компютри в средата на двайсети век най-сетне постави обучението на научна основа.
Всички машини бяха свързани с ОСКАР, големия компютър, който вършеше преводаческата работа на професора, занимаваше се с по-голямата част от административната и счетоводна дейност на острова и можеше по желание да играе шах на гросмайсторско равнище. Скоро след като Джони пристигна, ОСКАР го изпита подробно, за да установи какви са познанията му, приготви подходящи ленти и отпечата програма за неговата подготовка. Сега момчето прекарваше най-малко по три часа на ден пред клавиатурата на компютъра, усвояваше информацията и тракаше отговорите на въпросите, които се появяваха на екрана. Сам избираше времето за учене и съзнаваше, че не бива да пропуска уроците си, защото ОСКАР веднага съобщаваше на професора или по-лошо — на доктор Кийт.
В момента обаче двамата учени имаха много по-важни грижи. След двайсет и четири часа непрекъсната работа професор Казан преведе донесеното от Ейнар съобщение и то го изправи пред сериозна дилема. Професорът беше миролюбив човек. Ако трябваше да се обрисува с една дума, тя беше „добросърдечен“. А сега за голямо негово нежелание трябваше да вземе страна в една война.
Той седеше вторачен в съобщението, отпечатано от ОСКАР, сякаш очакваше да изчезне. Но можеше да се сърди само на себе си. В края на краищата не друг, а той настоя да го получи.
— Е, професоре — попита доктор Кийт, който, уморен и брадясал, се беше облегнал на командното табло, — какво ще правим сега?
— Нямам представа. — Като повечето способни учени и много малко от бездарните, той никога не се срамуваше да признае, че не знае какво да прави. — Какво предлагаш?
— Струва ми се, че ето тук може да ни бъде полезен нашият Консултативен съвет. Защо да не обсъдим това с някои от членовете му?
— Идеята ти не е лоша. Да видим с кого бихме могли да се свържем по това време. — Извади от едно чекмедже списък и проследи имената с пръст.
— Американците не — те сега спят. Също и повечето европейци. Тогава ни остава — я да видим — Саха в Делхи, Хирш в Тел Авив, Абдула в…
— Стига! — прекъсна го доктор Кийт. — Нито едно съвещание с повече от петима участници не е свършило нещо полезно.
— Правилно. Да видим дали ще можем да ги намерим.
Четвърт час по-късно петимата мъже разговаряха помежду си, сякаш седяха заедно, въпреки огромните разстояния. Професор Казан не поиска видео, макар че при необходимост и това можеше да се осигури. Звукът стигаше, за да разменят мнения.
— Господа — започна професорът, след като се поздравиха, — появи се проблем. Не след дълго ще трябва да го поставя пред целия комитет, а може и по-високо, но бих искал да чуя неофициалното ви мнение.
— Хайде, хайде — обади се от лабораторията си в Карачи доктор Хасим Абдула, големият пакистански биохимик. — Досега сте ми искали поне дузина пъти „неофициално мнение“, а не си спомням някога да сте ми обърнали и най-малко внимание.
— Този път може и да ви обърна — отговори професорът. Тържественият тон предупреди слушателите му, че това не е обикновено обсъждане.
Той бързо нахвърли събитията около идването на Джони на острова. Те бяха вече познати на слушателите му, защото вестта за необикновеното спасение бе обиколила целия свят. Сетне описа последвалите събития — пътуването на „Летящата риба“ и преговорите на Ейнар с дълбоководните делфини.
