Тази поговорка не беше използвана от „Вашингтон Поуст“, обаче тя стана причина бащата на младия човек да основе Колежа, въпреки че това не беше известно на младежа.
— Е, това е малко пресилено. Този, новият, дойде само благодарение на случайността.
— Да, но когато стане време да екзекутират онзи откачалник в Мисисипи, може да сте сигурен, че той ще замени смъртната му присъда с доживотен затвор.
— За него опозицията срещу най-тежкото наказание е принципен въпрос — изтъкна Хендли. — Или поне така казва. Някои хора чувстват нещата по този начин и това е едно достойно мнение.
— Принципен въпрос, как пък не.
— Ако ти се водят политически спорове, на километър надолу по шосе №29 има един хубав бар — подхвърли Гери.
— Не, не съм дошъл за това. Извинявайте, че се отплеснах, сър.
„Това момче не бърза да си разкрие картите“, помисли си Хендли.
— Е, темата не е чак толкова лоша. И така, какво мога да направя за теб?
— Любопитен съм.
— За какво? — попита бившият сенатор.
— Какво правите тук? — зададе въпроса си посетителят.
— Главно валутни оценки. — Хендли се протегна, за да покаже налегналата го умора в края на работния ден.
— Аха — каза младежът с лека нотка на съмнение в гласа.
— В този бранш могат да се направят пари, ако човек разполага с добра информация и има нервите да се възползва от нея.
— Знаете ли, татко много ви харесва. Счита за срамно, че вие с него вече не се срещате.
Хендли кимна.
— Да, вината е моя, а не негова.
— Твърди също, че сте прекалено способен, за да си пилеете времето с това, което правите.
Обикновено подобно твърдение би трябвало да предизвика бурна реакция, но от начина, по който младежът го гледаше, можеше да заключи, че не е искал да го обиди, а по-скоро задава въпрос… Дали пък не е така?, запита се внезапно Хендли.
— За мен времената бяха лоши — напомни Гери на госта си. — А и всеки може да допусне грешки. Дори баща ти направи няколко.
— Вярно е. Обаче татко имаше късмета, че Арни беше наблизо да го прикрие.
Това предостави на домакина му една възможност, за която той моментално се улови.
— Как е Арни? — попита Хендли, за да спечели време, като все още недоумяваше каква е причината момчето да е тук и дори кой знае защо беше започнал да се чувства малко неспокоен.
— Добре. Той ще бъде новият ректор на университета в Охайо. Татко смята, че ще се справи добре и че му е нужна по-спокойна работа. Мисля, че е прав. С мама се чудим как този човек не получи инфаркт. Може би на някои хора многото работа се отразява здравословно. — През цялото време, докато говореше, той не сваляше очи от Хендли. — Научих много от разговорите ми с Арни.
— А от баща ти?
— Е, едно-две неща. Научавам разни работи главно от останалите от тайфата.
— Кого имаш предвид?
— Марк Бренън например. Той беше главният ми агент — обясни Джак-младши. — Завършил е „Холи Грос“ и е направил кариера в Сикрет Сървис4. — Страхотен стрелец с пистолет. Той ме научи да стрелям.
— Така ли?
— Сикрет Сървис имаха стрелбище в сградата на старата поща, на две преки от Белия дом. Още ходя там от време на време. Сега Майк е инструктор в школата на Сикрет Сървис в Белтсвил. Много способен мъж, умен и веселяк. Както и да е, знаете, че той ми беше нещо като бавачка и аз го разпитвах за това- онова. Питах го с какво се занимава Сикрет Сървис, как се подготвят, как разсъждават, нещата, на които обръщат внимание, докато охраняват татко и мама. Научих много работи от него. И от останалите.
— Като например?
