много по-редки, но хиляда години по-рано щяха да са сурово препятствие за всички форми на живот, появили се от океана.
Въпреки че имаше горещото желание да го направи, Пул не бе успял да намери време да посети монолита на Тайхо — все още строго секретен, когато заминаваше за Юпитер — а поради земната гравитация неговият близнак в Олдувай беше недостъпен за него. Но бе гледал изображенията им толкова често, че му бяха много по-познати, отколкото пословичното опако на ръката (пък и колко хора, чудеше се той, биха познали опакото на ръцете си?). Освен огромната разлика в големината, нямаше абсолютно никакъв начин да различи Великата стена от ТМА-1 и ТМА-0 — или пък „Големия брат“, който „Леонов“ беше открил да орбитира около Юпитер.
Според някои теории, прекалено абсурдни, за да са верни, съществуваше само един архитипен Монолит и всички други — независимо от големината си — просто бяха негови проекции или изображения. Когато забеляза безупречната гладкост на извисяващата се абаносова повърхност на Великата стена, Пул си спомни тези идеи. Естествено, след толкова много векове в такава враждебна среда, би трябвало да се е покрил с достатъчно мръсотия! И все пак изглеждаше толкова чист, сякаш цяла армия чистачи на стъкла току-що са лъснали всеки негов квадратен сантиметър.
После си спомни, че макар всички, зървали някога ТМА-1 и ТМА-0, да бяха изпитвали неустоимо желание да докоснат тяхната очевидно девствена повърхност, никой никога не беше успявал. Пръсти, диамантени сонди, лазерни ножове — всичко се плъзгаше по Монолитите, сякаш бяха покрити с непробиваема обвивка. Или сякаш — и това бе друга разпространена теория — не бяха точно в тази вселена, а по някакъв начин бяха отделени от нея с напълно непроницаема частица от милиметъра.
Пул бавно направи пълна обиколка около Великата стена, която оставаше все така безразлична към приближаването му. После насочи совалката — все още на ръчно управление в случай, че Ганимедският трафик контрол продължава да прави опити да го „спаси“ — към външните части на Циенвил и започна да търси най-подходящото място за кацане.
Картината, която се виждаше през малкия панорамен илюминатор на „Сокол“, му бе напълно позната — толкова често я беше проучвал в ганимедските информационни банки, без изобщо да си представя, че някой ден наистина ще я види. Европеаните, изглежда, нямаха идея за градско планиране — на площ от около един километър в очевидно безредие бяха пръснати стотици полусферични постройки. Някои бяха толкова малки, че вътре би било тясно дори за човешко дете. И макар други да бяха достатъчно големи, за да поберат многочленно семейство, височината на нито една от тях не надвишаваше пет метра.
И всички бяха направени от един и същ материал, който сияеше с призрачно бял блясък под светлината на двете слънца. На Земята ескимосите бяха открили идентичен отговор на предизвикателството на собствената си ледена и бедна на материали среда — циенвилските иглута също бяха направени от лед.
Вместо улици имаше канали — най-подходящи за създания, които все още отчасти бяха амфибии и се завръщаха да спят във водата. А също — както се смяташе — и да се хранят и размножават, макар че нямаше доказателства за нито една от двете хипотези.
Наричаха Циенвил „Ледената Венеция“ и Пул трябваше да се съгласи, че сравнението е подходящо. Венецианци обаче не се виждаха — градът изглеждаше така, сякаш бе изоставен от години.
А ето и друга загадка: въпреки факта, че Луцифер бе петдесет пъти по-ярък от далечното слънце и че постоянно огряваше това полукълбо, европеаните, изглежда, все още се придържаха към древен денонощен ритъм. Те се завръщаха в океана по залез и изплуваха с изгрева на слънцето — макар че степента на осветеност се променяше само с няколко процента. Навярно този факт имаше аналог на Земята, където жизненият цикъл на много създания се контролираше също толкова от бледата Луна, колкото и от далеч по-яркото слънце.
