— Професор Биро, въглеродният окис и в пробите от трите трупа са далеч над нормата за летален изход — каза гласът по високоговорителя, след което съобщи данните.
Биро погледна руския си колега.
— Искаш ли да направим още нещо? Мога да извърша цялостна аутопсия, но причината за смъртта е повече от ясна. Мъжът няма огнестрелна рана. Ще направим пълен анализ на химията на кръвта, разбира се, но е слабо вероятно да са били отровени. Умрели са при пожара. Ще ви изпратя подробен доклад с лабораторните изследвания по-късно следобед.
Биро изпусна дълбока въздишка.
— Ужасна смърт — заключи той.
— Какво красиво момиченце — забеляза руският интернист.
Портфейлът на Зайцев беше оцелял незнайно как при пожара и в него намериха семейна снимка.
— Смъртта не проявява никога сантименталност, приятелю — каза му Биро.
Като патолог той беше наясно с това.
— Благодаря, другарю професор — каза руснакът и си тръгна, обмисляйки официалния си доклад до Москва.
Глава 29
ОТКРОВЕНИЕ
Тайната квартира беше като палат. Провинциална къща на човек с много пари и с вкус, строена преди век, което личеше от пръв поглед, с гипсова пластика по фасадата и гредоред от дъбов материал, използван някога за строителството на кораби като „Виктория“. Само че закотвени на земята. Намираше се толкова далече от водата, колкото може да се отдалечи човек на този остров.
Явно Алън Кингшот беше идвал тук и преди, тъй като не само ги откара до там, но и ги покани да влязат вътре. Мъжът и жената, които се грижеха за поддръжката, заприличаха на Райън на ченгета, вероятно семейство пенсионирани полицаи. Те любезно придружиха новодошлите гости в красив апартамент. Очите на Ирина Зайцева изскочиха от орбитите си, когато видя луксозната обстановка, която беше впечатляваща дори за стандартите на Райън. Всичко, което Олег Иванович можа да направи, бе да извади бръснарските си принадлежности в банята, да се разсъблече и да се бухне на леглото, а алкохолът му помогна да заспи само след пет минути.
Точно след полунощ съдия Мур бе уведомен, че пакетът е пристигнал благополучно и е настанен на безопасно място. След като получи тази информация, той се върна в леглото. Оставаше само да поиска от ВВС да му предоставят КС-135 или подобен самолет, за да могат да доведат пакета у дома, а за това бе достатъчно едно обаждане по телефона в Пентагона. Чудеше се каква ли информация щяха да получат от Заека, но имаше време дотогава. Търпението вече не бе толкова непоносимо, след като опасната част бе отминала. Беше като на Коледа. Макар да не знаеш какво има за теб под елхата, поне си наясно, че е нещо хубаво.
Сър Базил Чарлстън получи новината в къщата си в Белгрейвия още преди закуска по куриер на Сенчъри Хаус. „Доста приятно начало на работния ден“ — помисли си той, давайки си сметка, че същото не можеше да се каже за някои от другите дни. Тръгна към службата си малко след седем. На сутрешната сводка щеше да информира колегите си за успеха на операция БЕАТРИКС.
Райън се събуди от шума на автомобилното движение. Който и да бе проектантът на тази великолепна къща в провинцията, не беше предвидил, че само на триста метра от нея ще минава натоварена магистрала. Райън не само нямаше махмурлук въпреки голямото количество питиета, които си позволи по време на полета, но се чувстваше напълно бодър след близо шест и половина часа сън. Изкъпа се и се отправи към огромната столова. Завари Алън Кингшот да пие чай.
— Вероятно ще предпочетеш кафе, а?
— Ако има.
— Само нес — предупреди Кингшот.
Джак не издаде разочарованието си.
— По-добре нес, отколкото никакво.
— Яйца по бенедиктински? — попита пенсионираната полицайка.
— Госпожо, това напълно ще компенсира липсата на бира „Старбъкс“ — отвърна Джак с усмивка.
След това видя сутрешните вестници и му мина през главата, че животът му най-после възстановява нормалния си ход — почти.
— Господин и госпожа Томсън се грижат за къщата — обясни Кингшот. — Ник беше детектив в Скотланд Ярд, а Ема работеше в администрацията.
— Моят баща имаше същата професия — отвърна Райън. — А как започнахте работа в Сикрет Интелиджънс Сървис?
— Ник работеше по случая „Марков“ — отговори госпожа Томсън.
— И свърши великолепна работа — добави Кингшот. — Ако работеше за нас, щеше да е превъзходен оперативен агент.
— Като Бонд, точно като Джеймс Бонд — обади се Ник Томсън, отивайки към кухнята. — Съмнявам се. Нашите гости се размърдаха. Мисля, че малкото момиченце ги събуди.
— Не бих се учудил — каза Джак. — Децата са способни на това. И така тук ли ще го разпитваме или някъде другаде?
— Смятахме да го направим в Съмърсет, но снощи решихме, че е излишно да ги разкарваме насам- натам. Защо да ги притесняваме повече? — попита риторично Кингшот. — Използваме тази къща от миналата година, а тя е удобна като всички останали. Квартирата в Съмърсет — близо до Тонтън — е малко по-изолирана, но тези хора няма къде да избягат, как мислиш?
— Ако се върне у дома, ще е мъртъв — отвърна Райън. — Не може да не го съзнава. На самолета се притесняваше да не би да сме от КГБ и всичко това да е инсценировка. Жена му пазаруваше с огромна страст в Будапеща. Дали да не я придружи някой из магазините наоколо? — подвоуми се американецът. — През това време ще можем да говорим със Заека на спокойствие. Английският му е добър. Имаме ли човек, който знае руски?
— Това е моя работа — каза Кингшот на Райън.
— Първото нещо, което трябва да разберем, е защо, по дяволите, се е решил да избяга?
— Естествено. Но какви са тия приказки за пробив на комуникациите?
— Да — Райън пое дълбоко въздух. — Хората са готови да скочат от прозореца за подобна информация.
— Абсолютно си прав — потвърди Кингшот.
— Е, Ал, работил си в Москва, така ли?
Британецът кимна.
— Два пъти. Идеално е от гледна точка на самия спорт. Но напрежението е огромно.
— Къде другаде си бил?
— Във Варшава и Будапеща. Говоря тамошните езици. Разкажи сега как се справи Анди Хъдсън.
— Той е върхът, Ал. Спокоен, самоуверен, знае си работата, добри контакти.
— Кафето ви, сър Джон — каза госпожа Томсън и му поднесе чаша „Тейстърс Чойс“
Британците бяха способни хора, чиято кухня някои несправедливо очерняха, но те наистина не знаеха какво е кафе. Все пак по-добре, отколкото чай.
Яйцата по бенедиктински пристигнаха почти веднага. След като ги опита, Райън реши, че госпожа Томсън спокойно можеше да дава кулинарни уроци. Джак разлисти вестника — беше „Таймс“ — и изпита истинско облекчение, че отново се връща в нормалния свят. Щеше да звънне на Кети след около час. С малко късмет можеше да я види след ден-два. В идеално подредения свят сега щеше да държи в ръцете си американски вестник или най-малкото „Интернешънъл Хералд Трибюн“, но той все още не бе в идеалния свят. Там нямаше да има нужда да пита какви са резултатите от мачовете в Световните серии. Сезонът се откриваше утре. Как ли щяха да се представят „Филис“ тази година? Е, щеше да разбере.
