— Само в спалнята ни — каза му Апу. — А един от тях винаги пазеше пред вратата.
— Отнасяха ли се зле с вас? — продължи да задава въпроси Фрайдей.
Апу поклати глава. Приличаше на участник в телевизионно състезание, когото засипват с въпроси. Но това беше правилният начин за провеждане на разпити. Веднъж щом целта се открехнеше, разпитващият трябваше да я държи отворена. Фрайдей хвърли поглед към изградения от камък хамбар.
— Кой се грижеше за пилетата? — попита той.
— Аз се грижех за тях сутрин, а Нанда, внучката ми — следобед.
— Пакистанците придружаваха ли ви? — попита Назир.
— Да.
— Как продавахте яйцата на пазара? — попита Фрайдей.
— Пакистанците ги караха с каруцата.
Това обясняваше как терористите бяха прекарали експлозивите в Шринагар, без да бъдат забелязани. Но не обясняваше сигнала на полевия телефон, който беше дошъл оттук.
— Вие или внучката ви притежавате ли клетъчни телефони, господин Кумар? — попита Фрайдей.
Апу отново поклати глава.
— Тя какво правеше в свободното си време? — продължи с разпита Фрайдей.
— Четеше и пишеше поезия.
— Винаги ли е писала поезия? — попита Фрайдей.
Апу отвърна, че не е. Фрайдей усети, че напипва нещо.
— Разполагате ли с някои от стиховете? — попита той.
— Да, в стаята са — каза Апу. — Тя обикновено ги рецитираше, докато работеше из къщата.
Фрайдей определено беше напипал нещо. С капитан Назир си размениха погледи. Поискаха да видят стихотворенията.
Апу ги въведе в двуетажната постройка. Фрайдей беше нащрек. Вътре нямаше никого, нито пък имаше къде да се скрие човек. Цялата мебелировка се състоеше от няколко стола и една маса. Мястото миришеше на пепел и мускус. Първата миризма се носеше от печката на дърва, на която готвеха храната си. Мускусът, както Фрайдей подозираше, явно беше следа от гостите им.
Апу ги заведе в спалнята. Извади купчина листа от чекмеджето на нощното шкафче и ги подаде на капитан Назир. Стихотворенията бяха кратки и написани с молив. В тях се говореше за всичко — от цветя до дъжд и облаци. Назир прочете най-старото.
— Не звучи особено задълбочено — каза Назир.
Фрайдей не направи коментар. Той не беше сигурен в това.
Капитанът прегледа останалите. Всичките имаха структурата на типична детска песничка.
— Върни се на първото — каза Фрайдей.
Назир отново прехвърли купчината листи.
— Господин Кумар, вие казахте, че Нанда е рецитирала стиховете, докато е чистела, така ли? — попита Фрайдей.
— Да.
— Тя политически активист ли е?
— Тя е открита патриотка, която беше отдадена на родителите си — каза Апу. — Дъщеря ми и зет ми бяха убити от пакистанците.
— Ясно — каза Фрайдей.
— Не разбирам — намеси се капитан Назир.
Фрайдей помоли Апу да остане в спалнята и после поведе Назир навън.
— Капитане, имало е петима пакистанци — обясни му Фрайдей. — Жената споменава цифрата пет в първия ред на стихотворението си. Пакистанците са останали тук — и тази дума се споменава. После казва нещо за каруцата си и за това, че ходят на пазара. Пакистанците са продавали яйцата им. Да предположим, че някой й е дал клетъчен телефон. Да предположим, че линията е била отворена и наблюдавана двадесет и четири часа на ден. Ти заяви, че стиховете не са особено задълбочени. Но аз не съм съгласен.
— Може да е наблягала на някои думи, които са носили информацията — каза Назир.
— Правилно. СГС нали поддържа група доброволци сред цивилното население? Мрежа на цивилните агенти?
— Да.
— Как работи тази система? — попита Фрайдей.
— Набират се агенти от по-чувствителни региони или бизнес зони. Те биват редовно посещавани на работното си място или у дома — каза капитан Назир. — Докладват за необичайни действия или предоставят друга информация, която са събрали.
— А ако някой от агентите пропусне уговорена среща? — попита Фрайдей. — Ако Нанда е трябвало да се появи на пазара, а не го е направила?
Назир кимна.
— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — СГС сигурно са тръгнали да я търсят.
— Именно — каза Фрайдей. — Да предположим, че В определен момент Нанда е била вербувана от СГС. Може би по времето, когато пакистанците бяха окупирали Каргил, а може и след това. После някой се е появил на пазара с нейната каруца и свръзката й от СГС е разбрала, че нещо не е наред. Може би са успели да оставят клетъчен телефон в хамбара, където тя със сигурност е щяла да го намери.
— Да, мозайката започва да се нарежда — каза Назир. — СГС финансират жената. Тя ги захранва с информация за терористичната група и те решават да им позволят да извършат атаката си над полицейския участък. В същото време СГС увеличава значително мащабите на удара, така че пакистанците да поемат отговорността за нападение над религиозни обекти. След това СГС отцепва района и прочиства всички доказателства, които биха могли да ги свържат с другите две експлозии.
— Но работата не е напълно свършена — вметна Фрайдей. — Терористите осъзнават, че са били натопени, и вероятно се опитват да се доберат до Пакистан. Вземат Нанда със себе си в случай, че им потрябва заложник.
— Или по-скоро свидетел — изтъкна Назир. — Терористите поеха отговорност за експлозията вероятно преди да разберат какъв е мащабът на пораженията. Нанда знае, че не са виновни за взривяването на храма. Те се нуждаят от нея, за да го каже.
— Добър довод — каза Фрайдей. — Междувременно, ако телефонът е още в нея, тя може би сигнализира на СГС къде да ги открият.
За момент Назир замълча.
— Ако е вярно, вероятно още не са заловили терористите — каза той. — Щях да чуя за това. Което означава, че ние трябва да се доберем до тях първи. Ако СГС екзекутират терористите, преди те бъдат чути, един милиард индуси ще се настроят срещу Пакистан. Ще има война и то война с всички средства, свещена война с пламъци от ноздрите на Шива.
— Шива Разрушителя — каза Фрайдей. — Ядрена война.
— Провокирана от СГС и техните радикални привърженици в кабинета и военните, преди Пакистан да има готовност да отвърне на удара — каза Назир.
Фрайдей се втурна към хеликоптера.
— Ще се свържа с Оперативния център, за да видя дали не знаят повече, отколкото казват — провикна се той. — По-добре вземи господин Кумар и го доведи в хеликоптера. Може да имаме нужда от някого, който да убеди Нанда, че се намира от погрешната страна на нещата.
Докато тичаше през нивата, Фрайдей осъзна още нещо. И то го накара да изпита задоволство, дори
