— Не и едва ли скоро ще узнае. Връзката е прекалено индиректна. Те и Ленгли държат този човек под око, но по-скоро като барометър, а не като едно от главните действащи лица.
Хендли плъзна поглед по документа от две страници.
— Вярно, че се гърчи като риба на сухо — рече той. В този момент телефонът му иззвъня и той вдигна слушалката. — Добре, нека влязат… Рик Бел води онези двамата, за които говорихме — обясни той на Уилс.
Вратата се отвори и Джак изведнъж ококори очи.
Брайън направи същото.
— Джак? Какво правиш тук?
След миг и Доминик го загледа изненадан.
— Хей, Джак! Какво става? — възкликна той.
Лицето на Хендли пък се сгърчи в болезнена гримаса. Това изобщо не му беше минало през ума, рядък пропуск от негова страна. Обаче стаята имаше само една врата, ако не се брои тази на тоалетната.
Тримата братовчеди си стиснаха ръцете и за момент обърнаха гръб на шефа, докато Рик Бел не пое положението в свои ръце.
— Брайън, Доминик, това е големият началник Гери Хендли. — Те се ръкуваха пред двамата аналитици.
— Рик, благодаря ти, че ми донесе това. И двамата сте свършили добра работа — рече Хендли, подканвайки ги да си вървят.
— Мисля, че е време да се върна при компютъра. До скоро, момчета — каза Джак на братовчедите си.
Изненадата от станалото не отмина веднага, но Брайън и Доминик се настаниха в столовете, оставяйки я за по-късно.
— Добре дошли — поздрави ги Хендли и се облегна в креслото си. Е, рано или късно и без това щяха да разберат. — Пийт Алекзандър ми каза, че сте се справили много добре в базата.
— Като се изключи скуката — рече Брайън.
— При обучението е така — отбеляза със съчувствие Бел.
— Какво ще кажете за вчера? — попита Хендли.
— Не беше забавно — отвърна пръв Брайън. — Приличаше много на засадата в Афганистан. Пукотевицата започна и ние трябваше да се справим някак. Хубавото беше, че лошите не бяха от най- умните. Действаха всеки сам за себе си, а не като екип. Ако бяха обучени добре, ако бяха действали като екип и имаха добро подсигуряване, нещата щяха да бъдат различни. При начина, по който действаха, беше само въпрос на време да ги ликвидираме един по един. Имате ли някаква представа кои бяха?
— Това, което ФБР знае на този етап, е, че, изглежда, са влезли в страната от Мексико. Вашият братовчед откри източника, който ги е финансирал. Той е саудитец, който живее в Лондон и може да е един от хората, които са ги подкрепяли. Всички са от арабски произход. Вече се знае с положителност, че петима от тях са били саудитски граждани. Автоматите им са били откраднати преди десет години. И четирите групи са взели коли под наем в Лас Крусес, Ню Мексико, и вероятно са се придвижвали поотделно до целите си. Пътят им е проследен по бензиностанциите, от които са купували бензин.
— Вероятно мотивацията им е била строго идеологическа? — попита Доминик.
Хендли кимна.
— По-скоро религиозна, което е тяхното разбиране за идеология.
— Търсят ли ме от Бюрото? — зададе следващия въпрос Доминик.
— По-късно днес ще трябва да се обадиш на Гюс Върнър, за да може да оформи документацията си, но не очаквам да има някакви усложнения. Вече имат готово обяснение по случая.
— Добре.
— Предполагам, че бяхме обучавани тъкмо за това — обади се Брайън. — Да преследваме такива хора, преди да са в състояние да извършат лоши неща като това тук.
— Общо взето, нещата стоят точно така — потвърди Хендли.
— Добре — рече Брайън. — Това за мен е приемливо.
— Ще пристъпите заедно към изпълнение на задачите под прикритието на хора от банковия и търговския бранш. Ще ви запознаем с нещата, които трябва да знаете, за да поддържате легендите си. Ще действате главно от въображаем офис чрез портативен компютър.
— А как стои въпросът с безопасността? — попита Доминик.
— Това няма да е проблем — увери го Бел. — Компютрите са напълно сигурни. Когато е нужна гласова комуникация, могат да се използват и като телефони по интернет. Кодиращата система е много надеждна — подчерта той.
— Добре — съгласи се, без да е напълно убеден Доминик. Пийт им беше казал същите неща, но той нямаше доверие в никакви кодиращи системи. Системите на ФБР за връзка по радиото, за които се говореше, че са много надеждни, един-два пъти бяха пробивани от изобретателни лоши момчета или от компютърни маниаци, които много обичаха да се обаждат в офиса на някой местен представител на ФБР, за да му покажат колко ги бива. — А какво ще е нашето законно оправдание?
— То е най-доброто, което можем да ви предложим — рече Хендли и му подаде една папка. Доминик я пое и я отвори. Веднага ококори очи.
— Мама му стара! Как успяхте да се снабдите с това? — попита той. Единствената президентска заповед за помилване, която беше виждал, беше в учебник по право. Тази не беше попълнена и имаше само подпис. — Непопълнена заповед за президентско помилване? По дяволите!
— Кажи ми какво мислиш за нея? — предложи Хендли.
Отговорът се съдържаше в подписа. Доминик веднага си припомни някои неща от юридическото си образование. Документът беше изряден. Дори Върховният съд не можеше да го пренебрегне, защото суверенното право на президента да помилва хора беше също толкова законно, колкото и свободата на словото. То обаче нямаше да помогне много извън САЩ. — Значи ще действаме срещу хора тук в страната?
— Възможно е — потвърди Хендли.
— Ние сме първите стрелци в отбора, така ли? — попита Брайън.
— Това също е вярно — отвърна бившият сенатор.
— А с какво ще действаме?
— Ще зависи от характера на задачата — отвърна Бел. — За повечето обекти имаме ново оръжие, което е със стопроцентова ефикасност и е много скрито. По всяка вероятност ще научите за него утре.
— Работата спешна ли е? — зададе нов въпрос Брайън.
— Ръкавицата вече е хвърлена — обърна се Бел и към двамата. — Вашите цели ще бъдат хора, които са вършили, планират да вършат или пък подкрепят операции, чиято цел е да причинят сериозни загуби на нашата страна или на нейните граждани.
— Значи ние няма да се ограничим само с един случай. Не сме официалните екзекутори само на щата Тексас? — обади се Доминик.
— Не, не сте. Вашата дейност ще бъде извън легалната система на страната. Ще се опитаме да неутрализираме противниковите сили, като ликвидираме техни важни хора. Това в най-лошия случай ще попречи на възможностите им да осъществят плановете си. Надяваме се също то да принуди техните водачи да се издадат, за да можем да вземем мерки и срещу тях.
— Значи това е нещо като разрешително за лов, в което няма ограничения за броя на отстреляните животни и няма откриване на сезона — рече Доминик, връщайки обратно папката.
— Нещо такова, само че в разумни граници.
— Това ме устройва — каза Брайън. Спомни си, че само преди двайсет и четири часа беше държал умиращото момченце в ръцете си. — Кога започваме работа?
— Скоро — отговори Хендли.
— Тони, какво правят те тук?
