ кимна и продължи да чете.
— Проблемът, който имаш с Фрайдей, е малко рискован.
— Защо? — попита Хърбърт.
— Защото той е там по молба на индийското правителство.
— Както и Ударният отряд — изтъкна Хърбърт.
— Да, но индийците са работили с Фрайдей — каза Худ. — Ще дадат на Ударния отряд повече свобода, защото имат доверие на Фрайдей.
— Някъде тук се крие дълбока ирония — каза Хърбърт.
— Виж, разбирам откъде идват притесненията ти — обясни му Худ. — Фрайдей е работил за Фенуик. Фенуик предаде родината си. Но ние трябва да сме внимателни и да не приписваме вина само по асоциация.
— А какво ще кажеш за вина по криминални действия? — попита Хърбърт. — Каквото и да е правел Фрайдей в Баку, то отдавна е изтрито от досието му.
— Което предполага, че е работил за АНС — каза Худ. — Току-що помолих да наберат заместник- посланик Уилямсън в Баку. В нейното лично досие пише, че Фрайдей е работил при нея като асистент. Бил е изпратен от АНС, за да събере сведения за петролната ситуация. Няма причина да приемаме, че ЦРУ го е въвлякло в преследването на Харпунджията. А Джак Фенуик си играеше с огъня. Може и да не е казал на Фрайдей какво точно е правела АНС в Каспийско море.
— Или може Фенуик да го е изпратил там — не се отказваше Хърбърт. — Акредитивите на Фрайдей в петролния бизнес го правят идеалния вътрешен човек.
— Това ще трябва да го докажеш — каза Худ.
Хърбърт не хареса този отговор. Когато инстинктът му казваше нещо, той се вслушваше в него. Смяташе, че навикът на Худ да се прави на адвокат на дявола е една от най-големите му слабости. Все пак от гледна точка на отговорността Худ постъпваше правилно. Ето защо именно Худ ръководеше Оперативния център, а не Боб Хърбърт. Не можеха просто да отидат в Конгресния комитет и да им кажат, че отменят мисията или че имат притеснения относно ролята на Фрайдей, защото интуицията на Хърбърт сочи това.