— Това може да влезе в историята като първото съвещание на човека със същества от друг вид — каза той. — Убеден съм, че няма да е последното и нашите решения може би ще определят бъдещето не само на Земята, но и на Космоса. Струва ми се, някои от вас смятат, че надценявам разума на делфините. Е добре, сега можете да съдите сами. Те дойдоха при нас да искат помощ срещу най-безжалостния си враг. В морето има само две същества, които обикновено ги нападат. Разбира се, едното е акулата, но тя не представлява сериозна опасност за стадо зрели делфини; те могат да я убият, като й нанесат удари по хрилете. Тъй като е глупава риба — по-глупава дори и от най-глупавата риба, — те само я презират и мразят. Другият враг е нещо съвсем различно, защото е техният братовчед косатката — Orcinus orca. Няма много да сбъркам, ако кажа, че това е великански делфин, който се е превърнал в канибал. На дължина достига девет метра. Намирани са екземпляри с по двайсет делфина в стомаха. Помислете само — апетит, който се задоволява с двайсет делфина! Нищо чудно, че се обръщат за защита към нас. Делфините знаят, че разполагаме със средства, каквито те нямат — от столетия насам нашите кораби са доказателство за това. Може би през всичките тези векове тяхното дружелюбие към нас е било опит да установят контакт, да поискат нашата помощ във вечната си война — и едва сега имаме достатъчно ум да ги разберем. Ако това е вярно, аз се срамувам от себе си и от своя вид.
— Само за момент, професоре — прекъсна го доктор Саха, индийският физиолог. — Това е наистина много интересно, но убеден ли сте, че преводът ви е верен? Не се засягайте, но всички знаем обичта ви към делфините и повечето я споделяме. Сигурен ли сте, че не им приписвате собствените си мисли?
Някой друг би се обидил, независимо че доктор Саха се изрази възможно най-внимателно. Но професор Казан отвърна съвсем спокойно:
— Няма съмнение — питайте Кийт.
— Вярно е — потвърди докторът. — Не мога да превеждам така добре от делфински както професора, но залагам името си.
— И така — продължи професор Казан, — следващото, което ще чуете, ще докаже, че не съм настроен безнадеждно проделфински, колкото и да съм привързан към тях. Не съм зоолог, но зная нещичко за равновесието в природата. Дори да можем да им помогнем, трябва ли да го сторим? Доктор Хирш, вие може би имате някаква представа?…
Директорът на телавивската зоологическа градина забави отговора си — все още беше сънен, защото в Израел не се беше зазорило.
— Хванахте ни натясно — призна той. — И се съмнявам дали сте помислили за всички възможни усложнения. В естествено обкръжение всички животни имат врагове — хищници — и ако ги нямаше, щеше да настъпи бедствие. Вижте например Африка, където антилопи и лъвове живеят на едно място. Да предположим, че избиете лъвовете — какво ще стане? Ще ви кажа: антилопите ще се размножават, докато изядат всичката храна, и след това ще гладуват. Каквото и да мислят антилопите, лъвовете са много полезни за тях. Освен че не им позволяват да станат повече, отколкото позволяват запасите от храна, те поддържат и здравословното им състояние, като ликвидират по-слабите от тях. Така действува природата — от наша гледна точка жестоко, но затова пък резултатно.
— В този случай аналогията престава да важи — каза професор Казан. — Нямаме работа с диви животни, а с умни хора. Те не са човеци, но все пак са хора. Така че истинската аналогия би била с племе от миролюбиви селяни, които някакви канибали непрекъснато изтребват. Бихте ли казали, че канибалите са полезни за селяните, или пък ще се опитате да превъзпитате канибалите?
Хирш се засмя.
— Разбирам какво имате предвид, въпреки че не си представям как можете да превъзпитате косатките.
— Само за миг — намеси се доктор Абдула. — Излизате извън моята територия. Доколко умни са косатките? Ако всъщност не са толкова умни, колкото делфините, аналогията между човешките племена не може да се приложи и въпросът не опира до морал.
— Съвсем разумни са — отговори професор Казан тъжно. — Малкото проучвания, които са правени, показват, че са поне толкова умни, колкото останалите делфини.
— Предполагам, знаете прочутата история за косатките, които се опитали да хванат изследователите на Антарктика? — попита доктор Хирш. Колегите му признаха, че не я знаят, и той продължи: — Случило се в началото на миналия век при една от първите експедиции към Южния полюс, струва ми се, тази на Скот. Във всеки случай група изследователи били на края на плаващ леден блок и наблюдавали стадо косатки. И наум не им идвало, че ги заплашва опасност, докато внезапно ледът под тях започнал да се пука. Зверовете го блъскали отдолу и хората имали късмет, че успели да отскочат на безопасно място, преди да пропаднат. А блокът бил дебел около метър.
