Телефонът иззвъня. Обаждаше се Дороти Уилямсън. Худ пусна спикера. Докато представяше себе си и Хърбърт, той бързо набираше нещо на клавиатурата. После обясни, че са предприели съвместна операция с Рон Фрайдей и я помоли да сподели своите впечатления за агента.
— Беше много ефективен, добър адвокат и посредник. Със съжаление се разделих с него — изтъкна Уилямсън.
— А дали си взаимодействаше с двамата мъже от компанията, които бяха убити от терориста Харпунджията? — попита Худ.
— Да, господин Фрайдей прекарваше много време с господин Мур и господин Томас — отвърна Уилямсън.
— Разбирам — каза Худ.
Хърбърт се почувства реабилитиран. Взаимодействието на Фрайдей с двамата агенти трябва да е било описано в докладите му към АНС. Сега вече със сигурност знаеше, че досието му е обработвано.
— Господин Худ, за целите на протокола искам да изясня едно нещо — каза Уилямсън. — Агентиге на компанията не бяха убити от един нападател, а от двама.
Тази новина определено изненада Хърбърт.
— В болницата имаше двама убийци — продължи заместник-посланикът. — Единият беше убит. Другият успя да избяга. Полицейското управление в Баку още го издирва.
— Не знаех това — каза Худ. — Благодаря ви.
Инстинктът на Хърбърт заговори. Двамата агенти на ЦРУ бяха убити при посещение в болницата, където лежеше трети агент, отровен от Харпунджията. Плановете на Фенуик да инициира война в Каспийския залив зависеха от убийството на тримата мъже в болницата. Фенуик със сигурност е изискал информация от Фрайдей за действията на агентите на ЦРУ. И със същата сигурност получената информация е била изтрита от досието на Фрайдей. Но след като двамата агенти са били убити, Фрайдей най-вероятно е заподозрял нещо нередно. Оставало му е или да се довери на Уилямсън, или да си осигури по-добро алиби.
Освен ако не е бил пълноценна част от екипа на Фенуик.
— Казвам се Боб Хърбърт, госпожо заместник-посланик — намеси се Хърбърт. — Можете ли да ми кажете къде е бил господин Фрайдей в нощта на убийствата?
— В апартамента си, доколкото си спомням — информира го Уилямсън.
— Господин Фрайдей направи ли някакъв коментар, след като научи за убийствата? — упорито продължи Хърбърт.
— Не бих казала.
— Притесняваше ли се за собствената си сигурност?
— Не, не е изразявал подобни тревоги. Но нямахме много време за разговори. Работихме с всички сили, за да предотвратим войната.
Худ стрелна с поглед Боб Хърбърт. Шефът на разузнаването слушаше с раздразнение как Худ поздравява Уилямсън за нейните усилия по време на кризата.
Ето такъв беше Пол Худ. Независимо от ситуацията той винаги беше дипломат. Не и Боб Хърбърт. Ако Харпунджията беше убил двама американски агенти, той искаше да разбере как така на Уилямсън не й е хрумнало да открие защо и Фрайдей не е бил нападнат.
Заместник-посланикът имаше да сподели и други неща за Фрайдей, най-вече да го похвали колко бързо е навлязъл в тематиката на специфичните проблеми между Азербайджан и съседните държави. Уилямсън помоли Худ да предаде сърдечните й поздрави на Фрайдей, ако двамата скоро се чуят.
Худ й обеща, че ще го направи, и прекъсна разговора.
— Доникъде нямаше да стигнеш, ако я беше притиснал — обърна се той към Хърбърт.
— Как можеш да знаеш? — попита Хърбърт.
— Докато говорихме, хвърлих един поглед на автобиографията й — каза Худ. — Уилямсън е назначена по политическа линия. Тя е ръководила черната работа по последната сенатска кампания на сенатор Томпсън.
— Значи си пада по мръсните номера, а? — с отвращение попита Хърбърт. — Това ли й е разузнавателният опит?
