Зъбите на тигъра

той.

— Точно това, което мислиш, Алдо. — Доминик извъртя чантичката на кръста си, дръпна ципа и извади своя „Смит и Уесън“. — Прикривай ме! — нареди той на брат си.

Стрелецът с автомата беше само на двайсет стъпки от другата страна на щанд за бижутерия с гръб към тях, но тук правилата да се изправиш лице в лице с престъпника не важаха.

Доминик приклекна на коляно, хвана револвера с две ръце и направи две десетмилиметрови дупки в гърба на мъжа и една точно в тила му. Той веднага падна на земята и ако се съди по червения гейзер, който изригна от главата му при третото попадение, повече нямаше да мръдне. Агентът от ФБР се хвърли към проснатото тяло и изрита автомата от ръцете му. Веднага забеляза, че умрелият има още пълнители в джобовете си. „О, мамка му!“, беше първата му мисъл, след което чу още стрелба от лявата си страна.

— Има и други, Енцо! — каза Брайън, застанал отдясно на брат си с беретата в дясната ръка. — С този е свършено. Какво предлагаш?

— Следвай ме и ме прикривай!

Мустафа се озова в далечния край на един бижутериен магазин. Пред него и зад щанда имаше шест жени. Той наведе автомата и стреля. Изпразни първия пълнител в тях и веднага почувства удовлетворение, виждайки ги да падат. Когато оръжието престана да стреля, изхвърли празния пълнител, сложи друг и дръпна затвора.

Двамата близнаци скочиха на крака и се отправиха на запад не много бързо, но не и бавно. Напред беше Доминик, а две стъпки след него Брайън. Погледите им бяха насочени натам, откъдето идваха гърмежите. Целият професионален опит на Брайън изведнъж нахлу в съзнанието му. „Използвай всяко възможно прикритие! Открий и обезвреди противника!“

Точно в този момент една фигура премина от бижутерийния магазин от ляво на дясно. Държеше автомат в ръце. Започна да стреля наляво в друг бижутериен магазин. Търговският център се изпълни с писъци и гърмежи, с обезумели бягащи към изходите хора, които не поглеждаха откъде идва опасността. Повечето от тях паднаха на земята. Бяха главно жени, имаше и деца.

Братята минаха покрай тях, без да ги забелязват. Просто нямаше време за това. Подготовката им ги караше да действат напълно автоматично. Първата цел пред тях беше човек, който засипваше с куршуми бижутерийния магазин.

— Свивам вдясно — каза Брайън, прибягвайки приведен напред, но без да изпуска обекта от очи.

Това за малко да му коства живота. Зухаир стоеше пред бутика на „Клер“ и тъкмо се обръщаше, след като беше изпразнил в него един пълнител. Внезапно, докато се колебаеше какво да предприеме по-нататък, той се обърна наляво и видя човек с пистолет в ръка. Внимателно се прицели и натисна спусъка…

Два куршума отидоха на вятъра, а след това не последва нищо. Първият пълнител беше свършил. Трябваха му две-три секунди, за да го разбере. После го изхвърли, зареди отново, дръпна затвора на автомата и пак погледна назад…

… обаче човекът беше изчезнал. Къде? След като не видя обекти пред себе си, той смени посоката и с отмерени крачки се отправи към магазина за дамско облекло на „Белк“.

Приклекнал зад щанда за слънчеви очила, Брайън надникна отдясно.

„Ето го! Отива наляво.“ Прехвърли беретата в дясната си ръка и натисна спусъка…

… обаче куршумът мина на милиметри от главата и онзи се наведе.

— Мамка му!

Тогава Брайън се изправи, хванал с две ръце пистолета, и стреля четири пъти поред. И четирите куршума попаднаха в гърдите на човека.

Мустафа чу изстрелите, но не усети силата на удара. Тялото му беше пълно с адреналин, а при такива обстоятелства то просто не чувства болката. След секунда с изненада установи, че плюе кръв. Когато се опита да се обърне наляво, тялото му не се подчини. Учудването му продължи още една-две секунди, когато…

Доминик се изправи срещу втория с насочен напред револвер. Отново стреля, както го бяха обучавали, и оръжието, поставено на единична стрелба, изгърмя два пъти.

Беше толкова точен, че първият куршум удари автомата на човека…

Той подскочи в ръцете на Мустафа. Едва го задържа, но след това видя кой го беше нападнал, прицели се внимателно и натисна спусъка… Нищо не последва. Поглеждайки към автомата, видя, че куршумът беше пробил стоманата точно там, където беше затворът. Бяха му нужни една-две секунди, за да разбере, че е обезоръжен. Но противникът беше все още пред него и той се хвърли напред, надявайки се да използва оръжието поне като тояга.

Доминик беше изумен. Беше сигурен, че поне един от куршумите му беше попаднал в гърдите, а другият беше пробил оръжието. По някаква необяснима причина той не стреля отново, а удари копелето в лицето с револвера и се отправи напред, където стрелбата продължаваше.

Мустафа усети, че краката му се подкосяват. Ударът в лицето беше по-болезнен от петте получени куршума. Опита се отново да се обърне, но не усети левия си крак, падна по гръб и изведнъж започна да диша с голяма мъка. Опита се да седне, дори да се претърколи, но краката не го слушаха, защото цялата лява половина на тялото му беше парализирана.

— Двама са ликвидирани — каза Брайън. — Сега какво?

Писъците започнаха да стихват. Обаче стрелбата още се чуваше, но беше по-различна…

Абдула благославяше съдбата, че го беше накарала да сложи заглушителя на автомата си. Стрелбата му беше по-точна, отколкото се беше надявал.

Намираше се в музикалния магазин на „Сам Гуди“, който беше пълен със студенти. Той нямаше заден изход, защото беше близо до най-западния вход. Широко усмихнат, Абдула влезе в магазина, стреляйки. Лицата, които видя насреща си, бяха пълни с недоумение и за момент той си каза, че тъкмо това беше причината да ги избива толкова лесно. Изпразни бързо първия пълнител. Благодарение на заглушителя половината от куршумите му не бяха отишли напразно. Мъже и жени, момчета и момичета пищяха, без да помръднат, гледайки няколко секунди в недоумение, които се оказаха смъртоносни. След това всички се разбягаха. Обаче от по-малко от десет метра не беше никак трудно да бъдат застреляни в гръб, а и нямаше накъде да бягат. Той просто стоеше там и засипваше помещението с куршуми, оставяйки хората сами да се изправят пред тях. Някои се затичаха към щандовете за компактдисковете, опитвайки се да избягат през главния вход. Тях той застреля, докато минаваха покрай него на по-малко от два метра. След секунди изпразни първата двойка пълнители, захвърли ги, измъкна други от джоба на панталона си, сложи ги на автомата и дръпна затвора. Обаче в отсрещната стена на магазина имаше огледало и той го видя…

— Господи! Още един — каза Доминик.

— Да. — Брайън прибяга към другия край на изхода и се прилепи до стената с насочена напред берета. Това го постави на една линия с терориста, но за човек, който стреля с дясната ръка, позицията не беше никак удобна. Трябваше да избира или да стреля с по-слабата си ръка — нещо, което той не беше практикувал много, а би трябвало, — или да изложи тялото си на ответния огън. Но нещо в главата на морския пехотинец прещрака и той отстъпи вляво, държейки пистолета с две ръце.

Абдула го видя, усмихна се, опря автомата в рамото си.

Алдо стреля два пъти, целейки се в гърдите на човека, не видя това да има някакъв ефект и изпразни