След час щеше да е изгрев и тогава обитателите на Циенвил щяха да се върнат на сушата, за да се заемат с мудните си дела — каквито определено бяха според човешките стандарти. Основаната на сяра биохимия, която движеше европеаните, не беше толкова ефикасна, колкото кислородната, даваща енергия на повечето земни животни. Дори ленивец би могъл да надбяга европеан, така че нямаше основания да ги разглеждат като потенциално опасни. Това беше добрата новина. Лошата обаче бе, че дори при най-добри намерения и от двете страни опитите за общуване ще са изключително бавни — навярно непоносимо отегчителни.
Пул реши, че е време да докладва на Ганимедския трафик контрол. Сигурно вече бяха силно притеснени и той се зачуди как се справя с положението съучастникът му капитан Чандлър.
— „Сокол“ вика Ганимед. Както несъмнено можете да видите, аз бях… хм… спуснат точно над Циенвил. Няма каквито и да е признаци за враждебност и тъй като тук все още е „нощ“, всички европеани са под водата. Ще докладвам отново веднага щом кацна.
Дим щеше да се гордее с него, помисли си Пул, докато бавно като снежинка спускаше „Сокол“ върху гладък леден участък. Не поемаше рискове със стабилността му и превключи инерционния двигател така, че да изолира почти изцяло тежестта на совалката — точно толкова, надяваше се той, колкото да не я отвее вятърът.
Беше на Европа — първият човек от хиляда години. „Дали Армстронг и Олдрин13 са изпитали това възторжено чувство, когато «Орел» е докоснал лунната повърхност? Навярно са били прекалено заети да проверяват примитивните и изцяло неинтелигентни системи на лунния си модул.“
„Сокол“, разбира се, вършеше всичко това автоматично. Сега в малката кабина беше съвсем тихо, освен неизбежния — и успокоителен — шепот на електрониката. Пул се стресна, когато очевидно предварително записаният глас на Чандлър прекъсна мислите му.
— Значи успя! Поздравления! Както знаеш, по график трябва да се върнем в Пояса по-следващата седмица, но това време би трябвало да ти е достатъчно. След пет дни „Сокол“ знае какво да прави. С теб или без теб, той ще намери пътя си до дома. Така че — късмет!
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ
АКТИВИРАЙ КРИПТОПРОГРАМА
ЗАПИС
Привет, Дим. Благодаря за онова ободрително съобщение! Чувствам се доста тъпо да използвам тази програма — сякаш съм таен агент от онези шпионски мелодрами, които са били толкова популярни, преди да се родя. И все пак тя ни позволява известно уединение, което може би не е излишно. Надявам се, че госпожица Прингъл я е качила както трябва… Разбира се, госпожице Прингъл, просто се шегувам!
Между другото, засипан съм с молби от всички новинарски медии в Слънчевата система. Моля те, опитай се да ги задържиш настрана — или да ги пренасочиш към доктор Тед. Той с радост ще ги поеме…
Тъй като Ганимед постоянно ме наблюдава с камерите, няма да губя време, за да ти разказвам какво виждам. Ако всичко е наред, след няколко минути би трябвало да забележим някакво раздвижване — и ще разберем дали наистина е било добра идея европеаните да ме открият вече мирно кацнал тук, в очакване да ги поздравя, когато изплуват на повърхността.
Каквото и да се случи, за мен няма да е толкова голяма изненада, колкото за доктор Чан и колегите му, когато преди хиляда години са се приземили тук! Точно преди да напусна Ганимед, отново изслушах прочутото му съобщение. Трябва да призная, че ме изпълни със зловещи предчувствия. Не можех да не се зачудя дали не е възможно пак да се случи нещо подобно… Не бих искал да обезсмъртя името си така, както клетият Чан…
Разбира се, винаги мога да отлетя, ако нещо се обърка… Току-що ми хрумна интересна мисъл… чудя се дали европеаните имат история — някакви архиви… някакъв спомен за онова, което се е случило преди хиляда години само на няколко километра оттук?
27. Лед и вакуум
„Тук е доктор Чан от Европа. Надявам се, че ме чувате, особено доктор Флойд. Зная, че сте на борда на
