трудно ще можем да направим каквото и да било предупреждение, ако лошите момчета не са наистина много немарливи при използването на клетъчните си телефони. Освен това средствата за информация много обичат да разказват на хората как ние проследяваме лошите и те се учат от това. Служителите на Белия дом също много обичат да говорят пред репортерите колко сме добри и от тях изтичат сведения за електронното разузнаване. Понякога от начина, по който от тях излиза такава секретна информация, човек се пита дали не са доброволни сътрудници на терористите. Всъщност тези боклуци просто се перчат пред репортерите и това може би е единственото нещо, което умеят да правят.
— Значи от тук нататък ще чуваме как новинарите ще нададат вой за поредния провал на разузнаването, така ли?
— Можеш да бъдеш сигурен в това — отвърна Уилс. — Същите хора, които засипват разузнаването с обвинения, че не може да си гледа работата, нито за миг не признават своята роля за ограничаването на възможностите му винаги когато имат подходящ случай. Разбира се, Конгресът ще реагира по същия начин. Както и да е. Хайде да се захващаме отново за работа. АНС ще търси да открие някакво ликуване сред противника, в края на краищата и те са хора, нали? И те обичат да се тупат в гърдите, когато извършат някоя операция. Я да видим дали твоят приятел Сали е един от тях.
— Но кой е главният ръководител, който е дал нареждане за извършването й? — попита Джак.
— Хайде да видим дали ще можем да разберем това. — „По-важното е да определим къде се намира копелето сега“, каза си наум Уилс. Едно лице със сведения за местопребиваването му е много по-ценно, отколкото без такава информация.
Горе пред телевизора на Хендли се бяха събрали главните му помощници.
— Нещо да кажете?
— От Шарлотсвил се обади Пийт. Можеш ли да отгатнеш къде са били нашите двама обучаващи се? — попита Джери Раундс.
— Ти се майтапиш — рече Том Дейвис.
— Не. Видели са сметката на лошите като едното нищо, без чужда помощ и сега са отново в къщата. Новината е, че Брайън, който имаше известни съмнения относно това, което трябва да прави, вече ги няма. Очаква с нетърпение да бъде изпратен с някоя истинска задача, а и Пийт е на мнение, че са напълно готови.
— Значи ни трябват някакви сериозни цели, така ли? — попита Хендли.
— Моите хора ще проверят какво е успяла да засече АНС. Предполага се, че сега лошите отново си разменят съобщения. Вероятно ограниченията за подобен обмен са отменени — изрази гласно мисълта си Рик Бел. — Щом като сме готови за действие, ще действаме, и то скоро.
Това беше работа на отдела на Сам Гренджър. До този момент той мълчеше, но сега дойде време да заговори.
— Приятели, ето че имаме две момчета, готови „да обслужат някои обекти“ — рече той, използвайки фразата, приета в армията преди двадесет години. — Пийт ми каза, че са добри и от това, което се случи днес, мисля, че мотивите им ще бъдат основателни.
— Какво мисли опозицията по въпроса? — попита Хендли. Не беше трудно да се отгатне, но той искаше повече мнения.
— Те искаха да ни ужилят с максимален ефект. Целта им с тази операция беше да ударят средния американец — обади се Раундс. — Мислят, че могат да ни уплашат, като ни покажат, че са в състояние да ни нападнат навсякъде, не само в такива обекти като Ню Йорк. Това е елементът на по-голяма прозорливост в тази операция. В нея са участвали вероятно общо между петнадесет и двадесет терористи плюс може би поддържащ персонал. Това е сравнително голям брой, но не е нещо безпрецедентно. Те успяват да поддържат добра оперативна готовност. Хората им са добре мотивирани. Обаче не бих казал, че са били особено добре обучени. Просто са решили да пуснат едно бясно куче в задния ни двор, за да ухапе няколко деца, както и стана. Демонстрираха политическата си воля да извършат някои много грозни неща, но това не ме изненадва, а също да пожертват някои особено верни на каузата хора, но и това не е нещо ново. От техническа гледна точка нападението е твърде елементарно, просто няколко лоши момчета с леко автоматично оръжие. Те показаха жестокост, но не и истински професионализъм. След по-малко от два дни ФБР вероятно ще установи техния произход и може би пътищата, по които са влезли в страната. Не са се учили да управляват самолети или нещо подобно, затова по всяка вероятност не са били от дълго време тук. За мен ще е интересно да разбера кой е извършил проучването на техните обекти. Започването на операцията на различни места по едно и също време предполага известна предварителна подготовка, но мисля, че тя не е била особено голяма. Не е чак толкова трудно да гледаш стрелките на часовника. След стрелбата не са имали намерение да се измъкнат. Сигурно са дошли с предварително определени цели. На този етап съм готов да се обзаложа на няколко долара, че са били в страната не повече от една-две седмици, а може би и по-малко в зависимост от пътищата им за влизане. От ФБР скоро ще разберат това.
