за наблюдение срещу наркотрафиканти, или просто тренира. Мога да проверя.
— Направете го — каза Ед Фоли. — Ще изчакам.
Двузвездният със синята униформа направи нещо повече, като се обади на Северноамериканската Команда за въздушно космическа защита (НОРАД) в планината Шайен, която разполагаше с радарно покритие над цялата страна, и им нареди да идентифицират четирите гълфстрийма. Това отне по-малко от минута и беше изпратена компютърна команда до Федералната авиационна администрация да провери полетните програми, които трябваше да са включени във файла за международни полети. НОРАД също така съобщи на генерала, че в момента разполагат с два самолета АУАКС Е-ЗВ, единият на 480 километра южно от Ню Орлиънс, който се занимаваше с контратрафикантски операции, а другият от военновъздушната база Иглайн, провеждащ рутинна тренировка с няколкото изтребителя, базирани там за учение срещу Флотски полет от въздушната станция на ВМС в Пенсакола. С всичката тази информация той се обади на военновъздушна база Ланг-ли във Вирджиния Тайдуотър, свърза се с Операции и им каза за искането от ДЦР.
— За какво е това, сър? — попита генералът Фоли, след като телефонните линии се синхронизираха.
— Не мога да ви кажа, но е адски важно.
Генералът сведе искането до шефа на Операции в Лангли, но премълча сърдитото му ръмжене пред шефа на ЦРУ. То пък беше изритано нагоре по команден ред до генерала с четири звезди, който командваше Команда Въздушен бой и който, за щастие, се намираше в момента в кабинета си, вместо в полагащия му се Ф-16. Четирите звезди изръмжа в знак на съгласие, смятайки, че ЦРУ не биха го поискали без достатъчно основание.
— Щом ви трябва, получавате. Докъде ще ходи?
— Не знам. Докъде могат да стигнат онези?
— По дяволите, новият модел, Джи-V, може да прелети чак до Япония, ако поиска. Може би ще се наложи да осигуря танкерна поддръжка.
— Моля ви направете каквото е необходимо. На кого да се обадя да ни държи в течение за операцията?
— НОРАД. — Той продиктува на ДЦР телефонния номер.
— Благодаря ви, генерале. Управлението ви е задължено.
— Ще запомня това, директор Фоли — обеща му генералът.
— Имаме късмет — чу Кларк. — ВВС ни дават АУАКС. Можем да ги проследим нон-стоп по целия път — каза Ед Фоли, преувеличавайки малко, тъй като не беше разбрал, че ще се наложи АУАКС да презарежда по пътя.
Въпросният самолет, десетгодишен Е-ЗВ „Сентри“, получи заповедта петнадесет минути по-късно. Пилотът сведе информацията до старшия командващ офицер на борда, който на свой ред се обърна към НОРАД за допълнителна информация и я получи десет минути след като водещият Джи бе напуснал въздушното пространство на САЩ. Следването на курса от базата в планината Шайен беше почти толкова трудно, колкото да шофираш по местната магистрала 7-Единадесет. Един танкер щеше да ги срещне над Карибско море, излитайки от Панама, и така интересното доскорошно учение по противовъздушна защита прерасна в пълна скука. „Сентри“ Е-38В, базиран на достопочтения „Боинг“ 707-320В, полетя с необходимата скорост, докато бизнессамолетите достигаха сава-ната, и остана на дистанция от осемдесет километра назад. Само въздушното дозареждане щеше да усложни леко нещата, но не чак толкова. Позивната на самолета-радар беше „Орел Две-Девет“ и той притежаваше сателитни радиовъзможности да прихваща всичко, в това число картината от своя радар, и да го прехвърля до НОРАД в Колорадо. Повечето членове на екипажа на Орел Две-Девет се бяха отпуснали в удобните си кресла и мнозина дремеха, докато тримата наблюдаващи настройваха апаратурата на четирите гълфстрийма, които трябваше да следят. Скоро стана ясно, че са се насочили нанякъде съвсем праволинейно, на разстояние от пет минути или шестдесет и шест километра един от друг, без никакво отклонение, поне за да избегнат въздушните течения. Но това, знаеха те, само напрягаше въздушните корпуси и водеше до ненужен преразход на гориво. Всичко това обаче нямаше никакво значение за разузнавателния самолет, който можеше да различи торба боклук, плуваща над водата — нещо, което те редовно правеха при операциите за засичане трафик на наркотици, тъй като това беше един от начините, използвани от контрабандистите за прехвърляне на кокаин — или дори за контрол над ограниченията в скоростта по магистралите, тъй като всичко, което се движеше по-бързо от сто и тридесет километра в час, автоматически биваше засичано от радарно-компютърната система, докато операторът не кажеше на компютъра да го игнорира. Но сега единственото, което трябваше да наблюдават, бяха гражданските авиолайнери, които кацаха и излитаха по обичайния ежедневен трафик, плюс четирите гълфстрийма, които пътуваха толкова нормално и праволинейно, и тъпо, че по думите на един от наблюдаващите, дори един морски можеше да ги свали без никакво насочване.
