страхове нямат абсолютно нищо общо с въпроса…
Едно предизвикателство му бе отправено през половината ширина на Слънчевата система: той нямаше да намери покой, докато не откриеше истината.
„Никой не ни каза да си носим бански костюми…“
Капитан Смит запази в тайна малката си изненада до петия ден на пътуването, когато оставаха само няколко часа до смяната на курса. Изявлението му беше посрещнато, както бе и очаквал, със смаяна недоверчивост.
Виктор Уилис беше първият, който се опомни.
— Плувен басейн! В космически кораб! Сигурно се шегувате! Капитанът се облегна назад и се приготви да се забавлява. Той се Ухили на Хейуд Флойд, който вече беше посветен в тайната.
— Е, предполагам, че и Колумб щеше да бъде изумен от някои Удобства на корабите, които са били построени след него.
— Има ли трамплин? — запита Грийнбърг с надежда. — Едно време бях шампион на колежа.
— Всъщност — да. Висок е само пет метра, но ще имате три секунди свободно падане при такава незначителна гравитация като една десета джи. А ако ви трябва по-дълго време, сигурен съм, че мистър Къртис с удоволствие ще намали тягата.
— Така ли? — каза сухо главният механик. — И да объркам всичките си орбитални изчисления? Да не говорим за риска водата да излезе извън басейна. Напрежение на повърхността, нали знаете…
— Нямаше ли някаква космическа станция, в която имаше сферичен басейн? — запита някой.
— Опитаха се да направят такъв в централната част на „Пастьор“, преди да започне въртенето — отвърна Флойд. — Но просто не беше практичен. При нулева гравитация трябваше да бъде напълно затворен. А освен това можеш да се удавиш много лесно в една голяма водна сфера, ако изпаднеш в паника.
— Още един начин да влезеш в книгата за рекорди — първият човек, удавил се в космоса…
— Никой не ни е казал да си носим бански костюми — негодуваше Маги М’Бала.
— Всеки, който трябва да носи бански костюм, вероятно има нужда от него — прошепна Михай-лович на Флойд.
Капитан Смит почука по масата, за да въдвори ред.
— А сега нещо по-важно, моля. Както знаете, в полунощ ще достигнем максимална скорост и ще трябва да задействаме спирачките. Така че двигателят ще спре в 23,00 часа и корабът ще направи обратен завой. Два часа ще бъдем в безтегловност, след което отново ще включим тягата в 01,00 часа.
— Както можете да се досетите, екипажът ще има доста работа — ще използваме тази възможност за проверка на двигателя и корпуса, която не може да бъде направена при включена тяга. Горещо ви препоръчвам да спите през това време, а ограничителните колани да бъдат леко завързани около леглата ви. Стюардите ще се погрижат да няма незакрепени предмети, които биха могли да причинят неприятности, щом гравитацията се върне. Някакви въпроси?
Настъпи дълбоко мълчание, като че ли събралите се пътници все още бяха смаяни от предоставената им информация и мислеха какво да правят.
— Надявах се да ме попитате за финансовата страна на този лукс — но тъй като не го сторихте, ще ви кажа: това не е никакъв лукс — не ни струва нищо, но се надяваме да стане много ценно предимство при бъдещите полети.
— Виждате ли, ние трябва да носим със себе си пет хиляди тона вода, която служи като реактивна маса, така че трябва да й намерим възможно най-доброто приложение. Три четвърти от резервоар номер едно са празни; и ще бъде така до края на пътуването. Така че утре след закуска ще се видим на плажа…
Като се има предвид бързането, за да се подготви „Юнивърс“ да излети, беше удивително, че е свършена такава добра работа за нещо, което изобщо не беше от първостепенно значение.
„Плажът“ бе метална платформа, широка приблизително пет метра, която се извиваше около една трета от периферията на огромния резервоар. Въпреки че отсрещната стена беше само на двайсетина метра, умелото използване на холографски образи я правеше да изглежда безкрайно далечна. Към средата на това разстояние няколко сърфисти, носещи се по вълните, се отправяха към бряг, който никога нямаше да достигнат. Зад тях един красив пътнически кли-пер, в който всеки туристически агент веднага би разпознал кораба „Тай Пан“ на Морско-космическата корпорация Цанг, се носеше с пълна скорост по линията на хоризонта с опънати платна.
За да бъде илюзията пълна, имаше и пясък (леко намагнетизи-ран, за да не се отклонява много от предвиденото за него място), а късият плаж завършваше с палмова горичка, която беше доста убедителна, докато не я разгледаш от близко разстояние. Над главите им горещо тропическо слънце завършваше идиличната картина; беше трудно да се предположи, че точно зад тези стени грееше истинското Слънце, два пъти по-силно, отколкото на който и да е плаж на Земята.
Дизайнерът наистина се беше справил отлично в това ограничено пространство. Беше малко нечестно от страна на Грийнбърг да се оплаче:
— Жалко, че няма сърфове.
Търсене
Добър научен принцип е да не се вярва на някой „факт“ — колкото и добре да е обоснован, — докато не се вмести в приемливите рамки на нещо познато. Понякога дадено наблюдение може да разчупи тези рамки и да предизвика конструирането на нови, но това се случва изключително рядко. Хора като Галилей и Айнщайн рядко се появяват повече от веднъж за един век, което впрочем е добре заради спокойствието на човечеството.
Д-р Кройгер напълно приемаше този принцип: той нямаше да повярва на откритието на племенника си, докато не успееше да го обясни, а доколкото можеше да прецени, това изискваше пряката намеса на самия Господ. Докато си служеше със своя бръснач „Окам“ който все още беше в много добро състояние, той сметна, че донякъде е по-вероятно Ролф да е направил грешка; ако беше така, сигурно лесно щеше да я открие.
За голяма изненада на чичо Паул това всъщност се оказа много трудно. Анализът на далекообхватните радарни наблюдения вече беше уважавано и утвърдено изкуство и всички специалисти, с които Паул се консултира, му дадоха един и същ отговор след значително закъснение. Освен това те го питаха: „Откъде взехте тези данни?“
— Съжалявам — отговаряше той. — Не ми е разрешено да кажа.
Следващата стъпка беше да приеме невъзможното за вярно и да започне да преглежда литературата по въпроса. Това можеше да се окаже огромна работа, защото той дори не знаеше откъде да започне. Едно нещо беше сигурно: груба, стремителна атака бе осъдена на провал. Щеше да бъде все едно Рьонтген на сутринта, след като е открил рентгеновите лъчи, да започне да търси обяснение за тяхното съществуване в списанията по физика от онова време. Информацията, от която се нуждаеше, все още беше години напред в бъдещето.
Но поне имаше известен шанс, че това, което търси, е скрито някъде в огромното тяло на съществуващото научно познание. Бавно и внимателно Паул Кройгер пусна в действие автоматична търсеща програма, предназначена не само за това, което щеше да открие, но и за това, което щеше да отхвърли. Тя трябваше да изключи всички свързани със Земята сведения — те със сигурност бяха милиони — и да се концентрира изцяло върху извънземните данни.
Едно от преимуществата, произтичащи от известността на д-р Кройгер, беше неограниченият му компютърен бюджет: той беше част от хонорара, който изискваше от различните организации, нуждаещи се от неговата мъдрост. Дори и търсенето да се окажеше скъпо, той не трябваше да се притеснява за сметката.
Но тя излезе учудващо малка. Имаше късмет: търсенето завърти само след два часа и трийсет и седем минути, на 21 456-ото сведение.
Заглавието му бе достатъчно. Паул беше толкова развълнуван, че собственият му компютърен секретар