— Пийт съобщи, че оръжията са били автомати „Инграм“. Изглеждат добре на външен вид и затова ги показват често по телевизията и във филмите — обясни Гренджър. — Обаче това не са ефикасни оръжия.
— Как са се снабдили с тях? — попита Том Дейвис.
— Добър въпрос. Предполагам, че от ФБР вече имат на разположение тези, използвани във Вирджиния, и сега се опитват да проследят произхода им по серийните номера. Бива ги в тази работа. До довечера ще разполагаме с нужната информация. Това ще им даде някаква яснота за начина, по който оръжията са попаднали в ръцете на терористите, и тогава разследването ще напредне.
— Какво мислиш, че ще направи ФБР, Енцо? — попита Брайън.
— Случаят е много важен. Ще получи кодово наименование и по него ще работят всички агенти в страната. В момента първото нещо, което ще търсят, е колата, която са използвали онези. Може би е крадена. По-вероятно е да е взета под наем. За това човек трябва да се подпише, да остави копие от шофьорската си книжка, номера на кредитната си карта, т.е. всички необходими неща, без които съществуването в Америка е невъзможно. Така на разследването ще бъде дадена някаква насока. Точно затова тези неща се проследяват най-внимателно.
— Как сте, момчета? — попита Пийт, влизайки в стаята.
— Питието ни се отразява добре — отвърна Брайън. Той вече беше изчистил беретата си, а и Доминик беше направил същото със своя „Смит и Уесън“. — Цялата тази работа не беше много приятна, Пийт.
— Няма начин да е приятна. Току-що разговарях с централата. До един-два дни искат да се срещнат с вас. Брайън, преди ти имаше някакви съмнения и каза, че нещата са се променили. Вярно ли е?
— Ти ни обучаваше да откриваме обекта, да се приближим до него и да го убием, Пийт. Вече мога да се примиря с това, ако не се наложи да правим нещо, което излиза прекалено много извън рамките на нормалното.
Доминик кимна, за да покаже, че е съгласен с брат си, но не изпускаше от очи Алекзандър.
— Е, добре тогава. В Тексас има един лаф, с който се обяснява защо местните адвокати са толкова добри. Отговорът е, че там има повече хора за убиване, отколкото коне за крадене. Така че може би вие двамата ще помогнете да убием някои хора.
— Ще кажеш ли най-после точно за кого работим? — попита Брайън.
— Скоро ще разберете, изчакайте още един ден.
— Добре, мога да почакам толкова — каза Брайън. Вече си беше направил някои собствени заключения. Генерал Тери Бротън може би е знаел нещо. Съвсем сигурно беше, че онзи човек Върнър определено е знаел, обаче той беше наясно, че тази бивша тютюнева плантация, в която ги обучаваха, не беше на никое държавно учреждение. ЦРУ имаше „Фермата“ близо до Йорктаун, Вирджиния, но тя се намираше на сто и петдесет мили оттук. Според него нямаше признаци това място да е на Управлението, макар че може и да грешеше. Всъщност то изобщо не му изглеждаше държавно. Но при всички случаи до два дни щеше да научи нещо по-съществено и можеше да изчака толкова.
— Какво се знае за хората, които ликвидирахме днес?
— Не много. Трябва да изчакаме известно време. Доминик, колко ще мине, преди да започнат да
