Джон Патрик Райън-младши отвори дипломатическото си куфарче.
— За начало ще посоча, че това е единствената по-висока сграда от частните къщи в района, която може да се види директно едновременно от Форт Мийд на Агенцията за национална сигурност и ЦРУ в Ленгли. Вие можете да получавате директно сателитни снимки от Интернет. Принтирах някои от тях. Ето. — Той подаде едно неголямо тесте. — Проверих в канцелариите по градското райониране и открих, че в този район е било планирано да бъдат построени три други учрежденски сгради, но за всичките е било отказано разрешение за строеж. В архивите не се обяснява защо, но никой не е протестирал. Обаче медицинският център по-надолу е получил много изгодни финансови условия от Ситибанк за променените си планове. Повечето от служителите ви са бивши шпиони. Всичките ви хора, които отговарят за сигурността, са бивши служители на военната полиция с ранг Е–7 и нагоре. Тук системата за електронна сигурност е по-добра от тази във Форт Мийд. Между другото, как, по дяволите, успяхте да го постигнете?
— Частните лица имат много по-голяма свобода да преговарят с тези, на които възлагат поръчки. Продължавай — подкани го бившият сенатор.
— Вие никога не сте извършил нищо незаконно. Обвинението в конфликт на интереси, което сложи край на кариерата ви като сенатор, беше кьорфишек. Всеки що-годе свестен адвокат би могъл да се справи с него в съда, но вие се оттеглихте от обществения живот. Помня как татко винаги ви е ценил заради ума ви и как казваше, че сте от хората, които не се колебаят да изразяват директно мнението си. Не го е казвал за много хора в Конгреса. Хората от ръководството на ЦРУ обичаха да работят с вас и вие помогнахте за финансирането на един проект, заради който други на Капитолийския хълм получаваха истерични припадъци. Не знам защо, но много хора там мразят разузнавателните служби. Навремето баща ми побесняваше всеки път, когато трябваше да разговаря по тези въпроси със сенатори и конгресмени. Трябваше да ги подкупва с подкрепата си за малки проекти в техните райони. Господи, как мразеше да го прави. Когато му се налагаше, сумтеше по седмица преди и след това. Но вие много му помогнахте. Вършехте много добра работа в Конгреса. Обаче когато се появи вашият политически проблем, се отдръпнахте. Просто не можах да повярвам. Но това, което ми беше най-трудно да преглътна, беше как баща ми изобщо не говореше по темата. Никога не каза и една дума. Когато го питах, сменяше темата. Дори Арни никога не говореше за това, а той отговаряше на всеки мой въпрос. Значи кучетата не лаят, така ли? — Джак се облегна назад, като през цялото време не сваляше очи от домакина. — Както и да е. Аз самият никога не съм говорил по въпроса. Понадуших това-онова през последната ми година в Джорджтаунския университет. Продължих да говоря с разни хора и те ме научиха как без много шум да вникна в нещата. Не беше трудно.
— И до какво заключение стигна?
— От вас би излязъл добър президент, сенаторе, но загубата на жена ви и децата е била голям удар. Всички бяхме потресени от случилото се. Майка ми много харесваше жена ви. Моля да ме извините, че засягам този въпрос, сър. Поради тази причина вие напуснахте политиката, но мисля, че сте достатъчно голям патриот, за да не забравите страната си, и съм на мнение, че „Хендли и съдружници“ е вашият начин да й служите, макар и неофициално. Спомням си, че една вечер татко и господин Кларк си пиеха питиетата и разговаряха на горния етаж. Беше последната ми година в гимназията. Не успях да чуя много. Не ме искаха при тях, затова отидох отзад да гледам телевизионния канал „История“. По някакво съвпадение тази вечер предаването беше за шефа на отдела за специални операции в английското разузнаване през Втората световна война. Повечето хора в него са били банкери. За създаването на Бюрото за стратегическите служби (ОСС5) „Дивият Бил“ Донован е вербувал адвокати, а англичаните са използвали банкери, за да обработват хората. Зачудих се защо и баща ми каза, че банкерите са по-умни. Знаят как да правят пари в реалния свят, докато адвокатите не ги бива чак толкова. Поне той така каза. Предполагам, че е имал предвид най-вече себе си с неговия опит в търговията. Обаче вие сте друг вид пират, сенаторе. Мисля, че сте шпионин и че „Хендли и съдружници“ е частно финансирана шпионска организация, която работи неофициално и няма нищо общо с федералния бюджет. Така няма защо да се безпокоите, че около вас ще слухтят сенатори и конгресмени, защото мислят, че се занимавате с лоши неща. По дяволите, порових се в Гугъл и открих само шест пъти да се споменава за вас в Интернет. Та там има повече неща за прическата на майка ми, отколкото за вас. Вестник „Дамско облекло“ често се занимаваше с нея. Баща ми винаги се вкисваше от това.
