такава подводница. И това може би ще е най-трудната част.
— Може и да не е — обади се Фостър. — Адмирал Галъри докладва тази сутрин, че „Далас“ вероятно е по петите на съветската подводница. Съобщенията от нея много добре се покриват с вашия инженерен модел. След няколко дни ще научим още. Продължавайте.
Тайлър се зае да обяснява. В продължение на десет минути отговаряше на въпроси и използваше картата макет, за да планира ограниченията по време и пространство. Когато свърши, генерал Барнс вече беше на телефона, обаждайки се на началника на военно транспортния отдел. Фостър излезе от стаята, за да се обади в Норфолк, а Хилтън тръгна за Белия дом.
„Червения октомври“
С изключение на тези, които бяха на вахта, всички останали офицери бяха в каюткомпанията. На масата имаше няколко кани с чай, но всичките бяха недокоснати и вратата отново беше заключена.
— Другари, вторият набор индикатори е осветен, и то по-лошо от първия — съобщи Петров.
Рамиус забеляза, че Петров е разстроен. Не ставаше въпрос само за първия или втория набор от индикатори. И третият, и четвъртият, откакто плаваха, показваха облъчване. Добре си беше избрал лекаря на подводницата.
— Лошо качество са — изръмжа Мелехин. — Някое гадно копеле от Североморск ни е скроило този номер — а може би империалистически шпионин ни е направил номер. Като хванат кучия син, със собствените си ръце ще го разстрелям — който и да е! Това е държавна измяна!
— Правилникът изисква да докладвам това — отбеляза Петров. — Дори приборите да показват безопасни нива.
— Вашата стриктност е похвална, другарю доктор. Вие сте действали правилно — каза Рамиус. — А правилникът постановява сега да направим още една проверка. Мелехин, искам ти и Бородин лично да я направите. Ако приборите работят изправно, тогава ще сме сигурни, че индикаторите са дефектни — или са били предварително обработени. Ако се окаже така, моят доклад за този инцидент ще доведе до присъда за някого. — Не беше рядко явление пияни работници от корабостроителницата да се изпращат в наказателен лагер. — Другари, аз считам, че нямаме за какво да се безпокоим. Ако е имало утечка, другарят Мелехин щеше да я открие още преди няколко дни. Хайде, че всички ни чака работа.
Половин час по-късно те отново се върнаха в каюткомпанията. Минаващите матроси забелязаха това и вече се понесоха слухове.
— Другари, имаме голям проблем — обяви Мелехин.
Офицерите, особено по-младите, леко побледняха. На масата имаше гайгеров брояч, разглобен на части. До него беше поставен радиационен детектор, откачен от преградката на реакторното помещение. Инспекционният му кожух беше свален.
— Саботаж — изсъска Мелехин. Самата дума беше толкова ужасяваща, че който и да е съветски гражданин би потреперал при произнасянето й. В помещението се възцари гробна тишина и Рамиус забеляза, че Свядов се опитва да запази непроницаемо изражение на лицето си.
— Другари, тези прибори от механична гледна точка са много прости. Както знаете, този брояч има десет различни положения. Можем да избираме от десет обхвата чувствителност и да използваме този прибор за откриване на незначителна утечка или установяване на голяма утечка. Извършваме това, като въртим селектора, който включва един от десетте електрически резистора с увеличаваща се стойност на съпротивлението. Всяко дете може да свърши тази работа, да поддържа уреда и да го ремонтира. — Главният механик потропа с пръст по долната страна на шайбата на селектора. — При този прибор част от резисторите са били отстранени и на тяхно място са били запоени нови. При позиции от едно до осем резисторите са с еднакво съпротивление. Всичките ни броячи бяха проверени от един и същ техник в пристанището три дни преди да отплаваме. Ето, вижте листа за проверката. — Мелехин презрително го хвърли на масата.
