— Приятелю, след по-малко от час ще се увериш, че не е. Ето — той отново отвори портфейла си, — това са жена ми, дъщеря ми и малкото ни синче. Адресът ми у дома, в Америка, е на шофьорската ми книжка — Перегрийн Клиф 5000, окръг Ан Аръндел, Мериленд. Това се намира точно до Чесапийк Бей. От там до централата на ЦРУ в Ленгли е един час с кола. Жена ми е очен хирург и болница „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Световноизвестна е. Не може да не си чувал за нея.
Зайцев поклати глава.
— Е, преди няколко години трима доктори от „Хопкинс“ оперираха очите на Михаил Суслов. Разбрах, че Тия дни е починал. Мястото му ще заеме по всяка вероятност Михаил Евгениевич Александров. Знаем някои неща за него, но не достатъчно. Всъщност не знаем достатъчно и за Юрий Владимирович.
— Какво по-точно?
— Женен ли е? Никога не сме виждали снимка на жена му, ако въобще има.
— Разбира се, че е женен. Всеки го знае. Жена му се казва Татяна, много елегантна. Според Ирина имала благородно потекло. Но нямат деца — разказа Олег.
„Ето, че получихме сведение номер едно от Заека“ — помисли си Райън.
— Как е възможно да не знаете това? — зачуди се Зайцев.
— Олег Иванович, има много неща, които не знаем за Съветския съюз — призна Джак. — Някои са важни, други не толкова.
— Наистина ли?
— Да, наистина.
Изведнъж нещо зачовърка паметта на Зайцев.
— Казвате, че името ви е Райън?
— Да, точно така.
— Баща ви е полицай?
— Как разбрахте? — учуди се Райън.
— Имаме вашето досие. От резидентурата във Вашингтон. Семейството ви беше нападнато от някакви бандити, нали?
— Правилно. „КГБ се интересува от мен, виж ти“ — каза си Джак. — Терористи, опитаха се да ме убият, а също и семейството ми. В нощта на нападението се роди синът ми.
— И вие постъпихте в ЦРУ след това?
— Да, официално. Бях работил преди това за Управлението няколко години. — Любопитството му съвсем се изостри. — И какво пише в досието ми?
— Пише, че сте глупав богаташ, бивш морски пехотинец, а жена ви е богата кучка и че сте се оженили за нея заради парите й. За да забогатеете още повече.
„Значи дори КГБ е в плен на собствените си политически предразсъдъци — каза си Джак. — Любопитно.“
— Не съм беден — уведоми Джак Заека. — И се ожених по любов, не за пари. Само глупаците го правят.
— Колко от капиталистите са глупаци?
Райън се засмя.
— Много повече, отколкото си мислите. В Америка не е нужно да сте много умен, за да станете богат. — В Ню Йорк и във Вашингтон беше пълно с богати идиоти, но Райън осъзна, че на Заека ще му е необходимо малко време, за да го разбере. — Кой е направил досието ми?
— Кореспондентът на „Известия“ е агент на КГБ. Изпрати го миналото лято.
— А вие откъде сте запознат?
— Съобщенията му минават през бюрото ми, а аз ги препращам в Института за САЩ и Канада, който е поделение на КГБ. Знаете ли това?
— Да — потвърди Джак. — Това ни е известно.
В този момент ушите му забучаха. Самолетът се снижаваше. Райън обърна остатъка от бяло вино в чашата и се самоуспокои, че ще трае само няколко минути. От операцията БЕАТРИКС разбра нещо много важно — че работата на терен не беше за него.
Табелата с надписа „Пушенето забранено!“ светна отново. Райън нагласи седалката в максимално изправено положение. Тогава се появиха и светлините на Манчестър — фаровете на автомобилите и лампите по оградата на летището. След още няколко секунди… колелата докоснаха земята на добрата стара Англия. Не беше същото като в Америка, но засега вършеше работа.
Олег опря лицето си на прозореца, вглеждайки се в надписите на самолетите. Имаше прекалено много самолети като за съветска военновъздушна база и явно не беше маскировка. Видимо се поуспокои.
— Добре дошли в Манчестър — обяви пилотът по интеркома. — Часът е три и четирийсет, температурата на въздуха е петдесет и четири градуса по Фаренхайт. Благодарим ви още веднъж за проявеното търпение. Надявам се да ви видим скоро пак като пасажери на „Бритиш Мидландс Еъруейс“.
„Да, бе — помисли се Райън. — Мечтай си.“
Райън изчака на мястото си, докато самолетът спре в района на пристигащите пътници от международните полети. Стълбата на колела се доближи до вратата на самолета, а главният стюард я отвори. Райън и заешкото семейство слязоха първи по стъпалата, откъдето ги отклониха към чакаща наблизо лека кола, вместо да се качат на автобуса с останалите пътници.
Алън Кингшот ги посрещна и подаде ръка.
— Как мина, Джак?
— Като посещение в света на Дисни — отвърна Райън, без следа от ирония в гласа.
— Добре. Сега да ви откараме на някое удобно място.
— Ще ми дойде екстра, приятел. Колко е часът? Четири без петнайсет ли?
Райън още не бе върнал стрелките на часовника си. Великобритания беше един час назад от останалата част на Европа.
— Точно толкова — потвърди оперативният агент.
— По дяволите — реагира Джак.
Беше твърде късно, за да се обади у дома и да предупреди Кети, че се е прибрал. А и това не беше съвсем вярно. Предстоеше първо да играе ролята на представител на ЦРУ на първото интервю със Заека. Вероятно сър Базил се беше спрял на него, тъй като не е достатъчно опитен и следователно нямаше да е ефективен. Но да си гледат работата, той щеше да им даде да разберат кой е глупакът, каза си Райън. Но първо трябваше да поспи. Стресът беше по-уморителен и от бягането. Натоварваше в по-голяма степен сърцето.
През това време в Будапеща трите трупа бяха откарани в градската морга — място, което беше еднакво потискащо и зад желязната завеса, и пред нея. След като удостовериха, че Зайцев е руски гражданин, позвъниха в съветското посолство, където почти веднага разбраха, че въпросният мъж е служител на КГБ. Това предизвика вниманието на резидентурата от другата страна на улицата, срещу хотела, където той бе загинал. Последваха още телефонни обаждания.
Преди пет сутринта професор Золтан Биро бе събуден от унгарската държавна сигурност. Биро беше патолог в медицинското училище „Игнац Земелвайс“. Наречено на името на един от бащите на ембрионалната теория, то привличаше и студенти от Западна Германия. Та професорът получи заповед от вътрешното министерство да направи аутопсия в присъствието на лекаря от съветското посолство.
Първо се захвана с тялото на мъжа. Преди това взеха проби на кръвта от трите трупа и ги отнесоха за анализ в лабораторията.
— Това е овъгленото тяло на мъж, приблизително на трийсет и пет години, ръст около сто седемдесет и пет сантиметра, тегло седемдесет и шест килограма. Цветът на косата не може да се установи, тъй като е изгоряла изцяло при пожара. Първоначалните заключения са, че смъртта е настъпила вследствие на пожар, най-вероятно задушаване с въглероден окис, тъй като по тялото липсват признаци за насилствена смърт.
После започна дисекцията с класически разрез под формата на буквата игрек, за да направи оглед на вътрешните органи.
Преглеждаше сърцето, когато донесоха лабораторните анализи.
