закара групата до Пакистан, Индия ще бъде в пълното си право да изиска екстрадиция на всеки замесен в атаките над пазара и над командосите от СГС. Ако Делхи не успее да докопа МСК, със сигурност ще тръгне по следите на Ударния отряд.
— Лоуъл, Индия не разполага с морално основание в това отношение — каза Хърбърт. — Та те планират проклета ядрена война!
— Не, очевидно това се планира от подривен елемент в индийското правителство — изтъкна Кофи. — Законното индийско правителство ще трябва да ги изобличи и да повдигне съдебно преследване срещу тях.
Адвокатът ядосано се надигна и си сипа чаша кафе. Когато отново седна на мястото си и отпи глътка от топлата напитка, сякаш малко се поуспокои. Худ мълчеше. Погледна към Хърбърт. Шефът на разузнаването не харесваше Лоуъл Кофи и направо се отвращаваше от всякакви легални формалности. За съжаление Худ не можеше да пренебрегне казаното от адвоката.
— Господа? — обади се Огъст.
— Продължавай, полковник — каза Худ.
— В момента говорим за възможна ядрена война — изтъкна Огъст. — Обичайните правила някак не са приложими. Ако искате, ще помоля Ударният отряд да гласува, но мога да се обзаложа, че мнението им ще съвпадне с моето. Като се има предвид какъв е залогът, всякакъв риск си заслужава.
Худ се канеше да му благодари, но думите заседнаха в гърлото му. Боб Хърбърт нямаше подобен проблем.
— Бог да те благослови, полковник Огъст — високо заяви Хърбърт, вперил поглед в Кофи, който седеше от другия край на масата.
— Благодаря, Боб — каза Огъст. — Господин Кофи? Ако това ще помогне, винаги можем да изиграем пакистанците.
— Какво имаш предвид, полковник? — попита Кофи.
— Можем да ги спуснем в Пакистан и после да изчезнем, използвайки залеза, преди те да са успели да ни благодарят или да ни идентифицират — обясни Огъст.
Хърбърт се усмихна. Худ също го направи, само че вътрешно. Лицето му беше смразено от сериозността на решението, което трябваше да вземе.
— Ще поговорим за това по-късно — каза Худ. — Полковник, искам да ти благодаря.
— За какво? За това, че си върша работата ли?
— За твоя ентусиазъм и кураж — каза Худ. — Те повдигат духа на всички ни.
— Благодаря, сър — каза Огъст.
— А сега си почини малко — нареди му Худ. После затвори телефона и огледа седящите край масата. — Боб, искам да се увериш, че някой от НРС наблюдава пакистанската граница. Ако наистина изпратят хеликоптер да търси групата, трябва да предупредим Ударния отряд навреме. Не искам да бъдат взети за вражеска сила.
Хърбърт кимна.
— Лоуъл, потърси ми някакво законово основание за всичко това — продължи Худ.
Адвокатът поклати глава.
— Няма да намеря — каза той. — Поне не и такова, което би издържало в международния трибунал.
— Не ми трябва нещо, което да работи в съда — уточни Худ. — Нуждая се единствено от причина да попреча на екстрадирането на Ударния отряд, ако се стигне до това.
— Като например, че са били на милосърдна мисия — каза Кофи.
— Аха — намеси се Хърбърт. — Обзалагам се, че ще открием някакви умиротворителни глупости на ООН, които ще ни свършат работа.
— Без да информираме самите Обединени нации? — попита Кофи.
— Знаеш ли, Лоуъл, Боб може да е напипал нещо — каза Худ. — Генералният секретар на ООН разполага с извънредни попечителски пълномощия, които й позволяват да обяви, че даден регион се намира „в риск“ в случай на очевидна и мащабна военна заплаха. Това й дава правото да изпрати в региона екип от Съвета за сигурност, за да разследват ситуацията.
— Нещо не мога да разбера това как точно ще ни помогне — настоя Кофи.
— Този екип не е задължително да се състои от постоянния персонал на Съвета за сигурност — обясни Худ. — Могат да бъдат просто агенти от страни-членки на Съвета за сигурност.
— Може би — продължи да се колебае Кофи. — Но никой няма да приеме присъствието на екип, който се състои само от американци.
— Но той няма да е само от американци — каза Худ. — Индия също е член на Съвета за сигурност. А там има и индийци.
— Капитан Назир и Нанда Кумар — заяви Хърбърт. — Собствени сънародници на генералния секретар на ООН.
— Именно — отвърна Худ. — Нанда Кумар може да е от вражеския лагер, но поне ще присъства там.
— Може би ще се наложи да въведем генералния секретар Чатърджи в ситуацията, когато Ударният отряд се приземи — продължи Худ. — Тогава ще й кажем всичко, което знаем.
— А ако тя откаже да приложи попечителските си пълномощия? — попита Кофи.
— Няма да го направи — каза Худ.
— И защо си толкова сигурен? — отново попита Кофи.
— Защото все още разполагам с пресцентър — отвърна Худ. — И ще се погрижа всеки вестник на земята да разбере, че генералният секретар Чатърджи не си е мръднала пръста, докато Индия е подготвяла ядрен удар над Пакистан. Тогава ще видим за чия кръв ще жадува светът. За нейната или за тази на Ударния отряд.
— Не бих заложил на този план — предупреди Кофи.
— Дай ми друга опция — парира го Худ.
Кофи и Хърбърт се съгласиха да прегледат устава на Обединените нации и да информират Худ. Худ се съгласи да изчака, преди да се свърже с Чатърджи. Хърбърт си тръгна, за да провери разузнавателните доклади. В стаята останаха само Худ и Лиз. Беше опряла длани на масата и беше вперила поглед в тях.
— Някакъв проблем ли има, Лиз? — попита Худ.
Тя го погледна.
— Знам, че си имал пререкания с Мала Чатърджи.
— Вярно е — отвърна Худ. — Но сега в плановете ми не влизат такива, нито пък искам да я злепоставя по някакъв начин. Интересува ме само как да защитя Ударния отряд.
— Не исках да кажа това — продължи Лиз. — Карал си се с Чатърджи, карал си се с Шарън, а сега изолираш от себе си и Ан Ферис. — Изражението й се смекчи. — Тя ми разказа какво се е случило помежду ви.
— Е и — каза Худ с леко раздразнение. — Накъде биеш?
— Знам какво мислиш за психологическите бръщолевения, Пол, но искам да се увериш, че тези проблеми не се задълбочават — каза Лиз. — Намираш се под голямо напрежение, предизвикано от жени. Не позволявай на тази фрустрация да се прехвърля от една жена на втора и на трета.
Худ се надигна.
— Няма. Обещавам.
— Бих искала да го повярвам — усмихна си Лиз. — Но ето че сега си ядосан и на мен.
Худ замръзна на място. Лиз беше права. Стоеше изправен, сякаш глътнал бастун, устните му бяха свити до побеляване, а пръстите — стиснати в юмруци. Той отпусна рамене. Разтвори длани и наведе глава.
— Пол, работата ми е да наблюдавам хората тук и да откривам възможни проблемни места — каза Лиз. — Това е всичко, което върша. Аз не те съдя. Но ти си под голямо напрежение след ситуацията в сградата на ООН. Освен това си преуморен. Само се опитвам да запазя справедливия и безпристрастен мъж, който току-що изглади нещата между Боб Хърбърт и Лоуъл Кофи.
Худ леко се усмихна.
— Благодаря ти, Лиз. Не смятам, че представлявам заплаха за генералния секретар, но оценявам
