построяването на Алтернативен проект пред управителния съвет тъкмо по тази причина: за да бъдат намерени нови химически съединения в дърветата и растенията, които вирееха тук — може би лекарство против рака, кой би могъл да каже?
— Цел едно е на земята.
Наблюдаващият продиктува точното местоположение, след което настрои картината на екрана. Там имаше и някакви сгради. Добре. Компютърът изчисли точното местоположение и информацията веднага бе предадена до планината Шайен.
— Благодаря. — Фоли записа информацията в бележника си. — Джон, имам точната ширина и дължина на мястото, където са кацнали. Ще поръчам на сателит да ни направи снимки. Ще ги имаме след, хм, около два–три часа, зависи от времето там.
— Толкова бързо? — запита Попов, взирайки се от седмия етаж към паркинга на ВИП.
— Обикновена компютърна команда — обясни Кларк. — А спътниците винаги са си там. — Всъщност трите часа на него самия му се сториха прекалено дълъг срок.
ДЪГА се отлепи от пистата в Лутън късно след полунощ, зави над завода за сглобяване на автомобили непосредствено до летището и пое на запад към Америка. „Бритиш Еъруейз“ беше назначила трима полетни стюарди и те донесоха на бойците храна и напитки. После всички от ДЪГА се отпуснаха и заспаха за повечето време от полета. Нямаха никаква представа защо се налага да летят за Америка — Стенли все още не им беше обяснил нищо. Освен това всички се чудеха защо трябваше да вземат цялото си оборудване.
Над джунглите на централна Бразилия небето беше благословено чисто. Първият сателит КН-11Д премина над района в девет и тридесет вечерта местно време. Инфрачервените му камери направиха триста и двадесет снимки, плюс още деветдесет и седем във видимия спектър. Тези снимки бяха моментално предадени на комуникационен сателит и оттам излъчени до антената във Форт Белвоар, Вирджиния, близо до Вашингтон. Оттам те отидоха по наземен кабел в сградата на Националното въздушно разузнаване близо до летище „Дълес“, а оттам, по друг фиброоптичен кабел — в главната квартира на ЦРУ.
— Изглежда елементарна работа — каза старшият дежурен фотоаналитик в кабинета на Фоли. — Постройки тук, тук, тук, и тази тук. Четири самолета на земята, приличат на „Гълфстрийм“ V — тия са с по- дълги криле. Частно летище, има сигнални светлини, но не и оборудване за инфрачервена навигация. Предполагам, че цистерната с гориво е тук. Това е електростанция. Вероятно дизелов генератор, ако се съди по вида на дима. Тази сграда изглежда жилищна по разположението на осветените прозорци. Някой си е построил почивна станция сред природата, която ви интересува? — попита аналитикът.
— Нещо такова — потвърди Кларк. — Друго?
— Нищо особено в радиус от 150 километра. Това е било каучукова плантация, но сградите не са отоплени, така че бих казал, че не е използвана. Няма много признаци за цивилизация. Забелязват се огньове ето в този участък — посочи той — лагерни огньове, може би на туземно население, индиански племена или нещо подобно. Усамотено място, сър. Трябва да е било голяма мъка да се построи такова нещо в толкова изолиран район.
— Добре, когато получим добри снимки на дневна светлина, искам да видя и тях — каза Фоли.
— Колко е голяма тази писта? — попита Кларк.
— Изглежда малко над два километра дълга, стандартна ширина, и освен това са изсекли дърветата на стотина метра от двете й страни. Има кей ето тук, на реката, всъщност тя е Рио Негро, не е самата Амазонка — но лодки няма. Предполагам, че е останал от строителството.
— Не забелязвам телефонни или електрически линии — каза Кларк, вглеждайки се в снимките.
— Не, сър, няма. Предполагам, че разчитат на сателитна и радиокомуникация от това антенно съоръжение. — Той замълча. — Нещо друго да ви трябва?
— Не, благодаря.
— На ваше разположение съм. — Аналитикът излезе да вземе асансьора до офиса си в сутерена.
— Нещо научи ли? — попита Фоли. Той самият нищо не разбираше от тичане из джунглите, но знаеше, че Кларк е спец.
— Е, знаем къде са и знаем колко души са приблизително.
— Какво планираш, Джон?
— Още не съм сигурен — последва откровеният отговор.
Кларк не бе планирал нищо. Но беше започнал да мисли.
С-17 изтътна доста твърдо на пистата в базата на ВВС в Травис, Калифорния. Чавес и спътниците му бяха сериозно объркани от цялото това дълго пътуване, но разходката им отвън поне беше приятна — въздухът бе чист и прохладен. Чавес извади клетъчния си телефон и набра скоростно Херефорд, после научи, че Джон е в Лангли. Трябваше да изрови номера от паметта си, но след двадесетина секунди успя и го набра.
— Кабинетът на директора.
— Тук е Доминго Чавес, търся Джон Кларк.
— Изчакайте, моля — отвърна секретарката на протокола на Фоли.
— Къде сте в момента, Динг? — попита Джон, когато го свързаха.
— База ВВС Травис, северно от Фриско.
— На ВИП терминала трябва да ви чака един VC-20.
— Окей, тръгвам натам. Нямаме никаква екипировка, Джон. Тръгнахме от Австралия спешно.
— Ще накарам някой да се погрижи за това. Идвате тук, окей?
— Слушам, сър, мистър К — потвърди Динг.
— Вашият гост, как се казваше… Джиъринг?
— Точно. Нунън седя с него повечето време. Пропя като шибано канарче, Джон. Това нещо, дето са се канели да направят, искам да кажа, ако всичко това е истина…
— Знам, Динг. Скатаха се, между другото.
— Къде, знаеш ли?
— В Бразилия. Знаем точно къде са. Ал прехвърля екипа във Форт Браг. Ти отиваш в „Андрюс“ и там се организираме.
— Разбрано, Джон. Отивам да намеря самолета. Край.
39. Хармония
На Нунън му се струваше странно, че пътува в един самолет със самопризнал се съучастник в опит за масово убийство, без лицето да е с белезници на ръцете, усмирителна риза или някакво друго средство за задържане. Но от практическа гледна точка, какво можеше да направи той и къде можеше да отиде? Възможно беше да отвори врата и да скочи, но според агента на ФБР Джиъринг нямаше вид на човек, склонен към самоубийство, а Нунън беше дяволски сигурен, че на този тип няма да му хрумне да похити самолета и да го насочи към Куба. Затова Тим Нунън само продължаваше да държи под око пленника, докато в същото време обмисляше обстоятелството, че е задържал тази отрепка на друг континент, в различен часови пояс и друго полукълбо, на противоположната страна на часовата мрежа. Самият той бе участвал в залавянето на Фуад Юнис в Източното Средиземноморие преди единадесет години, но смяташе, че за ФБР това бе може би най-близкият случай до този момент с арестуване на престъпник извън страната и връщането му у дома. Почти дванайсет хиляди мили. По дяволите. Цената на всичко това беше едно пътуване по въздуха, от което тялото му се беше съсипало и просто плачеше за малко раздвижване. Трябваше да предаде пленника си, когато пристигнеха във Вашингтон, но на кого и под чие попечителство?
— Окей — каза Кларк. — Те пристигат в „Андрюс“ след два часа, след което отиваме в „Поуп“ и там
