я следят, а ако не беше така, щяха да й открият досие в КГБ по доклад от офицер на КГБ, потвърждаващ, че тя не е заплаха за световния социализъм.
Зайцев се върна към съобщенията и опитите да запамети максимално информация. Колкото повече предостави на ЦРУ, толкова повече пари ще получи. Може би щеше да заведе своя зайчик в оня увеселителен парк „Светът на Дисни“, за да се позабавлява малката му дъщеричка. В купчината имаше телеграми и от други страни. Една шифрована с еднократен код беше от агент на име МИНИСТЪРА от Англия и представляваше интерес. Той сигурно работеше в тяхното външно министерство и доставяше отлична политическа и дипломатическа информация, която много се харесваше на горния етаж.
Фоли отиде с дипломатическа кола до британското посолство. След като им показа личните си документи, станаха много любезни, а Найджъл слезе да го посрещне в голямото фоайе, което наистина беше много голямо.
— Здрасти, Ед — подаде му сърдечно ръка и се усмихна. — Ела с мен.
Качиха се по мраморните стълби и след това влязоха в кабинета му. Хейдок затвори вратата и му посочи кожения стол.
— Какво мога да направя за теб?
— Имаме Заек — каза Фоли без предисловия.
А това бе достатъчно. Хейдок знаеше, че Фоли е шпионин „братовчед“ по английската терминология.
— Защо ми го казваш?
— Нуждаем се от помощта ви да го измъкнем. Искаме да го направим през Будапеща, но нашите хора там току-що изгоряха. Какъв е екипът ви там?
— Шеф е Анди Хъдсън. Бивш парашутист, способен тип. Но чакай малко, Едуард. Какво можеш да ми кажеш и защо е толкова важно?
— Той е вътрешен, както казвате вие, доколкото си спомням. Изглежда, е от свръзките. По всичко личи, че е истински, Найджъл. Поисках разрешение да го измъкнем и Ленгли даде зелена светлина. Чифт петици, човече — добави той.
— Значи, висш приоритет и напълно надежден, така ли?
Фоли кимна.
— Да. Искаш ли да чуеш добрата новина?
— Ако има?
— Твърди, че нашите комуникации може би са компрометирани, но вашата система е непокътната.
— Радвам се да го чуя. В такъв случай аз мога да се свързвам спокойно, а ти не можеш?
Ново кимване.
— Научих тази сутрин, че екип от свързочници е тръгнал насам, за да ми помогне. — Вероятно са ми приготвили еднократни кодове за връзка. По-късно днес ще разбера.
Хейдок се облегна назад и запали цигара — „Силк Кът“ с ниско съдържание на катран. Беше минал на тях, за да угоди на жена си.
— Имаш ли план? — попита британският шпионин.
— Смятам да пътува с влак до Будапеща. Що се отнася до останалото, е… — Фоли му разказа идеята, която двамата с Мери бяха измислили.
— Не е зле, Едуард — каза Хейдок. — Чел ли си за „КЪЛЦАНО МЕСО“? В академията при нас е част от азбуката, както знаеш.
— Още като дете. Винаги съм го смятал за много хитро.
— Абстрактно погледнато, не е лоша идея, но нали си наясно, че нещата, които ти трябват, не можеш да си купиш от железарията.
— Помислих и за това, Найджъл. Добре, ако ще играем, трябва да побързаме.
— Съгласен съм — Хейдок замълча за миг. — Базил ще поиска да научи някои подробности. Какво още мога да му съобщя?
— Всеки момент ще му донесат на ръка писмо от съдия Мур. Всичко, което аз мога да кажа, е, че тоя приятел изглежда истински.
— Казваш, че е от комуникациите — в Центъра, така ли?
— Да.
— Може да се окаже наистина ценен — съгласи се Хейдок. — Особено ако е пощенски чиновник.
Той наистина каза чиновник. Произношението на думата накара Фоли да се ухили — но не чак толкова широко.
Кимна отново, този път по-бавно, с очи вторачени в домакина му.
— Така смятаме, приятел.
Най-после заговори, както говореха у дома.
— Мамка му — изсъска Хейдок. — Това може да се окаже ценно. И той е от занаята?
— Точно така. Малко по-сложно от това, но така излиза, приятел.
— Не е капан, не е опит да те разкрият?
— Мислих за това, но няма логика или греша? — попита Фоли. Британците знаеха, че е от Управлението, но не знаеха, че е шефът тук. — Ако са ме разпознали, защо да си разкриват толкова бързо картите?
— Вярно е — съгласи се Найджъл. — Би било глупаво. Значи, Будапеща, така ли?
— Има и лоша новина. Жена му не знае за плана — Фоли трябваше да го предупреди за това.
— Шегуваш се, Едуард.
— Бих искал, човече, но това е положението.
— Така-а-а. Е, какво е животът без малко усложнения? Някакви предпочитания как Заекът да бъде изведен? — Фоли не можа да схване точно за какво си мислеше, задавайки му въпроса.
— Това ще решава вашият човек Хъдсън в Будапеща, предполагам. Там не е моя територия, за да му давам акъл как да си организира операциите.
Хейдок само кимна. Това бе нещо, за което не бе нужно да се споменава дори.
— Кога?
— Скоро, възможно най-скоро. В Ленгли са по-нетърпеливи и от мен.
Фоли не добави, че това бе за него възможност да натрупа точки още в началото на назначението си в Москва.
— А за Рим разузнаваш ли нещо? Сър Базил ще ме побърка за това.
— Министър-председателят ви се интересува, така ли?
— Колкото и вашият президент. Тая история може жестоко да размъти водата.
— Така е — съгласи се Фоли. — Както и да е, исках да те предупредя. Сър Базил вероятно ще ти прати съобщение по-късно днес.
— Ясно, Едуард. След като пристигне, ще мога да предприема действия.
Погледна часовника си. Беше прекалено рано да пият бира в бюфета на посолството. Жалко.
— Когато получиш одобрението, ми се обади. Става ли?
— Разбира се. Всичко ще е наред, Ед. Анди Хъдсън е печен агент и разполага с голяма мрежа в Будапеща.
— Идеално — каза Фоли и стана.
— Какво ще кажеш да вечеряме скоро със семействата? — попита Хейдок.
— Смятам, че трябва да го организираме съвсем скоро. Пени май всеки момент ще ражда. Кога ще я отведеш у дома?
— След две седмици. Малкият хулиган започна много да рита.
— Това е добър знак.
— Имаме добър лекар тук, в посолството, ако реши да излезе по-рано.
Само дето докторите в посолствата не си падаха много по израждане на деца. Това важеше за всички.
— Е, ако е момче, Еди ще ви даде да гледате „Трансформерите“ — обеща Ед.
— „Трансформерите“? Какво е това?
