— Виж сателитното изображение — отвърна Худ.
Хърбърт погледна монитора.
— Терористичната група продължава да се придвижва под надвиснали скални тераси, както го правят от изгрев слънце — каза Худ. — Но вече разполагат с малко повече простор. Използват за прикритие и тези сенки. — Худ посочи нащърбените черни петна на екрана. — Виждаш ли как се удължават сенките със залязването на слънцето зад Хималаите?
— Виждам — отвърна Хърбърт. — Но не мога да разбера какво имаш предвид.
— Погледни посоката на сенките, отнесена към положението на слънцето — обясни Худ. — Групата се движи в западна посока. А не в северозападна. Има разлика от преди.
Хърбърт остана загледан в изображението за няколко секунди.
— Прав си — каза той. — Но защо, за Бога, биха го направили?
— Може би съществува по-пряк път? — предположи Худ. — Тайна пътека през глетчера?
Хърбърт извика на монитора подробните фотографски прегледи на Картографската агенция по отбраната към НАСА. Тези фотографски карти съдържаха координати и бяха използвани за насочването на сателитите. С помощта на компютърната програма Хърбърт отбеляза площта, която Вийнс проучваше в момента. Худ се приведе над инвалидната количка на Хърбърт и съсредоточено се взря в екрана. Върху региона, който групата пресичаше, започна да мига блед червен курсор.
— Няма никакъв по-пряк път — каза Хърбърт. — Какво, по дяволите, правят? В действителност са тръгнали към контролираната зона по много по-дълъг маршрут.
— Огъст все пак ще успее ли да ги пресрещне? — попита Худ.
— Да — отвърна Хърбърт. Шефът на разузнаването посочи един район, който се падаше северно от местонахождението на групата. — Брет се приземи ето тук. Сега се е запътил на югоизток. Дори ще се срещне с тях много по-рано, отколкото очаквахме. — Хърбърт продължи да изучава картата. — Но все още не разбирам. Избраният от пакистанците маршрут минава през почти непроходим терен. Отдалечава се от контролираната зона, надморската височина става по-голяма и като цяло ще им бъде много по-трудно.
— Може би по пътя имат таен склад за оръжие или някакво друго скривалище — предположи Худ.
— Възможно е — отвърна Хърбърт. Той отново насочи вниманието си към обновяващото се изображение от сателита на НРС. — Но допреди малко те се намираха съвсем близо до границата. Защо ще предоставят на индийците допълнително време, за да ги заловят?
Външната телефонна линия меко иззвъня. Хърбърт включи спикера.
— Да? — каза той.
— Боб, обажда се Вийнс. Над целевата зона се стъмва. Светлината вече е достатъчно слаба, за да превключим на инфрачервени лъчи. Така ще следим групата по-лесно.
— Направи го — каза Хърбърт. После остави обаждането на Вийнс на изчакване.
Хърбърт и Худ продължиха да разглеждат картата. Худ изучаваше местността в долната част на платото.
— Боб, ако преместим сателита, дали няма да успеем да погледнем в тази долина? — попита той, сочейки разграфеното квадратче с номер „77“.
— Не знам — отвърна Хърбърт. После погледна шефа си. — Пол, и аз бих искал да открия Майк. Но разполагаме само с един сателит над този регион. Дали искаме да го използваме само за неговото издирване?
— Майк може да е повредил или загубил радиото си при падането — каза Худ. — Ако е жив, може би ще успее да помогне на Брет. Нуждаем се от всеки възможен ресурс в района.
— Дори и ако се намира на две хиляди вертикални мили разстояние? — попита Хърбърт.
— Не знаем със сигурност къде е Майк — изтъкна Худ. — Трябва да го открием.
Преди шефът на разузнаването да е успял да обмисли думите на Пол Худ, на телефонната линия отново се включи Вийнс.
— Боб, разглеждаш ли новите сателитни снимки? — попита той.
