— Команда, тук Джонстън, идва ви компания! Бял човек, къси гащи, червена блуза и сак — прогърмя в слушалките на всички гласът на Хомър.
До него сержант Томлинсън закрачи в същата посока.
— Главите горе — каза Чавес в тъмнината.
В светлия процеп под вратата се появиха две сенки и след това се чу изщракване на ключ в ключалката, после — нова светла резка, този път вертикална, когато вратата се открехна, и един човешки силует — и точно в този миг Чавес осъзна, че в края на краищата всичко това е истина. Дали светлините щяха да разкрият някакво нечовешко чудовище, нещо от някоя друга планета, или…
…най-обикновен мъж, забеляза той, когато лампите светнаха. Около петдесетгодишен, с високо подстригана коса. Човек, който беше напълно наясно кой е и какво прави тук. Той се пресегна за ключа, закачен на таблото на стената, след което свали сака си и развърза двете връзки, стягащи капака. За Чавес всичко това изглеждаше като на кино, нещо откъснато от реалността… мъжът завъртя ключа на мотора и бръмченето на помпата спря. После той затвори клапата и надигна ключа, за да…
— Стой на място, момче — каза Чавес и излезе от сянката.
— Кой сте вие? — попита го удивен мъжът. Лицето му издаваше всичко. Вършеше нещо, което не биваше да върши. Той го знаеше и ето че го знаеше още някой.
— Мога да ти задам същия въпрос, само че знам кой си. Името ти е Уил Джиъринг. Какво се каните да правите, господин Джиъринг?
— Трябва просто да сменя хлорния контейнер на оросителната система — отвърна Джиъринг, потресен още повече от факта, че този латиноамериканец знае името му. Как се беше случило това? Дали не беше член на Проекта… а ако не, то какво тогава? Сякаш някой го беше ударил с юмрук в стомаха.
— О? Я да видим дали е така, господин Джиъринг. Тим? — Чавес даде знак на Нунън да поеме сака.
Сержант Прайс остана на мястото си, с ръка на пистолета и очи, приковани в госта им.
— Изглежда съвсем нормален, разбира се — каза Нунън.
Ако беше фалшификат, беше изпипан изрядно. Изкушаваше се да завърти капачката, но имаше достатъчни основания да не го прави. До мотора на помпата Чавес взе ключа и отвинти наличния контейнер.
— Изглежда все още наполовина пълен, приятелче. Все още не му е времето да се сменя, във всеки случай не и с нещо, наречено „Шива“. Тим, да внимаваме с това нещо.
— Ясно. — Нунън го прибра в сака на Джиъринг и отново го завърза. — Ще трябва да го проверим. Господин Джиъринг, вие сте арестуван — каза му агентът на ФБР. — Имате право да мълчите. Имате право да повикате адвокат по време на разпита. Ако не можете да си осигурите адвокат, ние ще ви го осигурим. Всичко, което кажете, може да се използва срещу вас пред съда. Разбирате ли правата си, сър?
Сега вече Джиъринг се разтрепера, погледна към вратата, чудейки се дали би могъл…
…не можеше. Томлинсън и Джонстън решиха да се появат точно в този момент.
— Хванахте ли го? — попита Хомър.
— Аха — отвърна Динг, измъкна клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо набиране до Америка. Кодиращите системи отново преминаха процеса на синхронизация.
— Задържахме го — докладва Чавес на ДЪГА Шест. — При нас е и това нещо, контейнерът или както там му викат. Как, по дяволите, да се приберем сега?
— В Алис Спрингс ви чака С-17 на ВВС, стига да се доберете дотам. Чакам ви.
— Окей, ще видя как точно да долетим дотам. До скоро, Джон. — Чавес натисна бутона КРАЙ и се обърна към пленника си. — Добре, приятел, ти идваш с нас. Ако се опиташ да направиш нещо глупаво, този тук, сержант Пиърс, ще те застреля право в черепа. Така ли е, Майк?
— Тъй вярно, сър, окото няма да ми мигне — реагира Пиърс с глас като от гроба.
Нунън отвори отново клапата и включи мотора на помпата. После всички излязоха в коридора и се запътиха извън стадиона, към стоянката за таксита. Наложи се да наемат две, които веднага ги подкараха към летището. Там трябваше да изчакат час и половина за „Боинг“ 737 до летището сред пустинята — полет, който отне почти два часа.
