— Радвам се да те чуя. На Ал ли се намирате? — попита Хърбърт.
— Току-що кацнахме — каза Роджърс. — Слушай, Боб. Мислех си за последните данни, които ми изпрати. Имам чувството, че атентаторите в Шринагар са били наблюдавани, най-вероятно от вътрешен човек.
— И аз имам същото чувство — призна Хърбърт. — Особено след като успяхме да определим откъде идват обажданията от полевия до домашния телефон. Водят началото си от една ферма в Каргил. Вече уведомихме СГС. Те изпратиха един местен полицай да провери мястото. Фермерът отказва да говори, а внучката му е изчезнала. Рон и човекът от СГС ще отидат там утре сутринта, за да опитат да изкопчат нещо от него.
— Това не ми звучи никак добре — каза Роджърс.
— Така е. А има и още. Дъщерята на фермера и съпругът й са били дейци от съпротивата, които са загинали в битка срещу пакистанската инвазия.
— Значи фермерът със сигурност има причина да участва в конспирация срещу Милиция за свободен Кашмир — отбеляза Роджърс.
— Да, на теория — отвърна Хърбърт. — Сега се опитваме да разберем дали изобщо е имало конспирация и дали тя би могла да включва по някакъв начин местния полицейски участък, където се намира домашният телефон. Мат Стол успя да проникне в досиетата на тамошния персонал и сега екипът ми преглежда личните данни на всеки един офицер. Искаме да видим дали някой от тях има връзки с антитерористични групировки.
— Боб, осъзнаваш ли, че ако откриеш връзка между полицията и пакистанските терористи, ще трябва да се оправяме с безпрецедентен международен случай?
— Е, чак пък толкова — отвърна Хърбърт. — Само защото може би са знаели за атаката и са решили да не я предотвратят…
— Мисля, че става въпрос за нещо много по-голямо — каза Роджърс. — Имало е три отделни експлозии. Само една от тях е в съответствие с изградените методи на Милиция за свободен Кашмир и това е взривяването на полицейския участък.
— А, чакай малко — възкликна Хърбърт. — Това е чудовищно обвинение. Нима искаш да кажеш, че полицията сама е планирала тази акция? Че индийците са нападнали собствения си храм…
— Така че да съвпадне с атаката на МСК — довърши Роджърс.
— Но подобна операция би трябвало да включва много повече от полицията в Кашмир — изтъкна Хърбърт. — Особено ако проследяват и се опитват да заловят групата, какъвто очевидно е случаят.
— Знам — отвърна Роджърс. — Възможно ли е да са получили помощ? От някой, който е въвлечен в случая доста повече от обикновено?
— Специалните гранични сили.
— Защо не? Може би това е причината, поради която отцепиха пазара и не позволиха на „Черните котки“ да се намесят.
Хърбърт се замисли.
— Възможно е — съгласи се той. — Но също така е възможно да прибързваме със заключенията.
— По-добре така, отколкото да изоставаме — изтъкна Роджърс.
— Е, добре, предавам се — каза Хърбърт. — Виж, нека да видим какво ще открият Фрайдей и партньорът му утре сутринта. Ще информирам Пол за развитието на нещата и ще те уведомя веднага щом разполагаме с още нещо.
— Дадено — каза Роджърс. — Но след като така или иначе избързваме, нека направим още една крачка напред.
— Добре — колебливо каза Хърбърт.
— Ударният отряд отива в Пакистан, за да търси ядрени оръжия. Но какво ще стане, ако не открием много такива или дори никакви? Да предположим, че индийското правителство е подбудило нападението в Шринагар само за да предизвика населението и да започне война. Която Пакистан няма как да спечели.
— Смяташ, че ще отговорят с ядрен удар? — изуми се Хърбърт.
— Защо не? — отвърна Роджърс.
— Светът няма да го позволи! — възкликна Хърбърт.
