си какво стана с програмата „Аполо“ през 1968? Една от най-смелите авантюри в историята… Големият „Сатурн V“ беше летял само два пъти, при това без екипаж и вторият полет беше отчасти несполучлив. И все пак НАСА пое разумен риск; следващият полет беше не само с хора на борда, но потегли право към Луната! Разбира се, ние няма да залагаме толкова на едро, но ако Къртицата не работи или ако я изгубим, ще си имаме неприятности; цялата ни операция зависи от нея. Колкото по-скоро разберем за някакви евентуални проблеми, толкова по-добре. Никой не се е захващал с такова нещо преди, но нашето първо спускане ще бъде успешно. Бих желал и ти да гледаш. А сега, Джейсън, какво ще кажеш за чаша чай?
27. Предписание
1. За целите на настоящата Конвенция:
(1) „Територията“ означава морското дъно и дъното на океана, както и почвата под тях.
(2) „Организацията“ означава Международната организация за морското дъно.
В съгласие с настоящата Конвенция ще бъдат взети необходимите мерки спрямо дейностите на територията за осигуряване защитата на морската среда от вредни въздействия, които биха могли да произтичат от подобни дейности. За целта Организацията ще приеме съответстващи разпоредби и мерки за, inter alia12:
(а) предпазване, намаляване и контрол на замърсяването и други вредни ефекти на морската среда, като се обръща особено внимание на защитата от вредните влияния от такива дейности като пускането на сонди, драгирането, изхвърлянето на отпадъци, построяването и действието или поддръжката на инсталации, тръбопроводи и други съоръжения, свързани с подобни дейности.
— Лошо ни се пише — каза Като от своя кабинет в Токио, — и то не на шега.
— Какъв е проблемът? — запита Доналд Крейг, излегнал се в градината на замъка. От време на време обичаше да даде на очите си възможността да гледат неща на повече от половин метър разстояние, а днес беше един необичайно топъл и слънчев ден за ранна пролет.
— Ония от „Блупийс“. Внесли са нов протест в МОМД и този път се боя, че имат основателна причина.
— Мислех, че всичко е уредено.
— Така си мислехме и ние; в правния отдел хвърчат глави. Можем да направим абсолютно всичко, което сме планирали, освен да извадим „Титаник“.
— Не откривате ли малко късничко? Освен това още не си ми казал как смятате да получите допълнителната товароподемност. Разбира се, никога не съм приемал на сериозно тази шегичка за ракетите.
— Извинявай за това… водихме преговори с „Дюпон“, с „Тиокол“, „Юниън Карбайд“ и с още десетина други фирми… не исках да ти казвам, преди да сме съвсем сигурни в доставчика.
— На какво?
— На хидразин. Ракетно двигателно гориво. Така че не съм ти спестявал истината.
— Хидразин. Ами да, разбира се! Точно така извади кораба Къслър в „Издигнете «Титаник»!“
— Трябва да ти кажа, че идеята е чудесна. Веществото се разлага на чист азот и водород, отделяйки огромна енергия. Но на Къслър не му е идвало до главата да се оправя с „Блупийс“. Отнякъде са научили какво правим — давам мило и драго да разбера откъде! — и сега твърдят, че хидразинът е опасна отрова, че несъмнено ще я разпилеем, колкото и да внимаваме, и т.н., и т.н.
— А той отрова ли е?
— Е, във всеки случай не бих го пил. Мирише на концентриран амоняк, а вероятно на вкус е още по- отвратителен.
— И какво ще правиш сега?
— Ще се боря, разбира се. И ще мисля за други варианти. Парки ще се скъса от смях.
28. Къртицата
Подводницата „Марвин“ за тричленен екипаж беше замислена като наследник на прочутата „Алвин“, изиграла ключова роля в първото откриване на останките на „Титаник“. „Алвин“ обаче не проявяваше намерение да се оттегля от сцената, макар че почти всяка от частите й отдавна беше подменена.
„Марвин“ беше далеч по-комфортна от своята предшественица и разполагаше с мощни енергийни резерви. Вече не беше нужно да се губят два или три часа, докато стигне до дъното; благодарение на своите двигатели „Марвин“ можеше да се спусне до „Титаник“ за по-малко от час. При авария, чрез изхвърляне на всички външни съоръжения титановата капсула с екипажа би достигнала до повърхността за минути, подобно на въздушно мехурче от дълбините.
За Брадли това беше двоен дебют. Все още не беше виждал „Титаник“ със собствените си очи и макар че бе участвал в изпитанията и тренировъчните плавания на „Марвин“, никога не беше стигал с нея до дъното. Капитанът на подводницата го наблюдаваше внимателно и правеше всичко възможно да не му бъдат отнети функциите.
— Височина двеста метра. Местоположение на останките едно, две, нула.
Макар че „търси“ не беше най-подходящата дума, тъй като той чудесно знаеше целта си. Ехото върху монитора на хидролокатора стигаше далеч напред и отекваше на стотина метра. В един момент телевизионната камера щеше да го улови, но Брадли предпочиташе да използва собствените си очи. Не беше дете на видеоепохата, за което нищо не е съвсем действително, докато не се появи на екран.
Острият като нож нос на кораба се очерта пред прожекторите на „Марвин“. Брадли изключи двигателя и остави подводницата бавно да се доближи до стоманената скала.
Сега от „Титаник“ го деляха няколко сантиметра закален до твърдостта на диаманта кристал. Изправяше се пред призрака, който вече близо един век витаеше из пространствата на Атлантика; корабът сякаш отплаваше на току-що започващо пътешествие.
Огромната котва, скрита наполовина в драперия от водорасли, все още очакваше да бъде спусната. В сравнение с нея „Марвин“ приличаше на джудже, а висящите й тонове маса изглеждаха така застрашително, че Брадли я заобиколи отдалече и леко блъсна подводницата край редицата люкове, загледани в пустошта пред себе си като празни очни кухини на череп.
Почти беше забравил целта на посещението си, когато един глас от света горе рязко го върна към действителността.
