изкривени в сюреалистични форми от експлозията. Вътрешното оборудване на подводницата образува метален облак в раздробения корпус и запотъва заедно с него, разпръсквайки се на голяма площ върху дъното от твърд пясък на три мили по-надолу.
„Далас“
— Милостиви боже! — Джоунс дръпна рязко слушалките и отвори широко уста, за да отпуши ушите си. Автоматичните релета в сонарната система бяха защитили слуха му от пълната сила на експлозията, но и това, което бяха пропуснали, беше достатъчно да го накара да почувства главата си смазана като с чук. Всички, които се намираха в подводницата, чуха звука от експлозията през корпуса й.
— Внимание до всички, говори капитанът. Не се безпокойте от току-що чутото. Това е всичко, което мога да кажа.
— Шкипер! — обади се Маниън.
— Да, да се върнем към контакта.
— Слушам, капитане! — погледна Маниън командира си с любопитство.
Белият дом
— Успяхте ли да му съобщите навреме? — попита президентът.
— Не, сър — отпусна се в стола си Мур. — Хеликоптерът закъсня с няколко минути. Може би няма за какво да се тревожим. Трябва да се очаква, че капитанът ще знае достатъчно, за да се отърве от ВСИЧКИ с изключение на своите си хора. Тревожим се, разбира се, но вече не може нищо да се направи.
— Лично аз го помолих да го направи, съдия. Аз!
„Добре дошъл в реалния свят, господин президент“, помисли Мур. Върховният главнокомандващ беше късметлия — на него никога не му се бе налагало да праща хора на смърт. Според Мур предварително беше лесно да се вземе такова решение, но трудно се свикваше. Той беше потвърждавал смъртни присъди от мястото си на апелативната скамейка, Което също не беше лесно, макар че онези хора напълно бяха заслужили съдбата си.
— Е, не ни остава нищо друго освен да чакаме, господин президент. Източникът на тези данни е много по-важен от всяка операция.
— Чудесно. Ами сенатор Доналдсън?
— Той се съгласи с предложението ни. Тази част от операцията се разви наистина много добре.
— Очакваш ли наистина руснаците да захапят? — попита Пелт.
— На кукичката сме закачили прекрасна стръв и ще подръпнем леко влакното, за да привлечем вниманието им. След един или два дни ще разберем дали ще клъвнат. Хендерсън е един от първостепенните им актьори — кодовото му име е Касий. Това, как ще реагират, ще ни помогне да определим каква дезинформация ще можем да им предлагаме чрез него. Той може да се окаже много полезен, но ще трябва да го пазим. Колегите ни от КГБ имат много директен подход към двойните агенти.
— Няма да го сваляме от куката, докато не го заслужи — студено заяви президентът.
Мур се засмя.
— О, ще го заслужи. В ръцете ни е.
ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕН
Петък, 17 декември
Протокът „Окракоук“
Беше безлунна нощ. Шествието от три кораба навлезе в протока със скорост от три възела малко след полунощ, за да се възползват от максималната височина на прилива. Колоната се водеше от „Поджи“, която имаше най-плитко газене, а „Далас“ следваше „Червения октомври“. Бреговите караулни постове от двете страни на протока бяха заети от морски офицери, сменили „бреговаците“.
На Райън бяха разрешили да се качи на най-горната палуба — хуманен жест от страна на Рамиус, на когото бе дал висока оценка. След осемнадесет часа в „Червения октомври“ Райън се бе почувствал като в затвор и сега се наслаждаваше на света, макар че не виждаше нищо друго освен тъмно, празно пространство. От „Поджи“ се виждаше само една червена светлинка, която изчезваше, ако погледът се задържеше върху нея за повече от няколко секунди. Той можеше да види пухкавите зайчета от пяна, бягащи по водата, и звездите, ту криещи се, ту показващи се иззад облаците. Острият западен вятър препускаше с двадесет възела над студената вода.
Бородин отсечено издаваше едносрични заповеди, докато направляваше подводницата по пътя й през канала, който трябваше да бъде изгребван на всеки няколко месеца въпреки огромния вълнолом, построен на север. Пътуването беше лесно и слабото насрещно вълнение ни най-малко не се отразяваше на 30 000- тонното туловище на ракетната подводница, за което Райън беше благодарен. Черните вълни се успокоиха и когато навлязоха в тихи води, към тях забръмча гумена лодка от типа „Зодиак“.
— Хей, „Червения октомври“! — долетя до тях глас от тъмнината. Райън с труд различаваше сивите ромбовидни очертания на гумената лодка, зад която се проточваше тънка пътечка пяна, образувана от виещия извънбордов двигател.
— Може ли аз да отговоря, капитан Бородин? — попита Райън и в отговор получи утвърдително кимване с глава. — Аз съм Райън. На борда имаме двама ранени. Единият е в тежко състояние. Спешно ни трябват лекар и операционен екип. Разбрахте ли?
— Да, двама ранени и ви трябва лекар. — На Райън се стори, че вижда мъж, който държи нещо пред устата, си и като че ли дочу слабото пукане на радио, но не беше сигурен поради вятъра. — Окей. Лекар ще долети незабавно. Медицински санитари има и на „Далас“, и на „Поджи“. Искате ли ги?
— Дяволски бързо! — не се подвоуми Райън.
— Окей. Следвайте „Поджи“ още две мили и останете на място. — Лодката препусна напред, зави обратно и изчезна в тъмнината.
— Да благодарим на бога за това — въздъхна Райън.
— Вие сте вя… вярващ? — учуди се Бородин.
— Да, вярно — Райън не би трябвало да се изненадва от въпроса. — По дяволите, все трябва да се вярва в нещо.
— И защо, капитан Райън? — Бородин разглеждаше „Поджи“ през огромен бинокъл за нощно виждане.
Райън се затрудни с отговора.
— Хм, ами защото ако я няма вярата, какъв е смисълът на живота? Това би означавало, че Сартър и Камю и всички останали са били прави — всичко е хаос, а животът е без значение. Аз отказвам да повярвам в това. Ако отговорът ми не Ви задоволява, познавам няколко свещеници, които с удоволствие ще поговорят с Вас.
Бородин не отвърна нищо. Даде някаква заповед по микрофона на мостика и подводницата смени курса с няколко градуса надясно.
„Далас“
Половин миля по-назад Манкузо беше залепил за очите си усилващ светлината перископ за нощно виждане. До рамото му стоеше Маниън и също се опитваше да надникне.
— Господи! — прошепна Манкузо.
— Правилно разбрахте, шкипер — потръпна Маниън. — Аз също не мога да повярвам. Ето че и „Зодиак“ пристига. — Маниън подаде на командира си портативното радио, каквито се използват при въвеждане на кораби в док.
— Чувате ли ме?
— Тук е Манкузо.