— Не — отвърна Хърбърт и веднага се върна към материалите на „Омником“. — Да няма някакъв проблем?
— Може би — каза Вийнс. — Дори и когато групата вървеше под скалната тераса, ние все пак улавяхме ту някоя ръка или глава и знаехме, че те са там. Какво виждаш сега?
Хърбърт и Худ се наведоха напред, за да погледнат оформящия се образ по-отблизо. Картината изглеждаше сюрреалистично, приличаше на фотография от шестдесетте години. Жежки, червени сенки се размиваха сред поле от зеленикави скали и сняг.
Сенките на трима души.
— Какво, по дяволите, става там? — възкликна Хърбърт.
— Не знам — призна Вийнс. — Може би някои от терористите са били изгубени по пътя.
— Освен това е възможно да са нападнали Фрайдей и индийския офицер — изказа на глас мислите си Хърбърт. — Може да е имало жертви. Трябва да се опитаме да се свържем с тях по радиото.
— Не — каза Худ. — Установи контакт с Огъст и го информирай, че към неговата позиция се приближават трима души. Съобщи му, че най-вероятно са враждебно настроени, и му кажи да използва собствената си преценка дали да ги проследи тайно, или да влезе в конфликт с тях. Стивън, можеш ли да ми покажеш квадрант 77 от координационна карта ОП-1017.63?
— Ще проверя дали тази карта влиза в окулярния обсег на „Омником“ — отвърна Вийнс. — Ще ми отнеме минутка.
— Благодаря ти.
Хърбърт поклати глава.
— Каква причина би могла да има групата, за да нападне Фрайдей? — попита той.
— Може би самият Фрайдей се е обърнал срещу пакистанците — каза Худ. После рязко се изправи. — Я, почакайте — каза той. — А може би не се е случило нито едното, нито другото.
— Какво имаш предвид? — попита Хърбърт.
— Рон Фрайдей трябва да е казал на групата, че към тях се е насочил отряд индийски войници — каза Худ.
— Да — кимна Хърбърт.
— Пакистанците е нямало откъде да знаят за надвисналата опасност, преди Фрайдей да се присъедини към тях — продължи Худ. — Не са знаели, че отвеждането на Нанда в Пакистан е може би единственият начин да се предотврати ядрена война. Ти какво би направил, ако знаеше това и особено ако ти беше съобщено, че на помощ е изпратен и американски отряд? Ако беше достатъчно умен и смел, и може би поне малко отчаян, щеше да предприемеш нещо неочаквано.
— Като например да разделиш силите и да използваш едната група, за да привлечеш вниманието на индийците — заяви Хърбърт.
— Точно така. Което означава, че останалите четирима са там някъде и вероятно поддържат първоначалния курс.
— Ако това е вярно, значи не бихме искали Огъст и Мюзикънт да се свържат с групата, чиято цел ще бъде да отклони огъня на индийците — отбеляза Хърбърт.
— Правилно. Боб, моля те уведоми Огъст за нашите разсъждения — каза Худ. Той се надвеси над компютъра и отново се върна към файла с картата на НАСА. — Стивън, искам да погледна в тази долина.
— Открих картата — обади се Вийнс. — Сега проверявам дали координатите са въведени в компютъра на „Омником“.
Същевременно Хърбърт набра номера на сателитния телефон на Ударния отряд.
— Пол, не можеш да си мислиш онова, което смятам, че си мислиш — каза Хърбърт.
— Сигурен съм, че го правя — информира го Худ.
— Дори и да приемем, че той е добре, не сме сигурни дали изобщо бихме могли да говорим с него — изтъкна Хърбърт.
— Всяко нещо с времето си — каза Худ.
— Ще успея да го направя! — изкрещя Вийнс. — Сега изпращам заявката. Не мога да ти дам гаранции за облачната покривка и видимостта, Пол, но ще имаш долината след деветдесет секунди.
