— Чудесно — каза Худ. — Боб, ти вече говори с Делхи. Моля те, разкажи на всички ни каква е ситуацията.
Хърбърт погледна монитора на вградения в инвалидната си количка компютър.
— Преди двадесет и един часа имаше атентат над пазара в град Шринагар, Кашмир — започна той. Стараеше се да говори достатъчно високо, за да бъде чуван без проблеми от колегите си в стаята и по телефона. — Бяха взривени полицейски участък, индуски храм и автобус, пълен с религиозни поклонници. Благодарение на разузнавателните данни на НРС и агента от АНС, който се намира на мястото, имаме причини да смятаме, че нападението над полицейския участък е дело на Милиция за свободен Кашмир, военна организация, базирана в Пакистан. Ние обаче подозираме, че атаките над индуските обекти са организирани от самите индийски власти. Смятаме, че членове на Специалните гранични сили, кабинета и военните може би се опитват да спечелят подкрепата на обществото за нанасянето на бърз и решителен ядрен удар над Пакистан.
Никой не помръдна. Единствените звуци идваха от жуженето на вентилационната система и бълбукането на кафе-машината.
— А какво става с пакистанските терористи? — попита Кофи.
— В момента групата отчаяно се опитва да прекоси предпланинската част на Хималаите най-вероятно, за да се добере до Пакистан — отвърна Хърбърт. — Имат една заложница. Индийка, която очевидно е координирала действията на СГС, така че експлозиите на индуските обекти да приличат на извършени от пакистанските мюсюлмани. Те задължително трябва да достигнат Пакистан, а заложницата им трябва да бъде накарана да каже всичко, което знае.
— Да успокои разяреното индийско население, което в противен случай ще жадува за пакистанска кръв — каза Лиз.
— Точно така — каза Хърбърт. — Засега първият опит за залавяне на пакистанците пропадна. В планините бяха изпратени командоси от СГС. Всички те бяха убити. Не знаем какви други възможности за преследване се обмислят, нито дали групата се е свързала с Пакистан. Не знаем и какви опити за спасяване на групата може да предприеме Исламабад.
— Най-вероятно ще търсят наслуки — каза Огъст.
— Обясни — помоли Худ.
— Наслуки — повтори Огъст. — Групата няма да рискува с изпращането на радиосигнали в Пакистан или с определянето на места за среща. Те съвсем лесно биха могли да бъдат прихванати от всеки подслушвателен пост в контролираната зона. Пакистан не разполага с необходимите сателитни ресурси, за да открие групата, затова ще трябва да използва хеликоптери, които да кръстосват възможните маршрути на групата. Ще използва хеликоптери вместо самолети, за да останат скрити от индийските радари.
— Звучи ми логично — обади се Хърбърт.
— Пол, има нещо, което ме притеснява — каза Кофи. — Сигурни ли сме, че агентът на АНС е бил на мястото на експлозията като очевидец, а не като участник? Тази акция може да е била подготвяна от седмици и да цели отвличане на вниманието от техния опит за държавен преврат във Вашингтон.
Кофи имаше право. Бившият шеф на АНС Джак Фенуик и войнствено настроеният вицепрезидент Котън бяха организирали заговор за свалянето на президента на Съединените щати Майкъл Лорънс. Изглеждаше напълно възможно Фенуик да е спомогнал за дирижирането на тази криза, за да отвлече вниманието от очакваната оставка на президент Лорънс.
— Смятаме, че Фрайдей е чист, въпреки че сме го карантинирали с един индийски офицер — отвърна Худ. — Подозирам, че ако Фрайдей е замесен в това, той по-скоро щеше да се опитва да се измъкне от региона, както и да ни държи по-далеч от там.
— Но обратното също може да означава, че е замесен — изтъкна Лиз.
— Какво имаш предвид? — попита Худ.
— Струва ми се, че ще предложиш Ударният отряд да помогне на групата да се прибере в Пакистан. В такъв случай господин Фрайдей ще бъде заинтересован да стои по-близо до тях и да попречи на успеха им.
— На това може да се погледне от две страни — каза Хърбърт. — Ако Ударният отряд се заеме с издирване на групата, ние също ще държим под око Фрайдей.