— И какво ще направи светът? Ще започне война срещу Индия? Ще засипе с бомби Делхи? Или ще наложи санкции? Какви? И до какво ще доведат те? Какво ще стане, ако стотици хиляди индийци започнат да измират от глад? Боб, тук не говорим за Ирак или Северна Корея. Говорим за един милиард души и четвъртата най-могъща военна сила на света. Говорим за почти един милиард индуси, които се страхуват да не станат жертви в една мюсюлманска свещена война.
— Майк, няма нация на света, която ще одобри ядрен удар срещу Пакистан — каза Хърбърт.
— Въпросът не е в одобрението. Въпросът е как ще отвърнем, ако се случи. Какво бихме могли да сторим сами?
— Сами?
— Малко или много — каза Роджърс. — Обзалагам се, че Москва и Пекин няма да се заоплакват твърде бурно. Ако Индия удари Пакистан с ядрени ракети, Москва ще е с развързани ръце да нападне която си република поиска с ограничена по мащаб ядрена атака. Край на дългите войни в Афганистан и Чечения. А Китай също няма да протестира, защото ще разполага с прецедент да нападне Тайван.
— Това няма да се случи — каза Хърбърт. — Това е лудост.
— Не, това е оцеляване — отвърна Роджърс. — Израел разполага с изработен план за ядрени удари в случай на обединена арабска атака. И ще използват ресурсите си, много добре знаеш. Ами ако Индия също има подобен план? И то със същата изключително силна оправдателна причина. Религиозно гонение.
Хърбърт не отвърна.
— Боб, искам само да кажа, че понякога малките събития водят до големи катаклизми и това не е никак хубаво.
— Да, никак не е хубаво — съгласи се Хърбърт. — Но все още мисля, че преиграваме. Ще се свържа с теб веднага щом науча нещо ново. Междувременно имам едно предложение.
— И какво е то? — попита Роджърс.
— Вземи си поспи по време на полета до Индия — каза Хърбърт. — По всичко личи, че ще имаш нужда от този сън.
19.
Каргил, Кашмир
Четвъртък, 06:45
Рон Фрайдей се подразни, че обаждането не дойде от Ханк Люис. Вместо това му се обади капитан Назир. За Фрайдей това означаваше, че на този етап от мисията трябва да докладва на Делхи, а не на Вашингтон. Това предполагаше, че „Черните котки“ ще го следят твърде отблизо. Може би индийското правителство не искаше той да говори с АНС или някой друг за онова, което вероятно щяха да открият тук. Поне не и преди да започнат мисията.
Трябваше да отидат до някаква ферма за пилета в подножието на Каргил. Очевидно някой от разузнавачите на Оперативния център беше открил възможна връзка между това местонахождение и експлозиите на пазара. От Оперативния център не бяха казали на Ханк Люис или на свръзката си в „Черните котки“ защо смятат, че фермата е важна. Всичко, което бяха споделили, беше заключението, че ситуацията на пазара е била „нетипична“ и че терористите трябва да бъдат заловени живи. Фрайдей си превеждаше това по следния начин: „Не сме сигурни, че са го извършили терористите и искаме да говорим с тях.“
Двамата с Назир отлетяха до фермата с бързия, високоманеврен хеликоптер „Камов“ КА-25. Управляваше го индиецът. Компактната небесносиня машина беше една от близо двадесетте такива, които Индия беше закупила от Русия, когато Съветският съюз рухна и военните започнаха да съкращават ресурсите. Фрайдей не се учуди, че пътуват с военен транспорт. Черните хеликоптери на Националната гвардия по сигурността се забелязваха твърде лесно. Околните небеса гъмжаха от индийски военни машини. По ирония на съдбата именно превозът с хеликоптер на военновъздушните сили беше най-добрият начин да останеш незабелязан на пакистанските радари.
Летяха на север, на около двеста фута височина, следвайки извивките на изключително назъбения и неравен терен. Минаваха необичайно ниско над земята, като подплашваха овцете и конете и караха