— Или той, или някой друг шпионин е направил този саботаж и на всичките останали броячи, които прегледах. На сръчен човек за това не му трябва повече от час. За такъв прибор. — Инженерът обърна сглобения детектор. — Както виждате, електрическите елементи са разединени с изключение на тестовата верига, която е била наново свързана. Бородин и аз демонтирахме този прибор от предната преградка. Това е умела работа; който я е направил, съвсем не е аматьор. Склонен съм да мисля, че нашата подводница е била подложена на саботаж от империалистически агент. Той първо е блокирал приборите ни за радиационен мониторинг, след това вероятно е направил така, че да се получи утечка със слабо ниво на радиация в горещите тръбопроводи. Другари, изглежда ще се окаже, че другарят Петров е прав. Възможно е да има утечка. Приемете моите извинения, докторе.
Петров кимна рязко. Комплименти като този не го ласкаеха.
— Какво е общото ниво на облъчването, другарю Петров? — попита Рамиус.
— Естествено, че най-голяма е при механиците в машинното отделение. За другарите Мелехин и Свядов максималното облъчване е петдесет рада, а натрупаното облъчване пада бързо, когато човек отива напред. При торпедаджиите то е само пет рада, дори по-малко. Офицерите, без инженерите, имат от десет до двадесет и пет. — Петров помълча за повече тежест на думите си. — Другари, това не са летални дози. В действителност човек може да понесе доза до сто рада без някакви бързи физиологични промени, а може да остане жив при неколкостотин. В случая наистина сме изправени пред сериозен проблем, но това все още не е аварийно положение със заплаха за живота.
— Мелехин, ти какво ще кажеш? — попита капитана.
— Това е моето машинно отделение и отговорността е моя. Още не знаем дали има утечка. Може индикаторите наистина да са дефектни или повредени. Всичко това може да е бил гаден психологически номер, скроен от врага, за да окаже отрицателно влияние на духа ни. Бородин ще ми помогне. Лично ще поправим тези и ще извършим подробна инспекция на всички реакторни системи. Аз съм вече твърде стар, за да имам деца. Засега предлагам да изключим реактора и да продължим на акумулатори. Инспекцията ще ни отнеме не повече от четири часа. Освен това препоръчвам да намалим вахтата при реактора на два часа. Съгласен ли сте, капитане?
— Разбира се, другарю. Знам, че с каквото и да се захванеш, винаги ще успееш да го отремонтираш.
— Извинете ме, другарю капитан — обади се Иванов. — Следва ли да съобщим за това в щаба на флотата?
— Дадена ни е заповед да не нарушаваме радиомълчанието — каза Рамиус.
— Щом като империалистите са могли да саботират приборите ни… Ами ако са знаели за дадените ни заповеди предварително и се опитват да ни накарат да използваме радиостанцията, така че да определят местоположението ни? — попита Бородин.
— Възможно е — отговори Рамиус. — Първо ще определят дали имаме проблем, а после неговата сериозност. Другари, ние имаме отличен екипаж и най-добрите офицери във флота. Сами ще се погрижим за нашите проблеми, ще ги разрешим и ще продължим изпълнението на заданието си. Всички имаме среща в Куба и аз възнамерявам да се явя на нея — да вървят по дяволите империалистическите заговори!
— Добре казано — заключи Мелехин.
— Другари, нека да запазим това в тайна. Няма смисъл да се вълнува екипажът за нещо, което може да се окаже несъществуващо, а и в най-лошия случай ние можем да се справим с него. — С това Рамиус сложи край на заседанието.
Петров не беше чак толкова убеден, а Свядов с всички сили се опитваше да не трепери. В родината го чакаше любимата му и той искаше един ден да имат деца. Младият лейтенант беше обучен много грижливо да разбира всичко, което се извършва в реакторните системи, и да знае кога нещата отиват на лошо. За него беше известно успокоение, че повечето от решенията на реакторните проблеми бяха написани в учебника от хората в това помещение. И въпреки това, нещо, което не можеше нито да се види, нито да се почувства, навлизаше в тялото му и на никой рационален човек не можеше да му бъде приятно от това.
Съвещанието приключи. Мелехин и Бородин отидоха назад в складовете с резервни части. Един мичман-електротехник тръгна с тях, за да вземе съответните елементи. Той забеляза, че те четат от наръчника за поддръжка на радиационен детектор. Когато след час вахтата му свърши, целият екипаж