— Помня. — Веднъж Джак Райън-старши си изпусна нервите пред репортерите по този повод и плати за това, като стана за смях на клюкарските среди. — Разправяше ми как на негово място Хенри VIII би направил на репортерите много специални прически.
— Да бе, с брадва в Кулата на Лондон. Понякога Сали обичаше да се шегува във връзка с тази история и също занасяше майка ми за прическата й. Според мен това е едно от нещата, заради които е по-добре да си мъж.
— Това и обувките. Жена ми не обичаше Маноло Бланикс. Тя харесваше обувки в рамките на разумното, такива, от които не те болят краката — рече Хендли, като си спомни и след миг усети, че отново се блъска в бетонна стена. За него още беше болезнено да говори за нея. Вероятно винаги щеше да бъде, но поне болката потвърждаваше колко много я беше обичал, а това все пак беше нещо. Макар спомените за жена му да му бяха извънредно скъпи, не би могъл да се шегува с това на публични места. А ако беше останал в политиката, трябваше да го прави, да се преструва, че е превъзмогнал всичко, че любовта му не е изгаснала, но и че не му причинява болка. Да, така беше. Още едно от нещата, с които човек плаща за политическия живот, е, че наред с човечността губи и мъжествеността си. Не си струваше цената. Дори и за поста президент на Съединените щати. Една от причините, поради която той и Джак Райън-старши винаги се бяха разбирали, беше, че и двамата много си приличаха.
— Значи ти наистина мислиш, че това е разузнавателна агенция, така ли? — попита колкото може по- небрежно Хендли.
— Да, сър, така мисля. Ако, да речем, Агенцията за национална сигурност АНС следи какво правят централните банки, вие сте в идеалната позиция да се възползвате от данните, която тя събира чрез електронното разузнаване, и да поемете част от работата на онези в Ленгли. Вашите специалисти по валутите вероятно разполагат с най-добрата информация отвътре и ако изигравате внимателно картите си, т.е. ако не станете алчни, можете да направите доста пари, без някой дори да забележи. Правите го, без да привличате инвеститори. Те говорят прекалено много. И така тъкмо тази ви дейност финансира нещата, които вършите тук. Не съм мислил много върху това какво точно правите.
— Това вярно ли е?
— Вярно е, сър.
— Не си ли говорил с баща си?
— Не, сър. — Джак-младши поклати глава. — Той просто щеше да се ядоса. Отговарял ми е за много неща, за които съм питал, но не и за такова.
— Какво ти е разказвал?
— За разни хора. За политици, за това кой чужд президент харесва малки момиченца или момченца. Господи, има много такива случаи, особено в чужбина. Що за хора са, какво мислят, какви са личните им предпочитания и странности. Коя страна полага грижи за армията си. Чии разузнавателни служби са добри и кои не са. Много неща за онези на Капитолийския хълм. Неща, за които човек може да прочете в книги или във вестниците, само че това, което баща ми ми казваше, беше истина. Естествено, аз никъде не съм разправял за тях — увери младият Райън домакина си.
— Дори в училище?
— Нищо, за което преди това не съм прочел във „Вашингтон Поуст“. Вестниците умеят да научават разни работи, но са готови да повтарят съкрушителни разкрития за хора, които не харесват, а изобщо не публикуват истории за хора, които са им симпатични. Мисля, че новинарският бизнес до голяма степен прилича на това как жените си разменят клюки по телефона или при игра на карти. Обръщат по-малко внимание на неопровержимите факти и слухтят повече за тези, които повече ги интересуват.
— И те са хора като всички останали.
— Да, сър, така е. Обаче когато майка ми оперира очите на някого, тя не се интересува дали той й е симпатичен или не. Положила е клетва, че ще играе по правилата. Баща ми е същият. И мен са ме възпитали по този начин — заключи Джон Патрик-младши. — Това са нещата, които всеки баща казва на сина си: „Ако ще правиш нещо, прави го както трябва или изобщо не го прави.“
— Това е вярно, но не всички мислят така — отбеляза Хендли, макар да бе искал от синовете си Джон и