— Тук искам да подчертая, че все още не сме взели окончателно решение по отношение на мисията, полковник — каза Худ. — Но ако действително опитаме да помогнем на пакистанците, ключът към успеха ще бъде навременната намеса. Боб, ти имаш добри контакти с Главния щаб на Централното военновъздушно управление.
— Така е — потвърди Хърбърт. — Контактуваме директно с главнокомандващия, маршал Чоудъри, и неговия старши адютант. Вече му съобщих, че е възможно да променим начина на приземяване на Ударния отряд.
— Парашутен десант? — попита Огъст.
— Правилно — отвърна Хърбърт. — Помолих маршала за помощ и той ме увери, че можем да разчитаме на дивизия АН-12 на „Хималайските орли“. Но не му казах какви ще бъдат евентуалните ви действия в региона. Добрата новина е, че прикритието ви е идеално. Индийските военни продължават да поддържат свръхсекретност по отношение на вашето участие. СГС и останалите, които стоят зад нападението в Шринагар, нямат и представа, че Ударният отряд е на път за региона.
— А какво ще кажеш за онзи индийски офицер, който е с Фрайдей? — попита полковник Огъст. — Сигурни ли сме, че можем да му се доверим?
— Е, нямаме пълна гаранция — каза Хърбърт. — Но според Фрайдей капитан Назир не очаква с нетърпение перспективата за ядрена война. Особено при положение, че двамата с Фрайдей са се запътили към Пакистан.
— И аз тъкмо за това си мислех — вметна Огъст. — Бихте ли могли да включите поръбени с олово долни гащи в заявката за екипировка?
— Просто стой зад Майк — каза Хърбърт. — Нищо не може да мине покрай тоя негодник. Дори и най- силната радиация.
В стаята се разнесе неспокойно хихикане. Смехът действаше добре за отпускане на напрежението.
— В момента Фрайдей и Назир пътуват с хеликоптер към малкия град Джудар — продължи Хърбърт.
— Знам къде се намира — каза полковник Огъст. — Разположен е югоизточно от района, който се предполагаше да претърсваме.
— Ако решим да продължим с операция по издирване и спасяване на пакистанците, ще трябва да се спуснете в планината северно от онова място — каза Хърбърт. — Там засякохме групата.
— Полковник Огъст, ако наистина решим да продължим с тази мисия, с твоите хора ще трябва да скочите с парашути в Хималаите близо до глетчера Сиячин, да се свържете с пакистанците и да ги прекарате през контролираната зона — обобщи Худ. — Това е изключително рискована операция. Нуждая се от съвсем искрен отговор. Ударният отряд готов ли е да предприеме подобна мисия?
— Залогът е твърде голям — каза Огъст. — Ние трябва да я предприемем.
— Добър човек — промърмори Хърбърт. — Дяволски добър човек.
— Хора, искам да изтъкна едно нещо. Индийците няма да бъдат единствените ви потенциални врагове — намеси се Лиз. — Трябва да сте подготвени за психическото състояние на пакистанците. Те се намират в състояние на краен психически и психологически натиск. Вероятно няма да ви повярват, че сте техни съюзници. Изпаднали в подобна ситуация, хората не се доверяват на никого извън групата.
— Това са основателни доводи, които ще трябва да обсъдим — обърна се към нея Худ.
— Има и нещо друго, което ще трябва да обсъдим, Пол — каза Кофи. — Според твоите файлове Милиция за свободен Кашмир е поела отговорността поне за част от експлозиите в Шринагар и за предишни атаки из цял Кашмир. Ударният отряд ще помага на отявлени терористи. Това ни прави доста уязвими в легално отношение.
— Това са абсолютни глупости — отсече Хърбърт. — Онези, които взривиха жена ми, още се спотайват в някоя миша дупка в Сирия. Терористите от воюващи нации не ги екстрадират. А пък онези, които помагат на терористите, остават изцяло в сянка.
— Това обаче важи само за разни партизани, финансирани от терористични нации — отвърна Кофи. — Съединените щати имат съвсем различна форма и ниво на отговорност. Дори и ако Ударният отряд успее да