По това време Кларк се намираше на борда на вътрешен полет до Национално летище „Рийгън“ на другия бряг на реката срещу Вашингтон. Самолетът се приземи навреме и Кларк бе посрещнат от служител на Управлението, чиято „фирмена“ кола беше паркирана навън за двадесетминутното пътуване до Лангли и после — на седмия етаж в Старата сграда на Главната квартира. Дмитрий Попов никога не беше допускал, че някой ден ще се озове точно в тази сграда, камо ли със значка на ревера, на която пише ГОСТ — НЕОБХОДИМ ПРИДРУЖИТЕЛ. Джон се зае с представянията.
— Добре дошли — каза Фоли на най-добрия си руски. — Предполагам, че никога не сте били тук.
— Както и вие не сте били на площад „Дзержински“ номер 2.
— Но аз съм бил — реагира Кларк. — Всъщност в кабината на самия Сергей Николаевич.
— Удивително — отвърна Попов, докато сядаше в предложеното му кресло.
— Окей, Ед, къде по дяволите са те в момента?
— Над северна Венецуела, продължават на юг, вероятно за централна Бразилия. ФАА47 казват, че са представили полетен план — това се изисква по закон — до Манауш. Район с каучукови дървета, струва ми се. Там се сливат две реки.
— Те ми казаха, че имат там своя база, като онази в Канзас, но по-малка — уведоми Попов домакините си.
— Да насочим сателит към нея? — попита Кларк директора.
— Щом установим къде е, разбира се. АУАКС загуби малко височина, докато презареждаше, но сега е само на 240 километра след тях и това не е проблем. Те казват, че четирите самолетчета просто продължават нормално напред, в права посока.
— След като разберем какво правят… тогава какво?
— Не ми е ясно — призна Ед. — Чак дотам не съм го мислил.
— По това може да не се получи добро криминално дело, Ед.
— Така ли?
— Точно това — потвърди Кларк. — Ако са умни, а трябва да предположим, че са, могат много лесно да унищожат всички веществени доказателства за престъплението си. Остават само свидетели, но кой, според теб, е на борда на тези четири самолета към Бразилия?
— Всички хора, които са наясно какво всъщност става. На тяхно място човек би се постарал да сведе броя им до минимум от съображения за сигурност. Нали? Значи, смяташ, че отиват там, за да порепетират „хора“ си?
— Какво? — попита Попов.
— Трябва да съчинят и заучат една-единствена версия за пред хората от ФБР, когато започнат да ги разпитват — обясни Фоли. — Така че те всички трябва да се научат на един и същи химн и да се научат да го пеят по един и същи начин, всеки път.
— А ти какво би направил на тяхно място, Ед? — попита уместно ДЪГА Шест.
Фоли кимна.
— Да, така е. Е, тогава какво да правим?
Кларк го погледна в очите.
— Да ги удостоим с малка визита, може би?
