Електронният му адрес беше [email protected] и беше нов за компютърния индекс на Джак.
— Honeybear?15 — рече развеселен Уилс. — Този сигурно сърфира из порнографските сайтове в мрежата.
— Значи си пада по виртуалния секс. Тони, ако в Германия сме пречукали някого на име Атеф, това е потвърждение за случилото се плюс нов обект, който трябва да следим. — Райън се извърна отново към компютъра си и използва мишката, за да провери източниците. — Ето, и от АНС са го засекли. Може би го мислят за възможен играч.
— Ама ти наистина нямаш проблеми с въображението — рече малко троснато Уилс.
— Мама му стара! — изруга явно ядосан Джак. Започваше да разбира защо баща му често се вбесяваше от пристигащи в Белия дом сведения от разузнаването. — Тони, колко по-очевидни трябва да са нещата?
Уилс пое дълбоко въздух и заговори спокойно както обикновено.
— Укроти топката, Джак. Това е само един източник, едно-единствено съобщение за нещо, което може да е станало, а може и да не е. Не бъди толкова сигурен за неща, които не са потвърдени от известен за нас източник. Зад този имейл адрес могат да се крият най-различни неща, затова не можем с лека ръка да кажем дали този човек е от лошите, или не е.
Джак отново се запита дали инструкторът му не го подлагаше на ново изпитание.
— Добре де, нека поразсъждаваме пак. MoHa56 е източник, за който считаме за много вероятно да е играч. Може би е този, който отговаря за операциите на лошите момчета. Откакто съм тук, непрекъснато следим дали няма да се появи нещо за него в мрежата, нали така? Засичаме другия имейл адрес и се оказва, че съобщението му е изпратено тъкмо в неговата пощенска кутия, и то в момент, когато ние… т.е. те са изпратили екип със задача да убие някого. Или може би ще ми кажеш, че Уда бен Сали наистина е получил инфаркт, докато си е представял какво прави с любимата си курва в центъра на Лондон. Може би и британското контраразузнаване е проявило такъв голям интерес към случая, само защото не всеки ден заподозрян за връзки с терористи банкер умира внезапно на улицата. Пропуснах ли нещо?
Уилс се усмихна.
— Аргументацията ти не беше лоша. Малко бедна откъм доказателства, но в предположението ти има логика. Значи мислиш, че трябва да го занеса на горния етаж.
— Да, и то тичешком, Тони — рече Райън и се облегна в стола си.
— Така и ще направя.
Пет минути по-късно Уилс влезе в кабинета на Рик Бел и му подаде два листа.
— Рик, имаме ли екип, който действа в Германия? — попита той. Отговорът никак не го изненада.
— Защо питаш? — Изражението на Бел като на стар покерджия би впечатлило дори мраморна статуя.
— Ами прочети — рече Уилс.
— По дяволите — реагира изненадан шефът. — Кой измъкна това от електронния океан?
— Отгатни — предложи Тони.
— Момчето е свършило добра работа. — Бел погледна внимателно към госта си. — Какво точно подозира?
— Ако работеше в Ленгли, със сигурност щеше да поизнерви някои хора.
— Теб също, нали?
— Може и така да се каже — отвърна Уилс. — Има доста добри скокове във въображението си, Рик.
Бел се намръщи.
— Ама това да не би да е състезание по дълъг скок от Олимпийските игри?
— Рик, Джак схваща някои неща толкова бързо, колкото компютърът разликата между единица и нула. Прав е, нали?
Бел изчака една-две секунди, преди да отговори.
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че те видяха сметката на онзи Сали, а това вероятно е втората им задача. Как ги правите тези работи?
— Не ти трябва да знаеш. Нещата не са така ясни, както изглеждат — отвърна Бел. — Този Атеф беше вербовчик. Изпратил е най-малко един в Де Мойнс.
— Това е достатъчно основателна причина — рече Уилс.
— Сам е на същото мнение. Ще му предам това. Има ли още нещо?
— Този човек с имейла MoHa трябва да бъде проучен по-внимателно. Може би трябва да го открием — каза Уилс.
— Да имаш някаква представа къде може да е?
— Най-вероятно да е в Италия, макар че много хора непрекъснато сменят местожителството си. Има твърде много големи градове с удобни места за криене. Обаче Италия е подходяща за него. Намира се в центъра. Има въздушни връзки за всякъде. Напоследък терористите са я оставили на мира. Никой не гони куче, което не лае.
— Същото се отнася за Германия, Франция и останалата част от Централна Европа.
Уилс кимна.
— Така е. Там също е възможно да се крият терористи, но местните власти, изглежда, не си дават много сметка за това. Предпочитат да си крият главите в пясъка, Рик.
— Прав си — съгласи се Бел. — И така, какво ще правим с нашия ученик?
— С Райън ли? Добър въпрос. Той определено напредва бързо. Особено го бива да прави връзка между отделните неща — изрази гласно мнението си Уилс. — Има богато въображение и понякога отива твърде далеч в предположенията си, но нова не е съвсем лошо качество за един аналитик.
— Каква оценка му даваш до този момент?
— Много добър, дори клони към отличен и това е само защото е съвсем нов. Не е толкова добър колкото мен, но аз се занимавам с тази работа още преди да е бил роден. Той просто е едно добро ново попълнение, Рик. Ще стигне далеч.
— Толкова ли е способен? — попита Бел. Тони Уилс беше известен като предпазлив и консервативен аналитик, един от най-добрите, които са имали в Ленгли, въпреки малко бюрократичния му подход.
Уилс кимна.
— Толкова. — Тони беше изключително честен човек. Беше си такъв по природа, но и можеше да си го позволи. Колежът плащаше много по-добре от която и да било правителствена агенция. Децата му бяха вече големи — най-малкият му син беше последна година във факултета по физика в университета в Мериланд, а след това той и Бети биха могли да помислят за следващата важна стъпка в живота, въпреки че на Уилс тук му харесваше и нямаше конкретни планове за напускане. — Обаче не му казвай, че съм го казал.
— Да не е прекалено самомнителен?
— Не, подобна оценка би била несправедлива, обаче не искам да започне да си мисли, че всичко му е ясно.
— Никой, който е що-годе с ума си, не би си го помислил — рече Бел.
— Така е — съгласи се Уилс и стана. — Но защо да рискуваме?
Тони излезе, но Бел все още не можеше да реши какво да прави с младия Райън.
Явно трябваше да поговори за това със сенатора.
— Следваща спирка Виена — уведоми Доминик брат си. — Имаме нов обект.
— Докога ли ще продължава тази работа? — зачуди се на глас Брайън.
Брат му се засмя.