— До голяма степен — каза Худ. — А с двамата агенти на ЦРУ, назначени в посолството в Баку, предполагам президентът е смятал, че може безопасно да трупа червени точки в очите на мнозинството. Но да се върнем на въпроса. Предполагам, че цялата тази работа ти се струва твърде излъскана?
— Като месингови копчета на униформа в параден ден.
— Не знам, Боб — поклати глава Худ. — Не е само Уилямсън. Ханк Люис имаше достатъчно доверие на Фрайдей, за да го изпрати в Индия.
— Това нищо не означава — упорстваше Хърбърт. — Говорих с Ханк Люис по-рано тази сутрин. Напоследък взема решения като маймуна в космическа совалка.
Лицето на Худ се изкриви в гримаса.
— Люис е добър човек…
— Може би, шефе, но в момента нещата стоят така — настоя Хърбърт. — Люис получава удар с електрическа палка и натиска светещия бутон. Не е имал време да мисли за Рон Фрайдей или за когото и да било. Виж, Ханк Люис и Дороти Уилямсън не са хората, за които искаме да говорим точно сега…
— Съгласен съм — каза Худ. — Добре. Нека приемем, че не бихме желали Рон Фрайдей да е част от нашия екип. Как да го проверим? Джак Фенуик едва ли ще се разприказва.
— Че защо не? — попита Хърбърт. — Може би кучият син ще си развърже езика в замяна на имунитет…
— Президентът получи онова, което искаше — оставката на Фенуик и останалите заговорници — каза Худ. — Едва ли би допуснал случаят да се раздуха от националния съд, който може да му зададе въпроса дали наистина е бил на ръба на психически срив по време на кризата. По-скоро ще се примири с някои ненаказани индивиди в системата. Фенуик извади късмет. Сигурен съм, че няма да сподели нищо, което би променило решението на президента.
— Направо чудесно — възкликна Хърбърт. — Виновниците остават на свобода, а психиката на президента отървава прегледа, от който така силно се нуждае.
— Стоковата борса не рухва, военните запазват вярата си в главнокомандващия и деспотите от Третия свят не придвижват бързо напред собствените си планове, докато вниманието на нацията е отклонено — каза Худ. — Проклетите системи са твърде тясно свързани, Боб. Правилното и погрешното вече нямат значение. Всичко опира до баланса и равновесието.
— Нима? Е, моето равновесие е поразклатено в момента. Не обичам да рискувам живота на моя екип, на моите приятели, за да задоволя желанията на някакъв индийски набаб.
— Но ние няма и да го направим — каза Худ. — Ние само ще защитим онази част от системата, която ни е поверена. — Той погледна часовника си. — Не знам дали Рон Фрайдей е предал родината си в Баку. Дори и да го е направил, това не означава, че играе двойна игра в Индия. Но все още разполагаме с осемнадесет часа преди Ударният отряд да пристигне в Индия. Какво можем да направим, за да съберем повече сведения за Фрайдей?
— Ще помоля екипът ми да прегледа разпечатките на клетъчния му телефон и електронната му поща — предложи Хърбърт. — Мога да изискам и записите на охранителните камери в посолството и да видя дали няма да изскочи нещо подозрително.
— Направи го — каза Худ.
— Но това може да не ни каже всичко.
— На нас не ни трябва всичко — каза Худ. — Нуждаем се от доказателство, че Фрайдей е помогнал на Фенуик. Ако намерим такова, ще се свържем със сенатор Фокс и Конгресния комитет и ще им съобщим, че не желаем Ударният отряд да работи с човек, който се е опитвал да запали война заради лични облаги.
— Колко сме учтиви — изръмжа Хърбърт. — Пипаме с копринени ръкавици човек, който може би е проклет предател.
— Не — каза Худ. — Ние приемаме, че е невинен, докато не се уверим в противното. Ти събери информацията. Аз ще се погрижа как да действаме след това.
Хърбърт неохотно се съгласи.
Докато придвижваше инвалидната си количка към кабинета си, шефът на разузнаването размишляваше