— Хората от ФБР — Дан Мърей, Пат О’Дей — сега Пат е главният следовател на Мърей. Кани се да се пенсионира. Можете ли да си представите, ще отглежда говеда в щата Мейн. Ужасно тъпо място за отглеждане на добитък. И той е добър стрелец като Дивия Бил Хикок, но е много лесно да забравиш, че е завършил Принстънския университет. Много способен мъж. От него научих много за това как Бюрото върши разследванията си. А жена му Андрея пък може да чете мислите на хората. Би трябвало да може, тя отговаряше за охраната на татко в едно много страшно време. Магистърска степен по психология от университета във Вирджиния. Научих много неща от нея. Е, разбира се, и от хората от ЦРУ — Ед и Мери Пат Фоли — боже, каква страхотна двойка. Ама знаете ли кой беше най-интересен от всички?
Знаеше.
— Джон Кларк?
— О, да. — Успя да го накара да се разприказва. — Кълна се, че в сравнение с него семейство Фоли изглеждат като наивни дечица. Обаче след като веднъж реши, че може да ти има доверие, става по- сговорчив. Спипах го натясно, когато получи своя орден за заслуги. Даваха го за малко и по телевизията. Бивш боцман от флота получава ордена си за заслуги във Виетнам. Около шестдесет секунди видеозапис в не особено богат на новини ден. Нито един репортер не попита какво е правил след войната. Ама нито един. Господи, колко са тъпи. Мисля, че Боб Холцман знаеше част от истината. Той беше там срещу мен в другия край на залата. Твърде умен е за журналист. Баща ми го харесва, просто не му се доверява, когато може да го избегне. Както и да е, големият Джон Кларк също е участвал във виетнамската война и има заслуги. Той защо не беше там?
— Джак, момчето ми, знаеш как да стигнеш до същината на въпроса, няма що — каза Хендли с нотка на възхищение в гласа.
— Когато разбрах, че името му ви е известно, усетих, че съм ви спипал натясно, сър. — За миг младежът го изгледа победоносно. — Проверявам ви от две седмици.
— Така ли? — Хендли почувства как стомахът му се свива.
— Не беше трудно. Всичко го има във вестниците. Просто е въпрос на съпоставки и досещане. Както когато дават на децата задача да запълнят местата с точки в учебниците. Знаете ли, учудвам се как в медиите никога не се говори нищо за това място тук.
— Млади човече, ако се опитваш да ме заплашваш…
— Какво? — Джак-младши се изненада от прекъсването. — Искате да кажете да ви изнудвам? Не, сенаторе. Това, което имам предвид, е, че има толкова много необработена информация на разположение, че човек се чуди как е убягнала от вниманието на репортерите. Мисля, че дори кьоравата катерица би трябвало да намира по някой и друг жълъд от време на време, не съм ли прав? — Той замълча за момент, а после очите му светнаха. — О, сетих се. Вие им давате това, което те очакват да намерят, и то ги задоволява.
— Не е чак толкова трудно, но е опасно да ги подценява човек — предупреди Хендли.
— Просто не разговаряте с тях. Преди много време баща ми казваше: „Който си държи устата затворена, има по-малко неприятности.“ Оставяше винаги на Арни да им казва това-онова. Никой не говореше нищо пред пресата без инструкции от Арни. Кълна се, че медиите се страхуваха от него. Той беше човекът, който отне на репортера на „Ню Йорк Таймс“ пропуска за Белия дом.
— Спомням си този случай — рече Хендли.
Беше се вдигнал голям шум по този повод, но скоро дори „Ню Йорк Таймс“ разбра, че да няма репортер в стаята за журналистите в Белия дом не е никак добре. Това беше нагледен урок по добри маниери, който продължи почти шест месеца. Арни ван Дам беше по-злопаметен, отколкото медиите, а това само по себе си вече означаваше нещо. Той беше сериозен играч на покер, който не би се поколебал да поеме и голям риск.
— И така, какво целиш, Джак? Защо си тук?
— Сенаторе, искам да се включа в голямата игра. Мисля, че тя се играе тъкмо тук.
— Обясни — настоя Хендли. До каква степен момчето се досещаше за истинската дейност?
