главния агент в Москва? Но те не биха се насочили към него, ако не знаят кой е, нали така? Дори КГБ не разполагаше с толкова ресурси да си позволи да следи всеки служител от посолството — беше твърде тромаво и със сигурност щеше да вдигне под тревога персонала в посолството.
Следователно те не можеха да го обработват, без да знаят кой е, а ако знаеха, щяха да се опитат да не се издадат.
Така че Олег Иванович не можеше да е примамка. Той би трябвало да е истински. Нали така?
При всичката си интелигентност и опитност Фоли не можеше да изгради версия, с която да изобличи Заека. Проблемът беше, че не е много разумно.
Но какво в шпионажа въобще можеше да се нарече разумно?
Най-разумното бе да измъкнат тоя тип от тук. Имаха Заек, а Заекът трябваше да избяга от Мечката.
— Не можеш ли да споделиш какво те измъчва? — попита Кети.
— Не.
— Важно ли е поне?
— Да — кимна той. — Да, важно е, но проблемът е, че не знаем доколко е сериозно.
— Нещо, което засяга и мен?
— Не. Не е трета световна война или нещо такова. Но аз наистина не мога да говоря за това.
— Защо?
— Знаеш защо — секретно е. Ти не ме информираш за пациентите си, нали? Защото правилата на лекарската етика го изискват, а при нас правилото е да пазим тайна.
Колкото и да беше умна, Кети все още не можеше да проумее някои неща.
— Мога ли да помогна по някакъв начин?
— Кети, ако можех да споделя с теб, вероятно щеше да предложиш някои идеи. Макар че не съм сигурен. Ти не си психиатър, а именно тази област от медицината има отношение към проблема — как хората реагират при заплаха, каква е мотивацията им, как възприемат действителността и как тези възприятия се отразяват върху поведението им. Опитвам се да влизам в мислите на хора, които не познавам, и да преценя какви действия биха предприели при определени обстоятелства. Изучавал съм човешкото мислене и преди да постъпя в Управлението, но както знаеш…
— Да, трудно е да се проникне в нечий мозък. И знаеш ли какво?
— Какво?
— По-трудно е да разгадаеш нормалните хора, отколкото лудите. Хората понякога може да разсъждават разумно, а да вършат щуротии.
— Заради възприятията си?
Тя кимна.
— Отчасти, но често се дължи на факта, че предпочитат да вярват на измислици.
Думите й накараха Райън да се замисли.
— Добре. Кажи ми нещо за… Йосиф Сталин например. Той е ликвидирал много хора. Защо?
— В някои от случаите причините са били реални, в други — от параноя. Когато е забелязвал истинска заплаха, е действал решително. Но при него е имало тенденция да вижда заплахи, които не са съществували или не са били достатъчно сериозни, за да заслужават убийство. Сталин е живял на границата между лудостта и нормалността и е преминавал през нея като човек върху мост, който не може да реши къде живее. В международната политика е действал разумно, колкото всички останали, но е бил безмилостен и никой никога не е смеел да му каже „не“. Един от лекарите в „Хопкинс“ написа книга за него. Четох я, когато учех във факултета.
— Какво пишеше в нея?
Госпожа Райън вдигна рамене.
— Не беше изцяло убедително. Модерната наука показва, че душевните болести се причиняват от химичен дисбаланс в мозъка, а не от това, че татко ти някога те е шляпал прекалено много или че си заварил майка си в леглото с любовника й. Но ние не можем да изследваме химичния състав в кръвта на Сталин, нали?
— Не. Мисля, че изгориха тленните му останки и поставиха урната… Не си спомням къде — призна Джак.
Май че не беше в Кремълската стена? А може би заровиха ковчега, а не го изгориха? Не си струваше да си напъва мозъка.
— Смешно е. Редица исторически фигури са вършели разни неща, защото са били психически нестабилни. Сега бихме могли да ги оправим с литий и други медикаменти, открити главно през последните три десетилетия. Но в ония времена са познавали само спирта и йода. И може би баенето — добави тя.
— Сигурно и Распутин е имал химичен дисбаланс, а? — зачуди се Джак на глас.
— Вероятно. Не си го спомням добре, не беше ли някакъв откачен свещеник?
— Не свещеник, а мистик. Ако днес беше жив, вероятно щяха да го показват по телевизията като евангелист. Какъвто и да е бил, е погубил династията на Романовите, които и бездруго са били безполезни.
— И Сталин се е възползвал?
— Първо Ленин, след него Сталин. Владимир Илич е пукнал от мозъчен удар.
— От високо кръвно може би или увеличен холестерол, който се е отложил в мозъка му и го е довършил. А Сталин е бил по-зъл, нали?
— Ленин никога не е действал открито, но Сталин е бил забавен като Тамерлан33, а може би като някой цезар, попаднал в двайсети век. Когато Романовите си връщали разбунтувало се село, избивали всичко живо, включително кучетата.
— Нима?
— Да, но британците винаги щадят кучетата. Много сантиментално се отнасят към тях — добави Джак.
— На Сали й липсва Ърни — напомни му Кети в типичния женски стил да се отплесва към нещо, което няма връзка с разговора.
Ърни беше кучето им, което остана в Америка.
— На мен също, но тази есен ще се позабавлява — скоро започва сезонът на патиците. Ще му се наложи да вади от водата всички простреляни птици.
Кети потрепери. Тя никога не бе ловувала нещо по-живо от хамбургер в местния супермаркет — но режеше човешки същества със скалпел. „Къде е логиката?“ — помисли си Райън с усмивка. Но в света нямаше правило, което да изисква желязна логика — поне на него не му бе известно.
— Не се тревожи, скъпа. На Ърни ще му хареса. Повярвай ми.
— Да, сигурно.
— Той обича да плува — добави Джак, продължавайки да я дразни. — Нещо интересно около очните болести идната седмица?
— Не, само рутинни неща — прегледи на очите и предписване на очила през цялата седмица.
— И нищо забавно, като да разрежеш окото на някое копеле и след това да го зашиеш отново?
— Процедурата не е такава — тросна му се тя.
— Бейби, не бих могъл да забия в нечие око скалпела, без да си изкарам акъла, а по-вероятно е да припадна.
Самата мисъл за това го накара да потрепери.
— М-м-да — бе всичко, което тя можа да отговори след това признание.
Тя не проумяваше защо в школата на морската пехота в Куонтико, Вирджиния, не ги учеха да понасят подобни неща.
Мери Пат усещаше, че съпругът й е още буден, но времето не бе подходящо да разговарят дори с жестове. Вместо това тя обмисляше варианти за операцията — как да измъкнат пратката. Москва бе опасно място. И от други градове на Съветския съюз нямаше да е по-лесно, тъй като тукашният екип не разполагаше с голям личен състав, който да покрие тази огромна страна. А и разузнавателните операции се организираха предимно в столиците на чуждите държави, тъй като само там пращаха „дипломати“, които
