интерес към патологичното поведение сам по себе си бе патологичен.
С помощта на г-ца Прингъл III можеше да организира живота си така, че дори му оставаха свободни мигове, в които да се отпусне и включи мозъчната си шапка на случайно търсене в интересуващите го области. Извън семейството му неговите мисли бяха насочени най-вече към луните на Юпитер/Луцифер/, не на последно място защото всички го признаваха за водещ специалист по проблема, избран за постоянен член на Комисията за Европа.
Комисията беше създадена почти хиляда години по-рано с цел да обсъжда какво може и трябва да се прави с този загадъчен спътник. През вековете тя бе натрупала огромно количество информация, още от данните на „Вояджър“, прелетял покрай Европа през 1979 г., и първите подробни проучвания на орбиталния космически кораб „Галилей“ през 1996 г. — рождената година на Пул.
Подобно на повечето дълго съществували организации, Комисията за Европа постепенно беше закостеняла и вече се събираше само когато се случеше нещо ново. Появата на Халмън я стресна и тя избра за свой председател нов и енергичен човек, чието първо дело бе да кооптира Пул.
Макар че не можеше да помогне с нова информация, включването му в Комисията изключително го зарадва. Това му даваше официална длъжност. До този момент изпълняваше ролята на нещо, което по негово време наричаха „национално богатство“ и от което малко се срамуваше. Въпреки че се радваше на разкошния живот, осигуряван му от богат свят, за какъвто дори не биха могли да мечтаят някогашните разкъсвани от войни епохи, той изпитваше нужда да оправдае съществуването си.
Изпитваше и друга нужда, която рядко признаваше дори пред себе си. Макар и съвсем за кратко, по време на странната им среща две десетилетия преди това Халмън беше разговарял с него. Пул бе сигурен, че ако поиска, лесно би могъл отново да го направи. Нима контактът с хора вече не го интересуваше? Надяваше се, че не е така. И все пак това можеше да е едно от обясненията за мълчанието му.
Често поддържаше връзка с Тиъдър Хан — активен и яростен, както винаги, и вече официален представител на Комисията за Европа на Ганимед. След завръщането на Пул на Земята, Хан безуспешно се беше опитвал да разкрие комуникационен канал с Боумън. Професорът не можеше да разбере защо дългите списъци от важни въпроси по теми от жизнен, философски и исторически интерес не получават дори съвсем кратки отговори.
— Дали Монолитът толкова много го ангажира, че твоят приятел Халмън няма време да разговаря с мен? — оплака се на Пул Хан. — Във всеки случай, какво прави с времето си?
Въпросът бе съвсем основателен. И като гръм от ясно небе, Боумън лично му отговори по съвсем обикновен видеофон.
33. Контактът
— Здравей, Франк. Тук е Дейв. Имам много важно съобщение за теб. Предполагам, че в момента си в апартамента си в Африканската кула. Ако си там, моля те, идентифицирай се, като кажеш името на инструктора ни по орбитална механика. Ще изчакам шейсет секунди и ако не получа отговор, ще опитам пак точно след един час.
Тази минута едва стигна на Пул, за да се възстанови от шока. За миг изпита прилив на радост, а също и на удивление, преди да го обземе друго чувство. Колкото и да се радваше отново да чуе Боумън, изразът „много важно съобщение“ му прозвуча определено зловещо.
„Поне имам късмет — каза си Пул, — че ме пита за едно от малкото имена, които си спомням.“ А кой ли би могъл да забрави шотландеца с толкова силен глазгоуски акцент, че трябваше да мине цяла седмица, докато го усъвършенстват? Но пък беше блестящ преподавател — стига да разбираш какво говори.
— Доктор Грегъри Маквити.
— Прието. А сега, моля, превключи на приемника на мозъчната си шапка. Качването на съобщението ще отнеме три минути. Не се опитвай да го следиш: използвам компресия десет към едно. Ще изчакам две минути, преди да започна.
„Как успява да го прави?“ — зачуди се Пул. Сега Юпитер/Луцифер/ се намираше на повече от петдесет светлинни минути, така че съобщението трябваше да е било пратено почти час по-рано. Сигурно използваше интелигентен носител в подходящо адресиран пакет по лъча Ганимед-Земя, но това едва ли можеше да затрудни Халмън, при ресурсите на Монолита, които очевидно му бяха на разположение.