Алис Спрингс се намира в самия център на острова-континент, наречен Австралия, близо до планинската верига Макдонъл, и наистина представлява твърде странно място за най-последната дума на високотехнологично оборудване, но тъкмо тук се намират огромните сателитни чинии, които приемат информация от американското спътниково разузнаване, електронното разузнаване и военните комуникационни спътници. Този комплекс се обслужва от Агенцията за национална сигурност, АНС, чиято главна база се намира във Форт Мийд, Мериланд, между Балтимор и Вашингтон.
Полетът на „Кантас“ беше почти празен и след като пристигнаха, един служебен микробус ги откара до терминала на ВВС на САЩ, който се оказа удивително добре уреден, въпреки жегата, която тук бе ужасяваща и едва бе започнала да спада след по-горещия от 48 градуса по Целзий следобеден зной.
— Вие ли сте Чавес? — попита сержантът от ВИП-отдела.
— Точно така. Кога тръгва самолетът?
— Очакват ви, сър. Оттук, моля. — След което се качиха в друг фургон, който ги откара до предната лява врата, където един сержант в пилотски костюм им даде знак да се качат на борда.
— Къде заминаваме, сержант? — попита го Чавес, докато влизаха.
— Първо до Хикам на Хаваите, сър, след това до Травис в Калифорния.
— Добре. Кажете на шофьора, че може да тръгва.
— Слушам, сър. — Старшият на полета се засмя, след което затвори вратата и закрачи пред тях.
Този военнотранспортен самолет с чудовищни размери приличаше на подвижна пещера и изглежда, те бяха единствените пътници на борда. Джиъринг беше без белезници, за известно разочарование на Динг, и се държеше кротко. Нунън обаче бе плътно до него.
— Е, искате ли да поговорим, господин Джиъринг? — попита агентът на ФБР.
— За какво става дума?
Нунън си помисли, че трябваше да зададе този въпрос, въпреки че това беше проява на слабост, и точно на това се беше надявал. Защото въпросът само улесни отговора:
— За живота ви, ако извадите късмет.
38. Курорт сред природата
За Уил Джиъринг всичко това се оказа прекалено. Никой не го беше инструктирал какво да прави при подобни обстоятелства. Никога не му беше хрумвало, че сигурността на Проекта може да се издъни по такъв начин. Сега животът му бе под заплаха. Как бе възможно да се случи това? Сега можеше да сътрудничи или не. Съдържанието на контейнера все едно щеше да бъде изследвано, най-вероятно в НИИР на армията на САЩ, във Форт Дитерик, Мериланд, и на медицинските експерти щяха да им бъдат необходими само няколко секунди, за да разберат какво е занесъл на олимпийския стадион, а нямаше никакво обяснение, с което да се оправдае, нали? Животът му, всичките му планове за бъдещето му бяха отнети и сега единственият му избор бе да сътрудничи и да се надява на най-доброто.
И така, докато транспортният С-17А „Глоубмастър“ III се издигаше към полетния си таван, той заговори. Нунън държеше касетофон в ръката си и се надяваше шумът от двигателите, проникващ в товарния отсек, да не заличи всичко. Оказа се, че най-трудното за него бе да запази невъзмутима физиономия. Беше чувал за екстремистки екологични групировки, за хора, които смятат, че избиването на малки тюленчета в Канада е равносилно на зверствата в Треблинка и Аушвиц, и знаеше, че Бюрото следи някои от тях за евентуални нарушения, като освобождаването на лабораторни животни от медицински институти или набиването на пирони в дърветата, за да не смеят дървообработващите компании да ги секат в застрашени райони, но не бе чувал за нещо по-сериозно. Ала това сега спокойно можеше да придаде нов смисъл на понятието „чудовищно“. И религиозният трепет, който съпровождаше разказа, беше напълно непонятен за него, поради което му бе трудно изобщо да повярва. Искаше му се да вярва, че съдържанието на металната цилиндрична кутия наистина е само хлор, но знаеше, че не е. Заедно със сака сега я бяха опаковали в изолиран пластмасов военен контейнер, здраво привързан на седалката до сержант Майк Пиърс.