Индикаторната лампичка на мозъчната кутия запремигва. Съобщението започваше.
При компресията, която използваше Халмън, на Пул щеше да му трябва половин час, за да приеме информацията в реално време. Но още през първите десет минути разбра, че мирният му начин на живот внезапно е свършил.
34. Присъдата
В този свят на универсална и светкавична комуникация беше трудно да пазиш тайни. Пул незабавно реши, че въпросът изисква лична среща.
Членовете на Комисията за Европа бяха мърморили, но всички се събраха в неговия апартамент. Бяха седем — щастливо число, несъмнено съответстващо на фазите на Луната, която винаги бе омайвала човечеството. Пул за пръв път виждаше трима от членовете на Комисията, макар че вече познаваше всички по-добре, отколкото по времето преди разработването на мозъчната шапка.
— Уважаема госпожо председател Оконор, уважаеми членове на Комисията, бих искал да кажа няколко думи — само няколко, обещавам! — преди да качите съобщението, което получих от Европа. И предпочитам да го направя лично, което за мен е по-естествено — боя се, че никога няма напълно да усвоя прякото мисловно прехвърляне. Както знаете, Дейв Боумън и Хал са били съхранени като имитации в Монолита на Европа. Очевидно той никога не изхвърля оръдията, които са му били от полза, и от време на време активира Халмън, за да наблюдава делата ни — когато започнат да го безпокоят. Както подозирам, притеснило го е моето пристигане — макар че навярно се лаская! Но Халмън не е просто пасивно оръдие. Компонентът Дейв все още запазва нещо от човешкия си произход — дори чувства. И тъй като двамата учихме заедно — и години наред споделяхме почти всичко — очевидно му е много по-лесно да контактува с мен, отколкото с когото и да е друг. Иска ми се да си мисля, че му е приятно да го прави, но сигурно тази дума е прекалено силна… Освен това изпитва любопитство и може би малко негодува срещу начина, по който е бил взет като образец от дива природа. Въпреки че навярно от гледна точка на създалия Монолита разум ние сме точно такива. А къде е сега този разум? Халмън очевидно знае отговора и той е смразяващ. Както винаги сме подозирали, Монолитът е част от някаква галактическа мрежа. И най-близката централа — контрольорът на Монолита или неговият непосредствен началник — е на четиристотин и петдесет светлинни години оттук. Прекалено близо, за да сме спокойни! Това означава, че докладът за нас и нашите дела, пратен в началото на двайсет и първи век, е бил получен преди половин хилядолетие. Ако началникът на Монолита е отговорил веднага, новите инструкции би трябвало да пристигнат приблизително сега. И изглежда е тъкмо така. През последните няколко дни Монолитът е получавал постоянна поредица съобщения и вероятно в съответствие с тях е зареждал нови програми. За съжаление Халмън може само да прави догадки за характера на тези инструкции. Както ще разберете щом качите тази плочка, той има известен ограничен достъп до много от веригите и банките памет на Монолита и дори може да води с него някакъв диалог. Ако това е правилната дума — тъй като за тази цел са нужни двама! Все още не мога напълно да възприема идеята, че въпреки цялата си мощ, Монолитът не притежава съзнание — че не знае дори за собственото си съществуване! Халмън разсъждавал над проблема хиляда години и стигнал до същия отговор като мнозина от нас. Но неговото заключение определено трябва да има далеч по-голяма тежест заради вътрешната му информация. Извинете ме! Нямах намерение да се шегувам, но как другояче можете да я наречете? Онова, което си е направило труда да ни създаде — или поне си е поиграло с мозъците и гените на предците ни — решава какво да прави сега. И Халмън е песимист. Не — това е преувеличение. Да речем, че не е въодушевен от шансовете ни, но е прекалено безпристрастен наблюдател, за да е разтревожен. За него бъдещето — оцеляването! — на човешката раса не е много повече от интересен проблем, но е готов да ни помогне.
За изненада на внимателно заслушаната си публика, Пул внезапно замълча.
— Странно. Току-що си спомних нещо удивително… Сигурен съм, че това обяснява какво става. Моля,
